37. Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства.

Обща характеристика и система на общоопасните престъпления. Палеж, взрив и наводнение. Престъпления, свързани с взривове, огнестрелни оръжия и боеприпаси.

1. Общоопасните престъпления са очертани в Глава ХІ от Особената част на НК (чл. 330 – 356й). Те са общоопасни, защото могат да увредят или поне застрашат лични или имуществени интереси на неопределен брой лица. При това често се получава комбинация между реално увреждане на един вид интереси и поставяне в опасност на интереси от друг вид.
Общата опасност на тези престъпления може да се дължи най-напред на своя специфичен метод на извършване – на особения начин на извършване (палеж и наводнение), или на особените средства или предмети, с които се извършват (взривове, огнестрелни оръжия и боеприпаси). Това важи за общоопасните престъпления по Раздел І от Глава ХІ, наименувани „Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства”.
Общата опасност на разглежданите престъпления може да се дължи също така на специфичния им подродов обект. Останалите общоопасни престъпления имат такива подродови обекти, чието накърняване води най-често до поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой лица. Такива са обектите на престъпленията по транспорта по Раздел ІІ, престъпленията против народното здраве по Раздел ІІІ и пр.
На тази основа се гради и системата на общоопасните престъпления, които са обхванати в пет раздела:
І. Престъпления, извършени по общоопасен начин и с общоопасни средства;
ІІ. Престъпления по транспорта и съобщенията;
ІІІ. Престъпления против народното здраве;
ІV. Престъпления при използването на атомната енергия за мирни цели; и
V. Други.
2. Престъпленията по Раздел І започват с палежа. Той е предвиден в чл. 330 – 332 НК.
А) Според чл. 330, ал. 1 НК, „Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко едно наказателноотговорно лице.
Предметът  на престъпното посегателство е винаги и само имот със значителна стойност – за над 1500 лева. Ако предметът няма значителна стойност, престъплението може да бъде само по чл. 216 НК – унищожаване или повреждане на чужда вещ.
Собствеността върху имота няма значение. Той може да принадлежи както на друго лице, така и на самия деец.
Изпълнителното деяние на палежа се изразява в запалване на предмета на престъплението. Това означава предизвикване на бурна окислителна реакция с него – чрез поднасяне на горящи материали, чрез електрическа искра и т.н.
Престъплението е резултатно – на реално увреждане. Престъпният резултат бива осъществен (настъпва), когато предметът започне да гори със собствен огън – самостоятелно. Не е нужно обаче да са настъпили значителни вреди; достатъчно е самият запален предмет да бъде, както се посочи, със значителна стойност. Не се изисква също така да се създаде опасност за живота или имота на друго лице. Стигне ли се обаче дотам – до значителни вреди или до опасност за живота или имота на друго лице, ще се осъществи някой от квалифицираните състави на палежа – по чл. 330, ал. 2 НК.
Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален.
Квалифицираните случаи на умишлен палеж са предвидени в чл. 330, ал. 2 и 3 НК. Тези разпоредби визират следните пет случая.
Първият от тези случаи е по чл. 330, ал. 2, т. 1 НК. Той е налице, когато пожарът застрашава (представлява опасност за) нечий живот. По отношение на опасността за чуждия живот деецът също следва да прояви вина съгласно чл. 11, ал. 5 НК – ако не умисъл, то поне непредпазливост. В случай на пряк умисъл обаче ще се получи идеална съвкупност между обикновения умишлен палеж на имота със значителна стойност по чл. 330, ал. 1 НК и опит за убийство, при това най-често по начин, опасен за живота на мнозина (чл. 116, ал. 1, т. 6 НК).
Вторият квалифициран случай на умишлен палеж е по чл. 330, ал. 2, т. 2 НК. Той е налице, когато пожарът застрашава нечий имот, различен от запаления, но също със значителна стойност. Има следователно опасност пожарът да се разпростре и върху един или повече други такива имоти. При това не е нужно другият имот да бъде в непосредствена близост; важното е, независимо от причината, при съществуващите условия да има реална възможност за разпространяване на пожара, например заради силен вятър. И по отношение на тази допълнителна опасност деецът също следва да прояви вина съгласно чл. 11, ал. 5 НК – ако не умисъл, то поне непредпазливост. В случай на пряк умисъл обаче няма да се стигне до идеална съвкупност с опит за друг умишлен палеж, а по-скоро до субективно отегчаващо обстоятелство, което ще се вземе предвид при индивидуализацията на налаганото на дееца  наказание.
Третият квалифициран случай на умишлен палеж е по чл. 330, ал. 2, т. 3 НК. Той е налице, когато запаленият имот има не само значителна, но също така и научна, художествена или историческа стойност, или ако в него се пазят един или повече предмети с такава (научна, художествена или историческа) стойност, макар те сами по себе си и да нямат значителна стойност.
