38. Престъпления против транспорта.

Обща характеристика и система. Престъпления против безопасността на транспорта: общоопасно засягане на транспортно превозно средство, престъпления, свързани с нарушаване правилата за движение. Престъпления против реда в транспорта: престъпно ползване на контролни знаци, отнемане на чуждо МПС за ползване.

1. Подродов обект на престъпленията против транспорта (чл. 340 – 346а НК) е нормалната и безаварийната транспортна дейност. Тя е такъв специфичен обект, чието накърняване води най-често до поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой лица.
А) По своята същност транспортът представлява придвижване на хора и стоки в пространството. В зависимост от средата, където се осъществява, транспортът бива въздушен, воден – морски и речен, и сухопътен. Сухопътният транспорт е на свой ред железопътен, автомобилен, електротранспорт и т.н.
Транспортните престъпления обхващат най-често различни посегателства по отношение на превозни средства с механична тяга, а не с жива сила. Включването на тези именно превозни средства в механизма на престъплението предизвиква усложняване на общественоопасните му последици, като се застрашават и дори увреждат разнообразни лични и имуществени интереси на физически и юридически лица. Това прави самите транспортни престъпления общоопасни.
Следва да се има предвид, че с извършването на тези престъпления се нарушава не само наказателното право – разпоредбите на НК. Транспортните престъпления нарушават поначало и административното право – други законови и подзаконови актове, които са издадени, за да уреждат нормалната транспортна дейност като ЗДвП и ППЗДвП например. Приети са също така много и разнообразни нормативни актове в областта на железопътния, морския и въздушния транспорт, които също се нарушават от извършените там транспортни престъпления. Макар обаче поначало всяко престъпление по транспорта да е и нарушение на една или повече административноправни норми в тази област, обратното не е вярно. Не всяко нарушение на една или повече административноправни норми в областта на транспорта е непременно престъпление. За да има престъпление, тяхното нарушаване не е достатъчно; необходимо е също така да бъдат предизвикани виновно и общественоопасните последици, предвидени в НК.
Подробното законодателство за нуждите на транспортната дейност се дължи на това, че по своята същност тя се оказва често специален вид правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност. Макар обаче за упражняването на една транспортна дейност да трябват обикновено проверка на уменията и разрешително, те не са нужни, за да се извърши престъпление по транспорта – негов субект е поначало всеки, който наруши нормативен акт в областта на транспорта и виновно причини общественоопасните последици, предвидени в НК.
Б) Транспортните престъпления могат да бъдат систематизирани в две основни групи:
І. Престъпления против безопасността на транспорта (чл. 340 – 344 НК); и
ІІ. Престъпления против реда в транспорта (чл. 345 – 346а НК).
2. Първото от престъпленията против безопасността на транспорта е т.нар. общоопасно засягане на транспортно превозно средство. Това престъпление е предвидено в чл. 340 – чл. 341б НК.
Съгласно чл. 340, ал. 1 НК, „Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предметът на престъпно посегателство е посочен описателно в законовия текст, като са изброени различни средства и елементи на транспорта.
Тук, на първо място, влизат превозните средства с по-голяма маса и мощност – онези големи машини с механична тяга, които служат основно за пренасяне на хора и товари.
а) Такива превозни средства са най-напред подвижният железопътен състав – влакът като цяло и отделният локомотив или дрезина.
б) Превозни средства с по-голяма маса и мощност са автомобилите – лека и товарна кола, автобус, автовлак и други, които обаче не са електротранспортни средства.
в) Електротранспортните средства също спадат към превозните средства с по-голяма маса и мощност и включват тролейбусите, трамваите и другите подобни средства за масов превоз – най-вече въжените линии.
г) Превозни средства с по-голяма маса и мощност са също така въздухоплавателните средства – самолети, вертолети, дирижабли.
д) Превозни средства с по-голяма маса и мощност са още корабите, както и другите по-големи плавателни съдове (напр. платформа, подводница), включително по-големите моторни лодки, яхти, платноходки.
По довод за противното не могат да бъдат предмет на разглежданото престъпление машините, които не изобщо са транспортни, а имат чисто производствено предназначение, каквито са багерите, крановете, валяците, комбайните, вършачките, а също така и по-малките транспортни средства – мотоциклети, едно- или двуместни лодки и пр.
