35. Компютърни престъпления.

Обща характеристика. Видове компютърни престъпления /чл. 319а – 319е/.

1. Престъпленията, свързани с техниката (техническите престъпления) са много и различ­ни. С бурното развитие на техниката, особено на електронноизчислителната, нараства и тях­ното разнообразие. Това налага и различни прав­ни подходи в противопоставянето на посегателствата, свързани с техниката, някои от които причиняват огромни вреди от най-различен ха­рактер и в най-различни посоки. Първоначално обаче посегателствата, свързани с техниката, се налагат като наказателноправен проблем, а продължават и сега да са такъв проблем главно заради това, че различните случаи на манипули­ране с техника с цел да се получи имотна облага, които не могат да бъдат квалифицирани като класическото за наказателното право престъп­ление „измама".
Заблуждението е същността на всяка изма­ма. То представлява във всички случаи невярна представа относно такива обстоятелства, съ­образно които заблуденият решава да прави имуществено разпореждане. Заблуждението се създава винаги и само у човек — единствено той може да бъде адресат на измамата. Заблуждаване и оттук измама на машина не може да има. Дори някаква машина да бъде „подведена" с оглед предоставяне на определена имуществена престация, това не може да съставлява измама. Ако манипулираната машина предостави на дееца пари или други движими вещи, без той да ги е зап­латил, ще е налице не измама, а т. нар. кражба от автомат. До 2004 г. във всички останали слу­чаи, където не се стига до завладяване на чужда движима вещ, деянието беше несъставомерно. Това важеше и за случая, когато манипулирана­та машина предостави на дееца услуга — „краж­ба на услуга" нямаше, а също така и за случая на т. нар. същинска компютърна измама. През 2004 г. се криминализира най-разпространеният слу­чай „измамливото" извличане на услуга от авто­мат - извличането на далекосъобщителна услу­га, т. е. телефонното пиратство („кражба" на телефонен трафик). Съгласно новия чл. 348а НК, „който чрез измама или по друг незаконен начин използва далекосъобщителна мрежа, съоръжение или услуга, за да генерира или пренасочи в свой или чужд интерес насочен пренос на сигнали, пис­мен текст, изображения, звук, данни или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовъл­ни, оптична или друга преносна среда, се наказва с...”.
През 2004 г. се криминализира и друг случай на „подвеждане" на машина с оглед предоставяне на определена имуществени престация. Това е слу­чаят на т. нар. същинска компютърна измама (чл. 212а, ал. 2 НК). Такава „измама" е налице, ко­гато, от една страна, при осъществяване на безналични парични операции електронноизчислителна машина или система (ЕИМ), която конт­ролира банкови сметки, бива „подведена" от дее­ца да увеличи неоснователно неговата или на трето лице банкова сметка вместо сметката на онзи или онези кредитори, на които безкасо­вото плащане действително се дължи. От друга страна, за да не се стигне до осъществяване на кражба от автомат, деецът трябва да не полу­чи налични пари от така приведените му безка­сово суми, а трябва да ги използва и на свой ред за безналични разплащания. Тук следователно се извършва само една своеобразна „кражба на взе­мане" от действителния кредитор.
Компютърните престъпления се предвидиха в НК едва в края на 2002 г. Този вид посегателст­ва обаче бяха проучени в наказателноправната теория и криминализирани в по-развитите дър­жави много преди това.
Техен субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. На практика обаче те могат да бъдат извършени само от лица, които имат поне минимална компютърна грамотност.
По своята форма па вина компютърните посегателства са във всички случаи умишлени.
2. Компютърни посегателства са онези, кои­то имат за свое средство или за свой предмет някаква ЕИМ. Тази връзка на посегателствата с ЕИМ може да бъде, както възможна (случайна), така също и необходима (задължителна).
а) Когато ЕИМ е само възможно средство или предмет на определено посегателство и следо­вателно този вид посегателство може да бъде извършено и с друго средство или спрямо друг предмет, тогава е налице едно несъщинско ком­пютърно престъпление. Връзката му с ЕИМ е условие не за съставомерност на деянието, а само за по-висока степен на обществената му опасност и евентуално - за да се предвиди квали­фициран състав и по-тежко наказание за него.
Такова престъпление, за което законът пред­вижда само по-тежко наказание, е несъщинската компютърна измама по чл. 212а, ал. 1 ИК. Спо­ред тази разпоредба, „който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддър­жа заблуждение у някого, като внесе, измени, из­трие или заличи компютърни информационни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с...". Както всяка друга измама, така също и несъщинската ком­пютърна измама представлява заблуждаване на човек, който вследствие на това върши акт на вредоносно имуществено разпореждане. При нея обаче заблуждаването става чрез манипулиране на информация в ЕИМ - в програмата или памет­та й. Тук заблуждаването се улеснява от т. нар. компютърен саботаж (фалшификация), който сам по себе си е едно същинско, неизвършимо без ЕИМ компютърно престъпление по чл. 3196 НК. Съгласно ал. 1 на този член, „който без разреше­ние на лицето, което администрира или ползва компютър, добави, промени, изтрие или унищо­жи компютърна програма или данни, в немало­важни случаи, се наказва с...”.
