38. Държавни съединения: уния, конфедерация, протекторат, васална държава.

Държавите могат да се обединяват, да образуват единство и без да губят своята самостоятелност. Така се появяват държавните съединения. Те се създават с цел да се преодолее съвместно социалната недостатъчност в управленската сфера, или с цел политическо влияние върху друга държава. В първия случай държавите институционализират в определен орган установената връзка; във втория – връзката между тях не получава организационен израз. От тук държавните съединения се делят на организационни и неорганизационни. Организационните са уния (лична и реална) и конфедерация; неорганизационните – протекторат и васална държава.
Личната (персонална) уния е обединение между две или повече самостоятелни държави осъществено чрез личността на един общ монарх. Тя възниква когато владетелят на една държава получи и короната на друга (теоретично и на други) държава. Това става от една страна случайно, по линия на престолонаследния ред. Родствената връзка между старите европейски династии; практиката на политически по характер бракове между монархически родове понякога изправя един действащ владетел пред необходимостта да заеме полагащия ме се по наследство престол и на друга държава. Така възникват като лични унии например обединенията между Холандия и Люксембург (1815-1893 г); Влахия и Молдова (1856 – 1866 г.); Белгия и Конго ( 1885 – 1908 г.) и редица други.
От друга страна, до лична уния може да се стигне и нарочно, когато монархът на една държава бъде избран и за монарх на друга държава. Пример за това са униите между Саксония и Полша; Норвегия и Швеция; Норвегия и Дания; Дания и Исландия и други.
Свързаните с лична уния държави запазват своята независимост; собственият си властови и правов ред. Не се създават нови държавни органи и институции, единствената им връзка е общият държавен глава.
Персоналната уния е нетрайно съединение и се прекратява с отпадането на установената връзка : смърт или абдикация на монарха; премахване на монархията в едната държава и преминаването й към републиканска форма на управление; присъединяване на една държава към друга.
Реалната уния е съединение между държави, което се основава освен на фигурата на един общ владетел и на нарочно създадени общи държавни органи. Тя се установява чрез междудържавен договор и принадлежността към съединението изрично се вписва в конституциите на съответните държави.
Един от класическите примери за реална уния е съединението между Норвегия и Швеция (1814-1905г.)
Друг пример за реална уния е Австро-Унгария (1867-1920г.). В рамките на унията Австрия и Унгария съществуват като две отделни държави със самостоятелни, но съгласувани конституции. В сравнение с унията между Норвегия и Швеция, тук се създават и няколко съвместни институции: четири общи министерства (на финансите, военно, на външните работи и на флота); общо парламентарно тяло, включващо делегации на двата парламента (и заседаващо последователно във Виена и Будапеща)и други.
Реалната уния се прекратява с обезсилването на съюзния договор.
Конфедерацията е създадено чрез междудържавен договор съединение от суверенни държави, което се ръководи от общ орган. Той се формира от представители на всяка държава, чийто брой е различен в зависимост от размера на територията, числеността на населението и др. на отделната държава. Целта на конфедерацията е да се обединят силите и усилията на членовете за постигане на общи цели и най-вече за гарантиране на общата сигурност.
Конфедерацията е самостоятелен субект на международното право. В зависимост от целите, които налагат създаването й тя получава и своя отделна компетентност, като всяка държава доброволно се отказва от част от своя суверенитет която прехвърля на нея. Общият орган е парламент с ограничена законодателна и контролна дейност. Той осъществява частична и делегирана власт, а не пълна и самопроизводна своя държавна власт. Общата междудържавна власт е в сферата на външните работи и отбраната. Конфедерацията няма пряка власт върху своите членове. В нейните рамки всяка държава остава самостоятелна, няма общо гражданство и обща територия. Приетите решения са задължителни само за правителствата на държавите-членки, но не и за техните граждани. Те стават задължителни за гражданите, след като получат законова форма в отделните държави.
Конфедерацията се създава „за вечни времена”, никоя от членуващите държави не може да променя едностранно договора, нито да напуска съединението. Ако се формира обща изпълнителна власт конфедерацията се трансформира във федерация.
Като конфедерация съществуват например САЩ от 1776 до 1787 г., когато преминава във федерация; Швейцария – от 13 век до 1848 г. С Конституцията от 1848 г. Швейцария се превръща във федерация, като се запазва само старото наименование.
В края на 20 век се лансираха две идеи за конфедерация, които останаха нереализирани. Македония изрази желание за конфедерация с Тайван, а Сърбия - с Русия.
Протекторатът е съединение между две държави установено чрез договор между тях, по силата на който едната държава поема задължението да покровителства, да защитава другата срещу външни посегателства. В замяна на това, покровителстваната държава се задължава да не предприема никакви действия срещу интересите на своя покровител и на практика да следва неговата външна политика.
Независимо от договорния характер на своя произход покровителството възниква традиционно като наложено, а не като поискано. Протекторатът намира най-широко приложение по отношение колониите: метрополията облича колониалната зависимост във форма на протекторат.
Въпреки формалната самостоятелност на протектората, политическата му обвързаност налага фактическа зависимост, която води до нарушаване на неговия суверенитет.
Отношенията между държава – сюзерен и държава – васал са известни в Древността, прилагани са масово през Средновековието и инцидентно до края на 19 век. Състоянието „държава на държавата” е особена форма на съединение, при което една държава осъществява определена власт върху друга държава, подчинена на нея. В рамките установени от държавата-сюзерен, васалната държава съществува като самостоятелна организация, със свои властови и правов ред. Ограниченията са във външната й политика, която трябва да се съгласува със сюзерена и в някои военни и/или фискални задължения към него.
Характерен признак на този вид държавно обединение е липсата на каквато и да е връзка между политическия живот на сюзерена и васалната държава. Въпреки това, установената с юридически акт (договор или едностранен акт на сюзерена) обвързаност очертава нарушена самостоятелност на васалната държава.
За разлика от организационните обединения, неорганизационните са израз на неравенството между участващите страни. Съществуващата зависимост (фактическа или юридическа) дава основание държавата под протекторат и васалната държава да се определят като държави с ограничен суверенитет.