На второ място, в предмета на престъпното посегателство по чл. 340 НК влизат: железопътният път (жп линията), както и принадлежностите към всички пътища – тунелите, мостовете и подпорните стени към тях по пътищата. По довод за противното не може да бъде предмет на разглежданото престъпление шосето извън района на тунел или мост. Не са такъв предмет и пътните знаци и сигнали – посегателството върху тях съставлява отделно престъпление против безопасността на транспорта – по чл. 344 НК.
И на трето място, в предмета на престъпното посегателство по чл. 340 НК влизат още различните транспортни съоръжения. Това са уреди или инсталации, които подпомагат транспортната дейност и имат относителна самостоятелност. Такива са лифтовете за МПС, шлюзовете за кораби и други.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 340 НК се изразява в повреждане на някой от посочените предмети, или в оставянето да се повреди, да заседне или да потъне кораб или друг от посочените плавателни съдове.
Престъплението е резултатно, като представлява комбинация на реално увреждане и на поставяне в опасност. Престъпният му резултат се състои най-напред в една общоопасна повреда на предмета, която има две особености: първо – не изключва движението, и второ – скрита е, с което може да изненада водача на превозното средство. Поради това, че повредата не отнема възможността за придвижване на засегнатото превозно средство или за по-нататъшната експлоатация на засегнатото съоръжение или принадлежност, създава се наред с това опасност за живота или здравето на друго лице или опасност за значителни имуществени вреди за друго лице. Ако такава опасност не възникне – било защото повредата изключва движението или защото тя се вижда, извършеното деяние няма да съставлява разглежданото общоопасно престъпление. То може да бъде само престъпление по чл. 216 НК – повреждане на чужда вещ.
Формата на вина е умисълът, като по отношение на опасността за живота или здравето на друго лице той не трябва да бъде пряк. В противен случай, както при престъплението по чл. 136, ал. 1 НК, на практика винаги ще е налице опит за убийство по начин, опасен за живота на мнозина (чл. 116, ал. 1, т. 6 НК), или съответно опит за причиняване на някоя от телесните повреди (чл. 128 – 130 НК).
Чл. 340, ал. 2 НК предвижда специален състав за общоопасно засягане на въздухоплавателни средства. Съгласно тази разпоредба, „Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или му причини повреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет, се наказва с...”.
Субект и на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението е само въздухоплавателно средство. Въздухоплавателните средства са включени и в предмета по ал. 1 на чл. 340 НК, но общият състав по тази разпоредба ще намери приложение само доколкото не е осъществен настоящият специален състав на посегателство върху въздушния транспорт.
Изпълнителното деяние се осъществява в две форми. Първата е разрушаване на въздухоплавателно средство, което е в експлоатация. То се намира в състояние на експлоатация от момента на започване на подготовката му за полет до изтичане на 24 часа след приключване на полета. Втората форма на изпълнителното деяние е повреждане на въздухоплавателно средство, което обективно води до негова негодност за полет или до застрашаване на сигурността му в полет. Въздухоплавателното средство се намира в състояние на полет от момента на натоварването на багажа и пътниците в него до момента на отваряне на вратите му след неговото кацане.
Престъплението е резултатно – на реално увреждане. Престъпният му резултат се свежда само до посоченото засягане на въздухоплавателното средство. Степента на неговото засягане е различна в зависимост от това, дали става дума за унищожаване или повреждане.
За да бъде престъплението довършено, не се изисква заради засягането на въздухоплавателното средство да възникне и някаква определена опасност – включително онази по ал. 1 на чл. 340 НК. Такава опасност не е предвидена в закона по съображения, че би било излишно – посегателствата върху каквото и да е въздухоплавателно средство създават някаква опасност, дори когато то се намира на земята.
Формата на вина тук е умисълът – пряк или евентуален за засягането на въздухоплавателното средство.
Квалифицирани случаи и на двете общоопасни засягания на транспортно превозно състояние – по ал. 1 и 2 от чл. 340 НК, има съгласно ал. 3, когато настъпи по непредпазливост средна или тежка телесна повреда, или смърт на едно или повече други лица. Тук положението е същото, както с вторичния престъпен резултат на квалифицираните случаи на взривяването по чл. 338, ал. 2 НК, но с тази разлика, че липсват настъпилите значителни имуществени вреди.
