34. Отделни документни престъпления.

Подправка на документ /чл. 308 – 310//. Лъжливо документиране /чл. 311 – 314/, отношение към подправката. Неистински документ и документ с невярно съдържание. Престъпно ползване на документи /чл. 316-318/. Престъпно елиминиране на документ /чл. 319/.

1. Подправката на документ е първият от двата вида престъпно иготвяне (съставяне) на документ. Тя, наричана още „материална подправка”, има място както по отношение на свидетелстващите, така и на диспозитивните документи. Подправката на документ представлява такова документиране, при което се крие (преиначава) авторството. Подправката има различни състави в зависимост от своя предмет – дали е официален или частен документ.
А) Подправката на официален документ е предвидена в чл. 308 НК. Съгласно ал. 1 на този член, „Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с...”.
Субект  на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние е в две форми – съставяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието на официален документ.
Съставяне на неистински официален документ има тогава, когато някой изготви такъв документ, като му придаде вид, че го е издал не той, а компетентно длъжностно лице или представител на обществеността. Техният подпис може да бъде или имитиран, или прекопиран; а може също така да бъде поставен и измислен подпис – на несъществуващо лице или дори деецът да постави своя подпис. Но така или иначе липсва действителният подпис на компетентното длъжностно лице или представител на обществеността, сочен като автор на документа.
Авторството на документа може да се преиначи и без такова опорочаване на подписа, а при наличието на действителен подпис от страна на съответното длъжностно лице или представител на обществеността. Това става чрез злоупотреба с бланкет или измама. Тези документни посегателства обаче се квалифицират не по чл. 308 НК, а по чл. 315 НК:
„(1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309.
(2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия.”
Преправяне на съдържанието на официален документ е налице тогава, когато деецът внесе промени в съдържанието на издаден документ без съгласие на издателя му. Преправянето на документа може да се извърши по няколко начина. На първо място, чрез добавяне на нещо в съдържанието на документа (напр. поставя се още една нула в заповед за награждаване и наградата се увеличава десетократно); на второ място, чрез заличаване на част от съдържанието на документа (напр. на отбелязано задължение); на трето място, чрез замяна на някаква част от съдържанието на документа с друга част (напр. махане на една снимка и поставяне на друга в документ за самоличност).
Тук, от една страна, подписът на издателя е и остава действителен. Издателят не се подменя – иначе ще е налице съставяне на неистински документ. От друга страна обаче, на този издател се приписва документът и в неговата преправена част – на документа се придава вид, че и в тази своя част той също е воля или знание на издателя, а не на преправилия го деец. В този смисъл преправянето на документ е един частен случай на съставянето на неистински документ.
Следователно и при двете форми на изпълнително деяние – съставяне на неистински официален документ, се преиначава авторството. Няма значение, ако документът е свидетелски, дали съдържанието му е вярно или не.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се заключава в официалния документ с преиначено авторство.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Като допълнителен субективен признак е предвидена и специална цел – документът да бъде използван; да го използва самият деец или друго лице. Няма нужда така поставената цел да се и постигне – подправеният документ да бъде наистина използван. Стигне ли се обаче дотам, деецът ще се накаже по-тежко – при индивидуализацията на налаганото му наказание.
Б) Подправката на частен документ е предвидена в чл. 309 НК. Съгласно ал. 1 на този член, „Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с...”.
Субект и на тази подправка може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъпление включва такива два последователни и функционално различни акта, които, взети отделно, не са едновременно престъпни. Тези два акта сочат на наличието на нетипично двуактно престъпление. Двата му акта са:
а) самата подправка – съставяне на неистински или преправяне на истински частен документ, която, отделно взето, не осъществява състав на престъпление; и
б) ползването (употребата) на документа, което само по себе си би осъществило състава на документното престъпление по чл. 316 НК – престъпно ползване на порочен документ.
Частният документ се смята за употребен, ако е представен на другиго.