Четвъртият квалифициран случай на умишлен палеж по чл. 330, ал. 3, пр. І НК. Той представлява квалификация на втора степен подобно на хулиганството при опасен рецидив (чл. 325, ал. 4 НК) – налице е, когато освен че бива осъществен някой от квалифициращите признаци по предходната ал. 2 на чл. 330 НК, пожарът довежда и до значителни вреди при всякаква форма и вид вина. Този квалифициран състав съдържа винаги в себе си и поради това поглъща съставите на умишленото или на непредпазливо унищожаване или повреждане на чужд имот с причиняване на значителни вреди по чл. 216, ал. 3, пр. І или съответно по ал. 4 НК.
И петият квалифициран случай на умишлен палеж е по чл. 330, ал. 3, пр. ІІ НК. Той също представлява квалификация на втора степен – налице е, когато освен че бива осъществен някой от квалифициращите признаци по предходната ал. 2 на чл. 330 НК, пожарът довежда и до смърт на друго лице, за която деецът проявява непредпазливост. В противен случай, ако по отношение на така настъпилата смърт деецът прояви умисъл, ще се получи идеална съвкупност между обикновения умишлен палеж на имота със значителна стойност по чл. 330, ал. 1 НК и обикновено довършено убийство  по чл. 115 НК. Тук не е възможно нито палежът да съдържа (възпроизведе) и погълне убийството, нито убийството само по себе си, дори да бъде квалифицирано като извършено по начин, опасен за живота на мнозина, може да съдържа (възпроизведе) и погълне палежа на имота със значителна стойност.
Ако обаче се стигне само до виновно причинена телесна повреда, ще се получи идеална съвкупност между палежа по чл. 330, ал. 1 или 2 НК и престъпление по Глава ІІ, Раздел ІІ от Особената част на НК, освен когато е налице несъставомерната лека телесна повреда, причинена по непредпазливост.
Б) Чл. 331 НК криминализира и непредпазливия палеж. Според разпоредбата на ал. 1 на чл. 331 НК, „Който по непредпазливост запали чужд имот по предходния член, се наказва с...”.
За разлика от другите престъпления, които се извършват по непредпазливост, тук няма пълно съвпадение с умишленото престъпление от обективна страна. Несъответствието е в предмета на посегателство. Предмет на непредпазливия палеж наистина е също имот със значителна стойност като на умишления палеж. Изисква се обаче този предмет – запаленият по непредпазливост имот, да бъде непременно чужд. Ако деецът запали собствен имот, макар със значителна стойност, престъпление няма.
Квалифицирани случаи на непредпазлив палеж има, съгласно чл. 331, ал. 2 НК, ако последват, също по непредпазливост, значителни вреди или смърт на друго лице. Тук, за разлика от четвъртия и петия от квалифицираните случаи на умишления палеж, квалификацията  не е на втора степен – не се изисква наличие преди това на друго някакво квалифициращо обстоятелство, включително на някое от онези, предвидени в чл. 330, ал. 2 НК.
Квалифицираните състави по чл. 331, ал. 2 НК съдържат винаги в себе си и заради това поглъщат съставите на непредпазливото унищожаване или повреждане на чужда вещ с причинени значителни вреди по чл. 216, ал. 4 във връзка с ал. 3, пр. І НК или съответно на непредпазливото убийство по чл. 122 НК.
Ако обаче се стигне само до причинена по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, ще се получи идеална съвкупност между непредпазлив палеж по основния му състав – чл. 331, ал. 1 НК, и причинената по непредпазливост тежка или средна телесна повреда – чл. 133 НК. Както се посочи, не е съставомерно деянието, което причинява по непредпазливост лека телесна повреда.
В) Съгласно чл. 332 НК „За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди.”
Това е едно от изключенията, при което НК предвижда отпадане на наказателната отговорност за довършено престъпление поради самоволен отказ от него. Деецът обаче няма неограничени възможности да осъществи самоволен отказ от своя довършен палеж – след като имотът със значителна стойност започне да гори със свой огън. Той може да го осъществи само до настъпване на значителни вреди за имота, след което би осъществил най-често квалифициран случай – на умишлен или непредпазлив палеж.
3. Разрушаването с взрив е предвидено като престъпление в чл. 333 НК. Според този член, „Когато обектите по чл. 330 са повредени или унищожени чрез взрив, налагат се съответно предвидените в този член наказания.”
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предметът на престъплението е същият като този на умишления палеж по чл. 330 НК. С оглед на това, за да има престъпление по чл. 333 НК, достатъчно е взривеният имот да бъде със значителна стойност, не е нужно той да бъде и чужд за дееца.
Средство на престъплението представлява каквото и да е взривно вещество.
