37. Преобразуване на държавата. Създаване и прекратяване на държава.

Държавата е налице, когато отделният етносоциален организъм е придобил формата на самостоятелна държавна организация. С това е поставено началото на нейното съществуване и историческо развитие.
Същевременно държавно организираният живот е подложен на различни въздействия, които характеризират историческата съдба на отделния етносоциален организъм. Тя се променя в зависимост от характера на неговата държавна организация. Етносът може да живее, да съществува в собствена държава, в самостоятелна организация; да се включи в политическа общност, съответно в по-крупна държавна организация или да се отдели от нея в самостоятелна държава; да се обедини под определена форма с друга държава и пр. Това организирано „движение” на етносоциалната общност се изразява в преобразуването на държавата.
Преобразуването е промяна в друга организация от същия вид, в друга държавна организация. То предполага промяна в субстанцията на държавата, която води и до нова организационна форма.
Разглеждано като процес, преобразуването получава както вътрешноетнически, така и междуетнически измерения. Разделянето, сливането и вливането са вътрешноетнически процеси. Обединяването, присъединяването, разпадането и отделянето са междуетнически процеси.
Причините за преобразуване на държавата са етнически или политически. В някои случаи определящ мотив е стремежът на разделената етническа общност към единение. В други случаи невъзможността да се осъществят етнообединителните процеси в полиетническата държава мотивират стремежите на отделните етноси към създаване на собствена държава. Етническото самосъзнание се превръща в движещ фактор за създаване на самостоятелна моноетническа държава.
Създаването на нова държава – вторично или оригинерно може да се дължи и на политически причини от различно естество. В този случай, дори и да съществуват определени интереси на отделния етнос (етноси) те не са решаващи и са пречупени през акта на едно политическо решение взето „отвън”.
Причините за осъществяваните промени определят и средствата към това. Резултатът може да се постигне на основата на волеви акт на етническата общност – съгласие за промяна на статуквото или на основата на решение на външен за общността политически субект; чрез сила, или чрез договор.
Резултатът от преобразуването се проявява в създаване на нови държави и/или прекратяване на съществуващи държави; в самостоятелно съществуване или – съвместно с друга държава.
Тук също има многообразие. В едни случаи създаването и прекратяването на държавата протича като двустранен процес, в други – само като едностранен; съединенията от държави получават различен (организационен или неорганизационен) израз; появяват се нови държавни форми или се запазват старите и пр.

Създаването и прекратяването на държавата се осъществява по няколко начина. Разделянето е обособяване на отделни държави на един и същ етнос. То води до прекратяване на съществуващата обща държава и създаване на нови държави.
Разделянето е възможно единствено в резултат на външна политическа намеса. Етнически единната общност е принудена да живее в отделни самостоятелни и по принцип политически противоположни държавни организации. Примери за това през ХХ век са разделянето на Източна и Западна Германия; Северна и Южна Корея; Северен и Южен Виетнам и др. Разделянето е изкуствено наложено и се преодолява чрез вливане.
Сливането е акт на обединяване на различни държави съществуващи като отделни организации на един общ етнос. Резултатът от сливането е създаване на една нова обща държава и прекратяването на дотогава съществуващите отделни държави. Пример за това е съдбата на румънския народ, който след като се освобождава от господството на Турция се оказва разделен в две държави – Влахия и Молдова. Сливането се осъществява през 1857 г. след проведен плебисцит: на мястото на Влахия и Молдова се появява Румъния.
Новосъздадената държава може да е единна (унитарна) или съюзна (федеративна). Така чрез сливането на 13 независими щати през 1787 г. се създава САЩ; чрез сливане на 25 германски княжества през 1871 г. се създава Германския райх като федерация.
Следва да се прави разлика между сливането като начин на създаване на нова държава, (определяно понякога неточно и като „федериране”) и федерирането като изграждане на форма на държавно устройство на съществуваща държава. Сливането води до създаване на нова държава. Федерирането налага нова форма на териториална организация на съществуващата държава. В посочените примери със САЩ и Германия процесът на сливане съвпада с формирането на федерация, но това не е закономерност. Така, в 1891 г. Бразилия се реорганизира от унитарна във федеративна държава; същото става и в Австрия през 1920 г. В тези случаи не се създават нови държави: съществуващата държава променя своята форма.