За разлика от подправката в официален документ, тук не е достатъчно деецът да има само субективната цел – документът да бъде използван; необходимо е документът обективно да бъде използван, при това, отново за разлика от предходното престъпление – само от подправилия го деец, а не от друго лице. Заради това престъпление няма, ако деецът само подправи частен документ, за да може друг да го ползва.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се свежда до това подправеният частен документ да бъде даден другиму. Не е нужно обаче това лице, на което се представя документът, да бъде заблудено.
Видът и формата на вина са прекият умисъл.
Предвидена е и специална цел – да се докаже, че съществува или не съществува, че е изменено или прекратено дадено субективно право, задължение или някое правоотношение като цяло.
Следователно деецът подправя частния документ, за да го ползва сам. Предвид на това, ако той реши да го ползва едва след подправката му, няма да осъществи разглеждания състав по чл. 309 НК. Този деец може да осъществи, ползвайки подправения документ, единствено субсидиарния състав по чл. 316 НК – престъпно ползване на порочен документ.
2. Лъжливото документиране е вторият вид престъпно изготвяне на документ. То се нарича още „интелектуална подправка” – за сравнение с разгледаната вече „материална подправка”, която е първият вид престъпно изготвяне на документ.
Лъжливо документиране може да бъде извършено само по отношение на свидетелските документи. Ако документът е диспозитивен, той може да бъде истински или неистински, да е нищожен или не като правен акт, но няма как да се окаже с невярно съдържание. Свидетелският документ пресъздава не сам себе си, а нещо извън своето съдържание. Точно по тази причина той може да бъде с вярно и невярно съдържание – в зависимост от това, дали правилно или неправилно отразява факта, заради който е бил издаден.
Лъжливо документиране е субсидиарно спрямо подправката на документи и в частност на свидетелските документи. То има място там, където не е налице подправка, а документът е истински. Следователно документът с невярно, „преиначено” съдържание е винаги и само истински документ – без преиначено авторство.
Лъжливите документи могат да бъдат както официалните, така и частните документи. Както подправката, така и лъжливото документиране има различни състави в зависимост от това, дали има за свой предмет официален или частен документ.
А) Лъжливото документиране в официален документ е предвидено в чл. 311 НК. Ал. 1 на този член гласи: „Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице, и то когато действа в кръга на своята служба. Субект на престъплението не може да е представител на обществеността. Няма значение, че той също може да издава официални документи – чл. 93, т. 5, пр. ІІ НК.
Изпълнителното деяние се състои в съставяне на официален свидетелски документ, в чието съдържание са отразени неверни факти. Неверни са онези факти, които не отговарят на действителността. Няма да отговаря на действителността напр. фактът, че автомобилът е бил на пътното платно, ако той се е намирал в пропастта.
Престъплението е резултатно. Както при подправката на официален документ, така и тук – при лъжливото документиране в такъв документ, престъпният резултат се изчерпва с опорочения документ; в случая – с официалния документ с невярно съдържание. Възможно е, но не и нужно за довършване на престъплението да се стигне и до използване на документа.
И от субективна страна положението е същото, както с подправката на официален документ – пряк умисъл и специална цел документът да бъде използван: да го използва самият деец или друго лице.
Б) Лъжливото документиране в частен документ, от една страна, прилича на подправката на такъв документ по това, че за да бъде довършено като престъпление, нужно е документът да не остане в дееца, а да бъде употребен от него, т.е. да бъде пуснат в обращение. От друга страна обаче, вече за разлика от подправката на такъв документ, престъпление е лъжливото документиране не във всеки частен документ, а само в изрично и изчерпателно определените частни документи (чл. 312 и сл. НК).
а) Чл. 312 НК визира такова лъжливо документиране, което е поначало в чужда полза.
Така, съгласно чл. 312, ал. 1 НК „Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с...”. Според ал. 2 „При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с...”.
б) Чл. 313 НК криминализира лъжливо документиране в своя полза.
