39. Характеристика на Европейския съюз.

Идеята за обединяване на европейските държави е формирана много назад във времето. Тя е отражение на космополитичната традиция, идваща от Рим – като световна държава. Ако направим аналогия ще видим, че Европейският съюз е новата Римска империя, само че сега стига на Изток до Турция. В средновековието тази идея се лансира от Данте Алигиери. В началото на ХХ век се обособяват две схващания относно обединена Европа:
1. На световна държава или поне за Световно правителство, а опит да се осъществи това е Обществото на народите след Първата Световна война. След Втората Световна война то се заменя от ООН. Идеята е била тази организация да функционира като Световно правителство, но условията не са подходящи за това и организацията се отдалечава от първоначалната идея.
2. Ограничава се само до обединяване само на европейските държави – всичките или поне държавите от Западна Европа. Идеята за обединение на европейските държави се предлага през 1923 г. от австрийския граф Гуден Холф – Калерги. Той предлага да се създадат европейски съединени щати. Няколко години по късно – 1928 г. Франция и Германия заедно издигат идеята в рамките на Обществото на народите – европейските държави да се обединят в една федерация. Големият проблем е относно формата в която да се осъществи този съюз.
- Едната идея е да се направи Съюз от държави, при това, това е форма на конфедерация – няма общо правителство.
- Другият вариант е да стане една държава – федерация – в нея всяка отделна държава е самостоятелна, но същевременно една-обща, която в определени области решава вместо всички. Имат обща армия, обща парична единица, обща външна политика. Законодателството е разделено – федерално и местно.
Големият спор е дали тази организация да е конфедерация или федерация. Първите стъпки към осъществяване на идеята за обединена Европа се предприемат към края на 40-те години на 20 век – 1948 г. – Организация за европейско икономическо сътрудничество – с цел либерализиране на търговията. През тази година се създава и Съвет на Европа, която действа в сферата на хуманитарната политика. Той разработва европейската конвенция, в защита правата на човека и основните свободи. За да се прилага тази конвенция е създаден Европейски съд за правата на човека със седалище в Страсбург.
В началото на 50-те години се преминава към създаване на нови организационни форми за сътрудничество, чийто теоретик е френският комунист Жан Моне. Възникват нови международни организации, които получават компетентност да издават задължителни правни актове и да институционализират икономическото сътрудничество. Това са Европейската общност за въглища и стомана, Европейската икономическа общност и Евратом.
Съгласно договора за Европейски съюз, който е в сила от 1.12.1993 г. държавите членки на трите общности установяват помежду си Европейски съюз. С увеличаването на бройките на държавите се развива идеята за ново институционално устройство на ЕС.
ЕС – една нова държава или съюз от държави?
Очевидно е, че СЕ не може да се трансформира в унитарна, единна държава. Спорело се е по въпроса до къде да се отчита националния елемент, присъщ на единна държава. Приема се формулата на френския президент през 40-те години – генерал Дего – Европа на отечествата. Запазва се националността, културата, бита, традициите. Спорен е въпроса за религията. Една от първите идеи е че Европа е християнска. Това е премахнато в последствие. Възприемането на идеята за запазване на националната специфика, насочва процеса за обединение на Европа към идеята за федерация или конфедерация. Големите държави - Франция, Германия, Италия не са склонни да приемат федерация – това означава да се прекрати съществуването им. Към настоящият момент е приета формата – европейски съюз – това е особен вид съюз от държави, неизвестен до сега. ЕС притежава белезите на държава без да е държава. Той притежава собствена политическа власт, собствено право. ЕС има и отделен политически управленски ред. Основният въпрос в политическата организация на ЕС е въпроса за съюза като цяло и държавите членки – това е проблемът за разпределяне на властническата компетентност. Решаването на проблема е подсказан от Германския конституционен съд – това решение се състои в становището че страните – членки на съюза прехвърлят част от своя суверенитет на съюза и той го упражнява за постигане на общите цели.
Държавите членки не се отказват от своя суверенитет – част от него го отделят и го прехвърлят един на друг. Разделянето на компетентност поставя въпроса за начина на разпределение на компетенциите между отделните институции, след като се разделя суверенитета.
Решението е, че всяка една държава сама упражнява своят власт независимо, ЕС упражнява една допълнителна съюзна власт. Органите на ЕС: Е парламент, Е комисия, външен министър на ЕС, председател на ЕС. Предвижда се Е парламент да променя европейски закони. До сега комисията приема регламенти. Е закони са два вида:
- За всички държави – задължителни.
- Само за определени държави
Съдебната власт се осъществява от Е съд – първоинституционен съд и специализирани съдилища. Е съд се състои от един съдия от всяка държава членка. Всеки съдия има по 10 помощници. Пръдвижда се и възможността за създаване на специализирани съдилища. Европейския онбуцман – помощен орган, както и Европейска централна банка, Европейска сметна палата, ОЛАВ – служба за борба с корупцията. Има и консултативен орган на ЕС, комитет на регионите и социален комитет.