Изпълнителното деяние се изразява във взривяване на предмета – неговото унищожаване или повреждане чрез експлозия или имплозия.
Престъплението е резултатно – на реално увреждане. Престъпният му резултат се свежда до унищожаване или повреждане на предмета, т.е. до привеждането му в безвъзвратна и пълна негодност да служи по своето нормално предназначение или съответно – до временна или частична негодност. Тук, също както и при палежа, не се изисква да бъде създадена опасност за живота или имота на друго лице.
Формата на вина е само умисълът. Чл. 333 НК не препраща към текстовете и за непредпазливия палеж, заради което непредпазливото взривяване е несъставомерно като общоопасно престъпление по разглеждания законов текст. То би могло да съставлява само извършено по непредпазливост унищожаване или повреждане на чужда вещ с причиняване на значителни вреди – престъпление по чл. 216, ал. 4 във връзка с ал. 3 НК, или престъпление по чл. 338, ал. 2 НК, ако е налице умишлено само по себе си нарушаване на правилата за безопасна работа с взривни вещества, от което се причинява по непредпазливост средна или тежка телесна повреда или смърт за друго лице, или значителни имуществени вреди за друго лице.
4. Наводнението е предвидено като престъпление в чл. 334 и чл. 335 НК.
А) Според чл. 334, ал. 1 НК, „Който причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението се състои в освобождаване за безконтролно движение на големи водни маси, които имат значителна ударна сила.
Деянието може да бъде осъществено както с действие, така и с бездействие.
Престъплението е резултатно – на поставяне в опасност. Престъпният му резултат се изразява не само в безконтролното движение на големи водни маси, но в поставяне в опасност живота или имота на друго лице. За разлика от палежа тук застрашаването им е признак не само на квалифициран, а на основния състав на престъплението. Поради това, не се ли е създала опасност за живота или имота на другиго, деянието, което предизвиква наводнение, няма изобщо да съставлява престъпление.
Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален.
Квалифицирани случаи на умишлено причинено наводнение са налице, съгласно чл. 334, ал. 2 НК:
- ако са последвали значителни вреди – умишлено или по непредпазливост, при което този квалифициран състав на умишлено престъпление погълне (подобно на този на палежа по чл. 330, ал. 3, пр. І НК) състава на умишленото или непредпазливо унищожаване или повреждане на чужд имот с причиняване на значителни вреди по чл. 216, ал. 3, пр. І или ал. 4 НК; или
- ако е последвала смърт на другиго, но само по непредпазливост. В този втори случай, подобно на петия квалифициран случай на умишлен палеж по чл. 330, ал. 3, пр. ІІ НК, ако по отношение на настъпилата смърт деецът прояви умисъл, ще се получи идеална съвкупност от умишлено наводнение по основния състав на чл. 334, ал. 1 НК и обикновено умишлено убийство по чл. 115 НК.
Ако обаче се стигне само до виновно причинена телесна повреда, ще се получи идеална съвкупност между разглежданото престъпление по основния му състав, предвиден в чл. 334, ал. 1 НК, и престъпление по Глава ІІ, Раздел ІІ от Особената част на НК, освен когато е налице несъставомерна лека телесна повреда, причинена по непредпазливост.
Б) Непредпазливото причиняване на наводнение е криминализирано с чл. 335 НК. От обективна страна неговият основен състав се покрива напълно с този на умишленото причиняване на наводнение по предходния чл. 334 НК. При това и престъпният резултат е същият – опасност за живота или имота на другиго. Тук по изключение едно непредпазливо престъпление не е реално увреждане, а само на поставяне в опасност.
Когато обаче от тази опасност се стигне до реално увреждане, като при това настъпят по непредпазливост значителни вреди или смърт на друго лице, престъплението ще осъществи квалифициран състав на непредпазливото наводнение – по чл. 335, ал. 2 НК.
Но ако се стигне само до причинена по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, ще се получи идеална съвкупност между непредпазливо наводнение по основния му състав – чл. 335, ал. 1 НК, и причинената по непредпазливост тежка или средна телесна повреда – чл. 133 НК. Както се посочи, не е съставомерно деянието, което причинява по непредпазливост лека телесна повреда.
5. Престъпленията, свързани с взривове, огнестрелни оръжия и боеприпаси по чл. 337 – 339 НК, са престъпления, извършени с общоопасни средства или предмети.
А) Съгласно чл. 337, ал. 1 НК, „Който произвежда, преработва, поправя, разработва, съхранява, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно с даденото му разрешение, се наказва с...”.  Докато според чл. 338, ал. 1 НК, „Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с...”.
Цитираните две разпоредби визират като тези на чл. 327, ал. 1 и 2 НК – за престъпното устройване на хазартни игри, една стопанскоподобна дейност, която е поставена под разрешителен режим. Защото и тук е налице едно умишлено престъпление, което се извършва или заради липса на съответно разрешение за извършване на дейността, или само поради нарушаване на правилата за извършването й. И тук освен това е възможно фактически, но не и задължително юридически престъплението да бъде извършено с повече от едно деяние.