Б) Общоопасното засягане на транспортно превозно средство е престъпление и когато бъде извършено по непредпазливост. Според чл. 341 НК, „Когато деянието по чл. 340, ал. 1 и 2 е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:
а) значителни имуществени вреди;
б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по предходната буква;
в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по букви "а" и "б",
наказанието е:...”.
Това непредпазливо престъпление не се различава от съответстващите му умишлени престъпления по чл. 340 НК нито по своя субект, нито по изпълнително деяние. По своя престъпен резултат обаче то е, за разлика от умишлените престъпления по чл. 340 НК, винаги и само на реално увреждане, какъвто впрочем е принципният подход за изграждане на съставите изобщо на извършваните по непредпазливост престъпления и на престъпните им резултати в частност. Ако тези престъпни последици – значителни имуществени вреди, средна или тежка телесна повреда, или смърт на другиго, не настъпят, няма изобщо да има престъпление. Тук приликата с взривяването по чл. 338, ал. 2 НК е още по-голяма заради пълно съвпадение на описания вторичен престъпен резултат, идващ от засягането на самото транспортно средство.
В) Съгласно чл. 341а, ал. 1 НК, „Който постави във въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с...”. Ал. 2 на същия член предвижда, че, „Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет, като:
а) разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на въздухоплаването;
б) съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението, се наказва с...”. Ал. 3 гласи: „Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с...”.
Субект и на престъплението по чл. 341а НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Различията са основно в изпълнителното деяние.
а) Изпълнителното деяние по ал. 1 на чл. 341а НК представлява поставяне във въздухоплавателно средство на такова опасно устройство или вещество, което може да го разруши или да го повреди така, че обективно да доведе до негодност на въздухоплавателното средство в полет или до застрашаване на сигурността му в полет.
Тук най-често става въпрос за поставяне на устройства, които могат да взривят самолет. Що се отнася до веществата, те са поначало силно действащи – отрови, киселини, основи и други подобни. Както устройствата, така веществата обикновено се поставят вътре във въздухоплавателното средство. Не е изключено, макар на практика да е малко вероятно, те се поставят и отвън – залепени на корпуса на самолета или на другото въздухоплавателно средство.
Очевидно е, че така очертаната престъпна дейност се явява предварителна и затова субсидиарна спрямо тази по чл. 340, ал. 1 НК.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат се изчерпва с това, че опасното устройство или вещество се оказва във или на въздухоплавателното средство. Не се изисква изрично да бъде застрашена сигурността на въздухоплавателно средство в полет. Такова изискване се смята за излишно и безпредметно – щом в самолета или върху неговия корпус има поставено опасно устройство или вещество, неминуемо възниква опасност за сигурността на полета.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
б) Изпълнителното деяние по ал. 2 на чл. 341а НК има две форми.
Първата негова форма е разрушаването или повреждането на съоръжение за ръководство на въздуплаването, което обективно води до застрашаване сигурността на въздухоплавателното средство в полет. Предмет на засягане са различни надземни апаратури, които се използват за управление на полетите. Някои от тях са предназначени за управление на полетите като цяло, а други само при излитане и кацане на въздухоплавателните средства.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се изразява в застрашаване сигурността на въздухоплавателното средство в полет.
Формата и видът на вина са отново прекият умисъл.
Втората форма на разглежданото изпълнително деяние е съобщаване на информация или даване на сигнал, за които знае, че са лъжливи, поставяне на лъжлив знак или премахване или преместване на знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението.
Съобщаването на информацията става най-честно устно – чрез радиовръзка между пункта за управление на движението и въздухоплавателното средство. Понякога тази информация може да се предаде и чрез светлинни или звукови сигналиръчно или по специални уредби.
Знаците тук трябва да са предназначени за постоянно информиране на въздухоплавателните средства. Те са концентрирани на летищата. Знакът се смята за премахнат не само когато липсва, но и когато бъде увреден по такъв начин, че да загуби информационната си способност.