Следователно несъщинската компютърна измама по чл. 212а, ал. 1 НК е едно съставно прес­тъпление. Нейното изпълнително деяние включ­ва два разнородни и функционално свързани акта, които и сами по себе си съставляват престъпле­ние - улесняващия компютърен саботаж (чл. 3196 НК) и улеснената обикновена измама (чл. 209 НК).
б) Несъщинско компютърно посегателство се очерта и в чл. 216, ал. 3 НК. То представлява уни­щожаване или повреждане на чужда вещ - отно­во чрез манипулиране на информация в ЕИМ, за­ради което законът предвижда по-тежко нака­зание. Иначе, ако законът не предвижда по-теж­ко наказание за престъплението поради извърш­ването му чрез или спрямо ЕИМ, това обстоя­телство ще се смята само за отегчаващо и ще се има предвид при индивидуализацията на нака­занието съгласно чл. 54 и сл. от НК. Такъв напри­мер би бил случаят на порнография чрез интер­нет.
Следователно както престъплението по чл. 212а, ал. 1 НК, така също и престъплението по чл. 216, ал. 3 НК е съставно. При него улесняваща­та съставка също е възведена в квалифицирано обстоятелство на улесненото престъпление по чл. 216 НК (унищожаване или повреждане на чуж­да вещ). Тя представлява едно същинско компю­търно престъпление - осъществяване на нере­гламентиран достъп до компютър (чл. 319а, ал. 1, пр. I НК), което улеснява унищожаването или повреждането на чуждата вещ (чл. 216 НК).
3. Когато ЕИМ е необходимо средство или предмет на определено посегателство и следо­вателно този вид посегателство не може да бъде извършено с друго средство или спрямо друг пред­мет, тогава е налице едно същинско компютър­но посегателство. Връзката на това посегател­ство с ЕИМ е условие вече за извършването му, а не само за по-висока степен на неговата общес­твена опасност.
а) Същинското компютърно посегателство най-напред може да има за свое задължително средство ЕИМ. Такова посегателство е същин­ската компютърна измама по ал. 2 на чл. 212а НК. Тази алинея гласи: „Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи ком­пютърни информационни данни, за да получи нещо, което не му се следва." Това посегателст­во не е измама, понеже с него не заблуждава друг човек, за да извърши вредоносно имуществено разпореждане. То съставлява едно същинско компю­търно престъпление, защото ЕИМ тук е вече нужна, за да има изобщо някакво престъпление.
Следователно съставът на същинската ком­пютърна измама обхваща субсидиарно онези слу­чаи на манипулация чрез ЕИМ, при които не е налице действителна (обикновена) измама, чий­то адресат е винаги и само човек. При нея дее­цът успява да изиграе, например, банкова ЕИМ, като я „подвежда", тя да запише на негова смет­ка някакво чуждо вземане - някаква постъпила за друго лице парична сума. Съставът на същин­ската компютърна измама обхваща субсидиарно u онези случаи на манипулация чрез ЕИМ, къ­дето не се стига дори до кражба на вещ, включи­телно на пари от автомат. В тези случаи дее­цът не изтегля нищо в наличност от неправил­но записаната по негова сметка сума, а я ползва само за последващи безкасови плащания на свои задължения. Тук по същество всичко се изчерпва с една своеобразна „кражба на вземане от авто­мат". С оглед на това, че, макар близка до нея, тя не съставлява кражба по смисъла на чл. 194 НК, разглежданата същинска компютърна изма­ма е сравнима и с „кражбата на услуга от авто­мат" по чл. 348а НК, обхващащ най-често краж­бата на телефонен трафик (телефонна услуга).
б) Същинското компютърно посегателство може да има за свой задължителен предмет някаква ЕИМ. Такива посегателства са „компютърният шпионаж", „компютърният саботаж" и непозволеният достъп до компютър.
„Компютърен шпионаж" е предвиден в чл. 319а, ал. 1, пр. II и III НК. Той е налице, когато се узнава (извлича) противоправно каквато и да е инфор­мация от ЕИМ. Съгласно посочения законов текст „който ... копира или използва компютър­ни данни без разрешение, когато се изисква та­кова, се наказва с...”.
