36. Способност за наследяване. Недостойнство за наследяване.

Способност за наследяване - според ЗН не може да наследява този, който не е заченат при откриване на наследството и който е роден неспособен да живее. Съществува изкл. - да наследяват лица, които са били вече заченати при откриване на наследството -като деца на починалия не трябва да бъдат лишени от наследство само за това, че при откриването му не са били още родени. Само когато едно лице е родено живо и жизнеспособно то е пр. субект и може да наследява, а то се счита живо, когато с поело въздух в дробовете си. Мъртвороденото не може да се счита за субект, въпреки че е живяло като плод по време на бременността. ЮЛ могат да наследяват само по завещание, но трябва да съществуват при откриване на наследството, т. е. да са били вече създадени и да не са прекратени в този момент.
Недостойнство за наследяване -отпадане на способността да се наследи, свързва се с виновно и неправомерно поведение на наследника. Има следните основания:
- умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, неговия съпруг или дете. При непредпазливо убийство деецът не може да бъде считан за недостоен да наследява, а също и когато деецът не разбира свойството и значението на деянието или не може да ръководи постъпките си, поради непълнолетие, умствена недоразвитост. Вината е необх. елемент при неизбежна отбрана и крайна необходимост. Недостойнството засяга не само извършителите, но и техните съучастници, подбудители и помагачи;
- набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление;
- посегателство в/у волята на наследодателя - чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещанието, за поправяне, унищожаване и скриване на завещанието.
Недостойнството възниква със самия факт на извършване на тези деяния, но този факт трябва да се констатира по съд. решение от съда, по делото във връзка с наказат. отговорност на наследника.
Заинтересованият наследник и всяко др. лице, което има интерес може да предяви спец. иск за признаване на недостойнството на някои от сънаследниците. Решението на съда има обратно действие и по отнош. на третите лица, които са придобили права от недостойния наследник. Нсдостойиството се отнася лично до недостойния, който е извършил някое от деянията и не се простира в/у наследниците му. Недостойнството е по отношение способността за наследяване:
- само по отношение на определени лица;
- само при опред. основания;
Може да се възстанови способността за наследяване чрез опрощаване. Опрощаването става само от наследодателя, изрично — наследника се признава за достоен в писмен акт, с нотариално заверено съдържание или чрез завещание -пълно или частично. При опрощаването се посочва причината за недостойнството. Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнство без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието. Завещанието, направено при незнание за недостойнство на лицето, не произвежда действие недостойния! не може да получи и това, което му е завещано