Ал. 1 на този член предвижда, че „Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с...”. Докато ал. 2 гласи: „Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е...” по-тежко. Квалифицираният състав по тази ал. 2 се поглъща от този на неплащането на данъци по чл. 255, ал. 1 НК – той може да намери приложение само ако данъкът не е в голям размер или, макар да е, деецът не пропуска да го плати след това в срок, за да не осъществи втория акт по чл. 255 НК.
Накрая според чл. 313, ал. 3 НК „Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.”
В) Като известна комбинация на лъжливото документиране в частен и официален документ се явява престъплението „посредствено лъжливо документиране” по чл. 314 НК. Според този член, „Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с...”.
От една страна, това престъпление е като другите случаи на лъжливо документиране в частен документ, защото негов субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. То обаче не може никога, за разлика от обикновеното (действителното) посредствено извършителство, да извърши престъплението самолично. Тук е налице едно „необходимо посредствено извършителство”.
От друга страна, разглежданото престъпление прилича и на лъжливо документиране в официален документ, защото има за предмет точно такъв документ. Това престъпление обаче е субсидиарно спрямо обикновеното лъжливо документиране в официален документ по чл. 311 НК и се осъществява само когато съставящото го длъжностно лице действа без умисъл. Иначе деецът – частно лице, ще се окаже подбудител или помагач, а длъжностното лице – извършител на престъпление по чл. 311 НК.
3. Престъпното използване на документ е предвидено в чл. 316 – чл. 318 НК. По-интересни са два случая – по чл. 316 НК и по чл. 318 НК.
А) Чл. 316 НК гласи: „Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.”
Субект на престъплението може да бъде само лице, което не е участвало по никакъв начин в престъпното съставяне на опорочения документ или не може да носи отговорност за участието. Следователно настоящият състав е субсидиарен спрямо предходните състави на документни престъпления. Той, разбира се, е субсидиарен и спрямо съставите на документната измама по чл. 212 НК.
Изпълнителното деяние се изразява в ползването на опорочения документ. Самото ползване се състои в представяне на документа за удостоверяване на включените в него факти.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е узнаването за документа от лицето, на което се представя. Няма значение дали то е било заблудено, или не.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) Чл. 318 НК визира престъпно ползване на такъв един документ, който сам по себе си не е опорочен. Този член предвижда: „Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се състои в противозаконно служене с редовен официален документ, който удостоверява самоличност, издаден обаче не за дееца, а за друго лице. Такова служене е налице винаги, когато той се показва на някакъв орган на властта или представител на обществеността за обозначаване от дееца на собствената си самоличност, напр. някой ползва задграничния паспорт на своя брат. Документът за самоличност трябва да бъде във всички случаи редовен, а не предмет (продукт) на някое от престъпленията по чл. 308 – 315 НК – престъпно съставяне на документ. Иначе неговото ползване може да съставлява само вече разгледаното престъпление по чл. 316 НК.
Престъплението по чл. 318 НК е резултатно. Престъпният му резултат се свежда до запознаването на органа на властта или представителя на обществеността с предявения му документ.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Престъплението има и специална цел – да се заблуди органът на властта или представителят на обществеността, комуто се предявява документът. Няма значение дали този орган на властта или представител на обществеността е бил наистина заблуден или не.
4. Престъпното елиминиране на документ се предвижда само в чл. 319 НК. Този член гласи: „Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението е чужд документ или документ, който не принадлежи изключително на дееца. Най-често става въпрос за частен документ, но е възможно документът да бъде и официален.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните три форми – скриване, унищожаване или повреждане на документа. Трите форми са вече разглеждани при други престъпления, чиито състави включват унищожаване, повреждане или скриване, напр. по чл. 216 НК и чл. 276, ал. 3 НК. Поради това те няма да се изясняват отново.
Същото важи и за съответният им престъпен резултат.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Има и специална цел: деецът да набави облага за себе си или за друг или да причини вреда другиму. Тази максимално широка по обхват цел е налице при вече разгледаното престъпление „злоупотреба по служба” по чл. 282 НК.