„Компютърният саботаж" е предвиден в чл. 319б НК. Той е налице, когато се заличава (изтри­ва) информация в ЕИМ или тя бива незаконосъобразно променена, без обаче да се стига до дей­ствителна или компютърна измама. Съгласно ал. 1 на чл. 319б НК, „който без разрешение на лицето, което администрира или ползва компютър, добави, промени, изтрие или унищожи компютър­на програма или данни, в немаловажни случаи, се наказва с ...". При така очертания „компютърен саботаж" ЕИМ и в частност променяната ин­формация е пак най-често средство за измамливо въздействие върху човек или автомат. Тук обаче, за разлика от всяка измама, въздействие­то не предизвиква имотна вреда, нито е предназначено за получаване на някаква имотна об­лага. Обикновено то е насочено към неимущест­вени отношения, например - да се удостовери право на някакъв достъп, както документните престъпления по чл. 308 и следващите от НК.
Най-сетне непозволеният достъп до компю­тър (кражба на компютърно време) представля­ва проникването в една компютърна система, без деецът да има такова право. Непозволеният достъп до компютър е криминализиран с чл. 319а, ал. 1, пр. I НК. Съгласно посочения законов текст, „който осъществи нерегламентиран достъп до ресурсите на компютър се наказва с ...". Със­тавът на това посегателство има подчертано субсидиарен характер и е с предпазно предназна­чение. Той ще се прилага само когато деянието не съставлява опит за „компютърен шпионаж" или за „компютърен саботаж", нито осъществя­ва поглъщащият състав на разгледаното вече престъпление по чл. 216, ал. 3 НК. По чл. 319а, ал. 1, пр. I НК непозволеният достъп до компютър обхваща субсидиарно всяко неправомерно про­никване в компютърна система. Съставът обаче е ненормално широк и следва да бъде стеснен чрез въвеждане на един или повече допълнителни признака. За това дава възможност и чл. 2 от Конвенцията за киберпрестъпленията (Будапе­ща, 2001). Същевременно чл. 319а, ал. 1 НК за не­позволения достъп до компютър предвижда съ­щото наказание както за поглъщащия го компю­търен шпионаж - общите за всички до 3000 лева глоба. Тук пак е нужно да има промяна, като наказанието за първото, погълнатото престъпле­ние, стане по-малко, а наказанието за второто - относително по-голямо.
В допълнение към компютърния шпионаж по чл. 319а, ал. 1, пр. II и III НК, който се свежда до узнаване на информация от някаква (една) ЕИМ, ал. 3 на чл. 171 НК криминализира и непозволено­то прихващане на електронни съобщения, про­тичащи между различни ЕИМ, когато за прихващането са използвани специални технически средства. Компютърният саботаж по чл. 319б НК, който се свежда до заличаване на информа­ция в ЕИМ, (наричан още „намеса в данните", англ.: Data Interference) обаче не е допълнен в съ­ответствие с чл. 5 от горепосочената Конвен­ция, който изисква да се криминализира и обик­новеното блокиране на съобщенията между раз­личните ЕИМ (наричано още „намеса в система­та", англ.: System Interference).
Накрая Глава девета „а" от Особената част на НК предвиди още две компютърни престъпле­ния, които също допълват компютърния шпио­наж по чл. 319а, ал. 1, пр. ІІ и ІІІ НК. Най-напред чл. 319д НК криминализира субсидиарно случая, ко­гато няма участие в непозволено узнаване на определени компютърни данни, нито дори пос­редствено извършителство в него, а само се раз­пространят неадресирано „компютърни или сис­темни пароли и от това последва разкриване на лични данни или държавна тайна". Лични данни според чл. 16, ал. 1 от Закона за българските лични данни са: имената, датата на раждане, единният граждански номер (или ли­чен номер на чужденец), полът и гражданството на определено лице. Що се отнася до държавна­та тайна, тя беше вече изяснена при разглежда­не на шпионството по чл. 104 НК.
Извън това с чл. 319г НК се криминализира субсидиарно и въвеждането на вирус в ЕИМ. Това престъпление бива осъществено, когато първич­ният по своя състав компютърен саботаж ( чл. 3196 НК) не е нито довършен, нито е налице дори опит към него, понеже вирусът не се е задейст­вал, нито деянието е било обективно и субек­тивно насочено към задействането му. По тези съображения квалифицираният състав по ал. 2, пр. I на чл. 319г НК, отнасящ се до случаите, ко­гато „от деянието по ал. 1 са настъпили значи­телни вреди", следва да намира приложение само ако не се стига до засягане на информацията (програма или данни от паметта) в ЕИМ, а се е наложило само да се правят разходи за противо­действие на въведения вирус.
Следва обаче да се отчита, че изготвянето и въвеждането на вируси далече не изчерпва всички онези дейности, които предхождат и са годни да улеснят извършването на компютърния сабо­таж и на други основни компютърни престъпле­ния - непозволеното прихващане на електронни съобщения, компютърната фалшификация, ком­пютърният шпионаж и пр. Освен вируси, произ­веждат се и се разпространяват много и различ­ни други средства за извършване на тези прес­тъпления. Тези дейности разкриват значителна степен на обществена опасност и също следва да бъдат криминализирани. В такъв смисъл впро­чем е и чл. 6 от Конвенцията за киберпрестъпленията.