Много е важно знакът да се намира на точно определено място. Заради това е предвидена отделна отговорност и за преместването на знака.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е като предходния – застрашаване сигурността на въздухоплавателното средство в полет.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
в) Изпълнителното деяние по ал. 3 на чл. 341а НК представлява извършване на насилие спрямо лице, което е на борда на въздухоплавателното средство в полет.
За да се осъществи това изпълнително деяние, необходимо и достатъчно е да има употребата на сила спрямо някой на борда; възможно е, но не и нужно насиленото лице да бъде заставяно да извърши или да пропусне нещо. Следователно онова, което се изисква, е да бъде упражнен физически тормоз.
По подобие на чл. 340, ал. 2 НК, тук все пак насилието трябва да бъде такова, че обективно да води до застрашаване сигурността на полета.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат обаче се изчерпва с физическия тормоз върху лицето, намиращо се на борда. Както за заканата по чл. 144 НК не се изисква пострадалият наистина да се уплаши, а трябва само заканването да бъде обективно годно да го уплаши, така също и тук няма изискване да е възникнала опасност за сигурността на полета. Достатъчно е самото деяние да бъде, както се посочи, обективно годно да застраши сигурността на полета.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Разгледаният състав по чл. 341а НК е субсидиарен – деянието трябва да не съставлява по-тежко престъпление. Затова, ако например бъде извършено убийство или дори само опит към него, този състав става неприложим.
3. А) Друго важно и също така умишлено престъпление против безопасността на транспорта е това по чл. 342 НК – нарушаване на правилата за движение и експлоатация на транспорта и изискванията за доброкачествен ремонт.
Съгласно чл. 342, ал. 1 НК, „Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което управлява някое от изброените транспортни средства. Без значение е дали това лице има правоспособност за управлението му или не.
Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата за движение на превозното средство. Правилата са различни за различните видове транспортни средства. Те се регулират от много и разнообразни нормативни актове в различните области на транспорта. Тук, подобно на престъплението по чл. 136 НК, е налице една типична бланкетна диспозиция – тя се запълва винаги и само от онези правила, които са били в сила по време и място на извършване на дейността. Затова по отношение на запълващите диспозицията правила не важи разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК – за приложимост на евентуално влезлите междувременно по-благоприятни за дееца норми. По същите съображенияя, ако деянието е извършено в чужбина, то дори когато българският НК намира приложение съоразно личния или реалния принцип (чл. 4 или 5 НК), не може никога да се ползват за запълване на разглежданата диспозиция български норми на регулиране на транспорта – ползват се единствено нормите на държавата по местоизвършване на деянието.
Дейността по управление на превозното средство, чието осъществяване нарушава правилата за безопасност на движението, се разбира в широк смисъл. Тя включва не само управлението като пряко боравене с механизмите и приборите на превозното средство, но и преотстъпването му на друго лице.
Наред с това, както предходното престъпление – общоопасното засягане на транспортно превозно средство по чл. 340 НК, така и настоящото се отнася винаги и само до превозни средства с механична тяга. Управлението на превозни средства с животинска тяга, напр. каруца или файтон, не може никога да доведе до осъществяване на изпълнителното деяние и състава като цяло на разглежданото престъпление.
Престъплението е резултатно – на поставяне в опасност. По своя престъпен резултат, то наподобява умишленото общоопасно засягане на транспортно превозно средство по чл. 340, ал. 1 НК. За разлика от неговия престъпен резултат обаче настоящият включва опасност не само за живота, но и за здравето на друго лице, а същевременно изключва опасността от значителни имуществени вреди за другиго.
Следователно нарушаването на правилата за движение трябва да бъде такова, че да създава възможност за настъпване на каквато и да е телесна повреда (включително лека) или смърт. В противен случай няма да има престъпление, а само административно нарушение.
Формата и видът на вината са пак като на престъплението по чл. 136, ал. 1 НК – евентуален умисъл. Иначе, ако е налице пряк умисъл за смъртта или телесната повреда, престъплението се квалифицира като опит за убийство или за нанасяне на телесна повреда.
Ал. 2 на чл. 342 НК предвижда, че „Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.”