Вливането е начин за прекратяване на една държава и включването й в друга държава на същия етнос. Резултатът е прекратяване на една държава без да се създава нова държава. Най-близкият пример за това е Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Същото става и при обединяването на ФРГ и ГДР през 1990 г. И в двата случая се отнася до вливане на изкуствено (политически) отделена част от етноса, съществувала като самостоятелна държава. Разликата е, че Съединението на България се осъществява чрез сила, а обединението на Германия – чрез договор.
Съюзяването се изразява в обединяване на няколко съществуващи разноетнически държави в една обща държава. Отделните държави на един етнос се сливат; държави на различни етноси се съюзяват. Чрез съюзяването се формира една нова, полиетническа общност и се създава една нова държава, като едновременно с това се прекратява съществуването на федератите като самостоятелни държави.
Новата държава е по необходимост федеративно устроена за да се запази необходимата самостоятелност на федератите. Чрез съюзяване се създават всички многонационални федеративни държави.
Съюзяването се осъществява само по съгласие на страните чрез договор, но не и чрез сила. В последния случай ще е налице завладяване.
Разпадането е процес обратен на съюзяването. Изразява се в прекратяване на съществуването на съюзна държава и обособяването на бившите федерати в самостоятелни държави. Разпадането, както показва практиката е възможно само при полиетническите съюзни държави и е лишено от смисъл при моноетническите, дори и когато са приели федеративна форма.
В края на ХХ век се разпада най-голямата съюзна държава в света – СССР; Чехословакия се разпада на отделни чешка и словашка държава.
Разпадането е налице когато всички членове на съюза се отделят в самостоятелни държави и съюзна държава престава да съществува. Когато само някои, дори и мнозинството, но не всички федерати напуснат е налице отделяне.
Резултатът от разпадането е прекратяване на бивша съюзна държава и създаване на няколко нови държави.
Съществуването на една държава може да бъде прекратено и чрез присъединяването й към друга. За разлика от вливането, тук се осъществява обединяването между различните етносоциални общности.
Присъединяването може да се осъществи чрез договор или чрез сила. Така, чрез договор от 1707 г. кралство Шотландия се присъединява към Англия; пак чрез договор през 1800 г. към Англия се присъединява и Ирландия.
Когато присъединяването се извършва чрез сила е налице завладяване. То е резултат на всяка завоевателна война.
В резултат на присъединяването не се създава нова държава, а само се прекратява съществуването на присъединената (при съединение).
Интегрирането на присъединената етносоциална общност към новата държава изисква подчиняването и на нов властови и правов ред. За да се постигне това, в теоретичен план се приема, че властта на присъединената държава не изчезва, а преминава върху нов носите, а в практически план на присъединената общност се предоставя известна автономия.
За разлика от насилственото присъединяване, анексията не води до прекратяване на съществуващата държава. Анексията е начин за присъединяване само на отделни територии от чужда държава.
Отделянето е начин за създаване на нова държава, без да се прекратява съществуването на друга държава.
Това е процес на етническо разделяне на полиетническа общност. Движещият мотив е стремежът на съставната етническа общност към организиране в собствена национална държава.
Отделянето е възможно първо, при полиетническа съюзна държава. Федератите можат да напуснат съюзната държава като използват правото на сецесия (излизане), ако то е заложено в договора за нейното създаване или чрез отказ от съюзен суверенитет.
Така, през 1830 г. Белгия се отделя от Холандия. Чрез отделяне от Югославия в началото на 90-те години на ХХ век се създадоха нови национални държави – Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, Македония.
Отделянето е възможно второ, като акт на национално освобождение. В този случай то е процес обратен на присъединяването и закономерна последица на предишно завладяване. В края на 16 век Холандия се отделя от Испания. През 19 век в резултат на национално освобождение от Турция се отделят България, Гърция, Сърбия, Влахия, Молдова и Черна гора. През 20 век нацонално-освободителното движение се израява в премахване на колониалната зависимост.
Колонизацията е начин за първично (оригинерно) създаване на държава. Изразява се в заселване на едно население върху свободна територия. Колонизацията е широко застъпена в Древността. След големите географски открития, в началото на 16 век започва колонизацията на Америка. В най-ново време пример за създаване на нова държава чрез колонизация е Израел. След Втората световна война по решение на ООН се предоставя територия, в която се заселват евреи от различни страни и се създава еврейската държава.