34. Наследяване. Наследство. Откриване на наследство.

Наследяване преминаване на имущ. на починалия (наследодател) към др. - едно или няколко лица (наследници). Наследствено правоприемство. 2 вида наследство:
- по закон - по предписание на самият закон, който оказва реда и лицата на това наследяване (преживелият съпруг, децата, лицата в родствена връзка);
- по завещание - на основание волята на наследодателя, изразена в особен документ (завещание).
Наследниците придобиват наследството непосредствено от починалия, без посредничество на др. лица. Преминаването на имуществото на наследодателя към наследниците като съвкупност от пр. и задълж. Универсално правоприемство - става цялостно и едновременно. Наследниците не могат да приемат част от наследството и да се откажат от другата. Когато е един наследник - получава цялото имущество, когато са няколко - идеална (дробна) част от него. Частно правоприемство -възн. на основание на извършен приживе от починалия завет в полза на известно лице. Ч. правоприемник получава само конкретно определено имущество и то не непосредсвено, а чрез наследник, на който се явява особен кредитор. Ч. правоприемство може да възникне само но завещание, а универсалното - по закон и по завещание.
Наследство - съвкупност от права и задълж. на наследодателя. Права - пр, на собственост в/у недвижим имот и движими вещи; облиг. права във връзка със сключени от него договори и вземания; лични неимуществени права - преминават само някои пр. на публикуване.
Задължения -наследниците отговарят за тях, съобразно дела, който получават; задължения за причинени вреди; задълж. от финансови начети (глоба-само ако актът, с който е наложена е влязъл в сила преди смъртта на наследодателя - събира се от имуществото му). Не преминават по наследство - пр. на ползване погасява се със смъртта на наследодателя; пр. и задълж. по договори, сключени с оглед личността на починалия (д-р за поръчка); трудов договор; пр. и задълж. за издръжка (строго личен характер); пенсията. По наследство преминават само тези имущества, които са принадлежали на починалия преживее.
Откриване на наследство - ЮФ, при наличието на който възн. пр. на наследяване, а именно смъртта на наследодателя, което дава възможност на наследниците му да придобият пр. и задълж. , които той е имал и които не се погасяват със смъртта му. Наследството се открива и в случай, когато се обявява смъртта на едно безвестно отсъстващо лице с решение на съда.
Наследството се открива в момента на смъртта на наследодатели в последното му местожителство. Това е мястото, където същият се е установил да живее постоянно или преимуществено и е вписан в регистъра на населението на съвета като жител. С оглед времето на откриване на наследството се определят наследствени правоотношения - кои са наследниците, каква част се следва на всеки от наследниците, като се има в предвид закона, който е в действие при откриване на наследството. От този момент се пораждат наследствените права и задължения. Местооткриването на наследството има значение за определяне компетентността на държ. органи, които трябва да извършат известни действия във връзка с откриване на наследството (опис, мерки за запазването му), за определяне на местната подсъдност на иска за делба и др. искове, свързани с наследството. Ако мястото на откриване на наследството не е едно и също с мястото на смъртта на наследодателя, има се в предвид местожителството му.