Това престъпление има особен субект. Той може да бъде само работник или служител, който е изрично ангажиран по надлежния законов ред с някаква транспортна дейност – стопанисване, управление, поправка на транспортни средства, железни пътища, принадлежности към пътищата, транспортни съоръжения. Нямат такова качество обаче работниците и служителите в промишлените предприятия за производство или ремонт на транспортни средства – тяхната дейност е промишлена, а не транспортна дейност. Не могат да бъдат субекти на престъплението и онези лица, които работят в системата на транспорта, но не са ангажирани с транспортна дейност, а имат други, странични функции – лекар, счетоводител и пр. Тук също е без значение дали лицето има нужната правоспособност за експлоатация или ремонт.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 342, ал. 2 НК се състои в нарушаване на правилата за експлоатация (техническа или търговска) или на изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътища или на съоръженията.
Във всички случаи става дума за такова изпълнително деяние, което е субсидиарно спрямо това по чл. 340 НК и напомня злоупотребата на доверие по чл. 217 НК. Тук засягането става не защото е нарушена общата забрана да не се вреди другиму, както по чл. 340 НК, а защото не е изпълнено определено служебно (професионално) задължение за експлоатация или ремонт в областта на транспорта.
Престъплението е пак резултатно – също на поставяне в опасност като по предходната ал. 1. Затова престъпният му резултат се заключава в опасност за причиняване на телесна повреда или смърт на другиго.
Същите са формата и видът на вината – евентуален умисъл.
Разгледаното умишлено престъпление – както по ал. 1, така и по ал. 2 на чл. 342 НК, има според ал. 3 същите квалифицирани случаи като умишленото общоопасно засягане на транспортно средство по чл. 340, ал. 2 НК. Квалифициран случай е налице, когато:
- са причинени значителни имуществени вреди;
- е причинена средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица;
- е причинена смърт на едно или повече други лица.
Б) Нарушаване на правилата за движение и експлоатация на транспорта и изискванията за доброкачествен ремонт е престъпление и когато бъде извършено по непредпазливост.
Съгласно чл. 343 НК също е налице престъпление, „Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:”
- значителни имуществени вреди;
- тежка или средна телесна повреда на едно или повече други лица; или
- смърт на едно или повече други лица.
Очевидно е, че както при непредпазливото общоопасно засягане на транспортно превозно средство по чл. 340, ал. 3 НК, така и тук извършеното деяние съставлява изобщо престъпление, когато и защото настъпват от обективна гледна точка, като негов престъпен резултат, квалифициращите обстоятелства на умишленото престъпление. Те са такива обстоятелства, които сочат на реално увреждане.
Същевременно от субективна гледна точка, за разлика от взривяването по чл. 338, ал. 2 НК, което има винаги и само умишлена форма на вина за нарушаването на правилата за безопасност на работата с взривове, тук формата на вина за нарушаването на правилата за безопасност на движението е без значение – те могат да бъдат нарушени както умишлено, така и по непредпазливост.
Съставите по чл. 343, ал. 1 и ал. 2 НК в частта им за причиняване на смърт и телесна повреда (тежка или средна) са сравними с тези по чл. 123 НК и чл. 134 НК, които също визират случаи на професионална непредпазливост. Съставите по чл. 343, ал. 1 и ал. 2 НК обаче са специални спрямо тях – отнасят се до такива правнорегламентирани дейности, източник на повишена опасност, които съставляват само управление на превозно средство, експлоатация или ремонт в областта на транспорта. Това прави общите състави по чл. 123 НК и чл. 134 НК неприложими.
Квалифицираните случаи на разглежданото непредпазливо престъпление са три съгласно чл. 343, ал. 2 НК. Те са налице, когато:
- престъплението е извършено в пияно състояние (при алкохолна концентрация в кръвта на дееца от поне 0,5 на хиляда) или след употребата на наркотични вещества или техни аналози;
- пострадали от престъплението са повече от едно лице; или
- деецът е избягал от местопроизшествието – напуснал го е без уважителна причина.
Леконаказуеми случаи на разглежданото непредпазливо престъпление се осъществяват според чл. 343а НК, когато след своето деяние деецът  е направил всичко, зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалия, и то докато настъпи онова негово лично засягане, което съставлява престъпния резултат – стореното след това поначало няма значение.