Съществената разлика между двете престъпления е във втората им хипотеза, където деецът има съответното разрешение за извършване на дейността. Докато по чл. 327, ал. 2 НК субектът има винаги разрешение за нея, а неговото престъпление се заключава в неизвършване на дейността на законно определените места, то по чл. 338 НК разрешение на субекта за нейното извършване не се изисква – той може да има, но може и да няма такова разрешение, а престъплението му се заключава само в неизвършване на дейността по законно определения начин.
За разлика от чл. 327, ал. 2 НК, престъплението по чл. 338 НК се извършва чрез една правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност по смисъла на чл. 123 и чл. 134 НК. Определеният в закона начин на нейното осъществяване, нарушен с разглежданото престъпление, е призван да гарантира безопасната работа с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси. Заради тази негова значимост се предвижда, че всяко умишлено нарушаване на правилата за безопасност съставлява престъпление по чл. 338, ал. 1 НК, освен в случаите на малозначително деяние (чл. 9, ал. 2 НК). А когато от това престъпление е последвал по непредпазливост взрив и от него е произлязла, също по непредпазливост, средна или тежка телесна повреда или смърт за друго лице, или значителни имуществени вреди за друго лице, осъществява се квалифицираният състав по чл. 338, ал. 2 НК. Следва да се има предвид, че тук форма на вина за самото нарушаване на правилата за безопасност остава умишлената форма на вина – тези правила се нарушават единствено умишлено (Р. 84-84-ІІІ, сб., с. 102). Ако те бъдат нарушени по непредпазливост, след което пак по непредпазливост последва взрив, а от него се стигне, отново по непредпазливост, до средна или тежка телесна повреда или смърт за друго лице или значителни имуществени вреди за друго лице, тогава квалификацията на престъплението няма да бъде по чл. 338, ал. 2 НК. Ще е налице телесна повреда или убийство при обща професионална непредпазливост (чл. 134 и чл. 123 НК), или обикновено унищожаване, или повреждане на чужда вещ с причиняване на значителни имуществени вреди (чл. 216, ал. 4 във връзка с ал. 3, пр. І НК).
Когато обаче нарушаването на правилата за безопасност е умишлено и заради получилия се взрив има причинена по непредпазливост смърт или телесна повреда, осъщественият състав по чл. 338, ал. 2 НК съдържа винаги в себе си съответния състав на убийство или телесна повреда при професионална непредпазливост – чл. 123 и чл. 134 НК, заради което го поглъща и изключва идеалната съвкупност между престъпленията по чл. 338, ал. 2 НК и по чл. 123 или чл. 134 НК. Ако обаче тези резултати – смърт или телесна повреда, бъдат предизвикани умишлено, осъществява се състав на убийство със средства, опасни за живота на мнозина, по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, който поглъща този по чл. 338 НК, или състав на някоя от телесните повреди по чл. 128-130 НК, който обаче няма с какво да погълне този по чл. 338 НК. По тези съображения при телесна повреда се получава, както при палежа, идеална съвкупност между престъпленията по чл. 338, ал. 1 НК и по чл. 128 – 130 НК.
Ако от последвалия по непредпазливост взрив произлязат значителни имуществени вреди за друго лице, то разглежданият състав по чл. 338, ал. 2 НК ще се окаже пак поглъщащ, но този път за състава на непредпазливото унищожаване или повреждане на чужда вещ по чл. 216, ал. 4 НК. Когато обаче значителните имуществени вреди за друго лице са предизвикани умишлено и бъде осъществен съставът на умишленото взривяване по чл. 333 във връзка с чл. 330, ал. 3 НК, пр. І НК, то отново няма да се стигне до идеална съвкупност с друго умишлено взривяване по същия чл. 333 НК, а само до субективно отегчаващо обстоятелство, което ще се вземе предвид при индивидуализацията на налаганото на дееца наказание, както при умишления палеж по чл. 330, ал. 3, пр. І НК.
Б) Според чл. 339, ал. 1 НК, „Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с...”. За разлика от предходните две престъпления, тук става дума не за някаква стопанскоподобна дейност с фактически присъщата й многократност на извършване, а само за еднократно извършвано деяние, което има за предмет взрив, огнестрелно оръжие или боеприпас. Тук също липсва позволение, но не за дейността като цяло, а за самия деец, който няма субективното право (разрешение) да борави с такива предмети.
Ако придобиването на тези предмети е станало по престъпен начин, напр. чрез кражба, получава се идеална съвкупност – между разглежданото престъпление, чрез което е бил придобит предметът – взривът, огнестрелното оръжие или боеприпасът.