Тук последващата (посткриминална) положителна дейност е като тази по чл. 123, ал. 4 и чл. 134, ал. 4 НК – тя не е „самоволен отказ”, а води само до намаляване на предвиденото в закона наказание. По тези съображения наличието на последващата положителна дейност, предвидена в чл. 343а НК, зависи само от проявеното усърдие на дееца и никога от успешния резултат. Тук деецът не съумява да предотврати осъществяването на престъпния резултат. Тъкмо заради това той изобщо носи наказателна отговорност за непредпазливо престъпление; иначе, ако увреждането не настъпи, деецът няма за какво да носи наказателна отговорност при непредпазлива форма на вина.
В) Криминализирано е и умишленото управление на МПС в пияно състояние. Съгласно чл. 343б, ал. 1 НК, „Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с...”. Според ал. 2, „Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с...”. Това е едно типично престъпление на просто извършване. Неговият субект е подобен на този по чл. 342, ал. 1 НК – всеки, който управлява МПС. Съставът му се съдържа винаги и поради това се поглъща от посочения вече квалифициращ признак по чл. 343, ал. 2, пр. І НК.
4. Има и престъпления, които посягат само на реда в транспорта. В тази група влизат главно две престъпления. Това са ползването на нередовни контролни знаци за МПС и противозаконното отнемане на чуждо МПС за ползване.
А) Престъпното ползване на нередовни контролни знаци за МПС е предвидено в чл. 345 НК.
Съгласно този член, „Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се осъществява в някоя от следните две форми:
а) Първата от тях е служенето с истински контролни знаци, които обаче са издадени за друго МПС. Това обикновено става, когато контролните номера са издадени от компетентен орган за определено превозно средство, но се свалят от него и поставят на друго, за което не са предназначени.
б) Втората форма на изпълнителното деяние е служенето с контролни знаци, неиздадени от компетентен орган. В този случай деецът обикновено взема от склада на компетентния държавен орган готова табела, която обаче още не е дадена за никое МПС, или сам изработва такава табела, като й поставя букви и цифри.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се изчерпва с окачването на някой от двата описани нередовни знака върху МПС, за което не са били предназначени. Не е нужно МПС да е било проверено, а още по-малко да не е могло да бъде идентифицирано от КАТ.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Б) Противозаконно отнемане на чуждо МПС е предвидено в чл. 346 НК.
Съгласно ал. 1 на този член, „Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението е, както при кражбата, такава чужда движима вещ, която обаче, за разлика от кражбата, е винаги и само МПС.
Изпълнителното деяние е същото като на кражбата – изразява се в отнемане на чуждо МПС от владението на другиго без неговото съгласие. Продължителността на ползването му е без значение.
Престъплението е резултатно. То има и същия престъпен резултат като кражбата – завладяване на предмета.
Видът и формата на вина са, пак както при кражбата, пряк умисъл.
Предвиден е допълнително и специален субективен признак – намерение само за ползване на отнетото МПС. Иначе, ако е налице намерение за неговото своене, което освен намерението за ползване съдържа и такова за разпореждане с МПС, ще се осъществи съставът на кражбата (чл. 194 НК), който поглъща разглеждания.
Чл. 346, ал. 2 НК предвижда и няколко квалифицирани случая на престъплението противозаконно отнемане на чуждо МПС. По-важни от тях са пет.
Първо, такъв е най-напред случаят, когато последва повреда на превозното средство. Такава е всяка повреда, настъпила при самото отнемане, при ползването или при изоставянето на МПС, освен онази, която е малозначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
Второ, квалифициран е случаят, когато отнетото превозно средство е било изоставено без надзор. Това се получава винаги, когато деецът постави отнетото МПС на друго място и лиши предишния владелец от възможността да упражнява обичайния контрол върху него.
Трето, квалифициран е и случаят, когато отнемането се извършва в пияно състояние по вече изяснения смисъл на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 2, пр. І НК.
Четвърто, квалифициран е също така случаят, когато отнемането на МПС се извършва повече от два пъти, т.е. поне три пъти. Тук става дума за несъщинско престъпление на системно извършване – системността му спада не към основния състав, а е само квалифициращ признак, заради което то може да бъде извършено и без нейното наличие.
И пето, квалифициран е случаят, когато отнемането е било извършено повторно по смисъла на чл. 28 НК.
Извън това противозаконното отнемане на чуждо МПС е квалифицирано (по-тежко наказуемо) престъпление, когато се извърши при някое от условията за квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 1-6 НК.