33. Обща характеристика на документните престъпления.

Понятие за документ, отношение към ЕИМ и удостоверителните знаци, видове документи. Система на документните престъпления.

1. Документните престъпления са противоправни и умишлени посегателства спрямо документите. Тези престъпления имат за свой предмет документа.
Всеки документ представлява едно изрично писмено изявление, което има правно значение.
Следователно документът е, на първо място, някакво изявление на определено лице. Това му изявление може да бъде или за неговата воля, или за неговото знание.
На второ място, документът има, за разлика например от писмата и от поздравителните телеграми, определено правно значение. Той или е сам по себе си, като волеизявление, някакъв юридически факт, или отразява, като изявление, такъв факт. Следователно докуметът има правно значение, защото материализира или служи за установяване на такива факти, които създават, изменят или прекратяват субективни права и (или) задължения.
На трето място, документът има някаква относително трайна писмена форма. Той се изписва с писмени знаци на хартия, пергамент или друг траен носител, а не например върху пясък. По това документът се различава още от записващо-възпроизвеждащите устройства, и от електронноизчислителните машини (ЕИМ), чиито записи също могат да съдържат или отразяват обстоятелства с правно значение.
На четвърто място, документът прилича по всичко това на удостоверителните знаци, но за разлика от тях не е „клиширан”, а се отличава със своята конкретност. Неговата конкретност се изразява в две посоки. От една страна, тя се заключава в неговата изрична, а не условна писмена форма, каквато например има един жетон за гардероб на театър – документът служи, за да изрази (разкрие) пряко, със средствата на езика, съдържанието на направеното изявление за воля или за знание. От друга страна, конкретността на документа се заключава в това, че сочи изрично определен свой автор. Отделен е въпросът, дали така соченият негов автор е истинският му автор или не.
2. В наказателното право документите се делят основно на официални и частни (неофициални) документи, както и на диспозитивни (разпоредителни) и свидетелстващи (удостоверителни) документи.
А) Документите се подразделят най-напред на официални и частни документи. Това деление става по закона за изключеното трето – определя се изрично кои документи са официални, след което всички останали се смятат за частни.
Съгласно чл. 93, т. 5 НК „Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.” С други думи, за да бъде официален, документът трябва най-напред да изхожда от компетентно лице, което може да ангажира държавата, някакво юридическо лице или едноличен търговец. Второ, трябва документът да бъде издаден, след като се осъществи предвидената в закона процедура. И трето, при издаването на документа следва да бъде спазена и определената от закона форма, напр. един нотариален акт за недвижим имот трябва да бъде изготвен в специфичната нотариална форма.
Частни са всички документи, които не са официални. Те се издават между отделните граждани за доказване на различни техни права и задължения. Такива са договорите, пълномощните, разписките и т.н.
Б) Другото важно подразделяне на документите е на диспозитивни (разпоредителни) и свидетелстващи (удостоверителни) документи. Делението е в зависимост от това дали документите представляват изявление за воля, или за знание; според този разграничителен критерий те биват съответно диспозитивни и свидетелски документи.
Диспозитивните документи са волеизявления с правно значение. Това са правните актове: сделки, административни актове и правораздавателни решения. Съдържащото се в тях изявление изчерпва смисъла им – то самото е онзи юридически факт, заради който документът е бил създаден. Тези документи не служат за нищо друго и за нищо повече освен да изразят правнозначимата воля на своя издател. Те не се отнасят до други, стоящи извън тях юридически факти. Диспозитивните документи поради това не могат да се окажат неправилно отражение на такива, спадащи към действителността, факти и да са с невярно съдържание.
Свидетелстващите документи са изявления за знание на факти с правно значение. Тези факти се намират извън волята на издаващия свидетелстващите документи. Такива документи са различните удостоверения, констативни протоколи и пр. За разлика от диспозитивните документи съдържащото се в тях изявление е за знание и то няма смисъл само по себе си – то не е онзи юридически факт, заради който документът е бил създаден. Свидетелските документи служат само за отражение на юридическия факт, заради който се създават и който се намира извън тях. Съдържанието на тези документи следователно не е решаващо – не включва някакво разпореждане на издателя им; тяхното съдържание е само инструментарно – единствено за възпроизвеждане от издателя им на стоящи извън тях юридически факти. Затова свидетелските документи могат да се окажат неправилно отражение на такива, спадащи към действителността факти, и да са с невярно съдържание.
В зависимост от това, дали документите наистина са издадени от посоченото за техен автор лице, те биват истински и неистински. Истински документ е този, в който се сочи, че представлява конкретно писмено изявление на онова лице, което действително го е съставило. Докато неистински документ е съгласно чл. 93, т. 6 НК „този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.” Истински и неистински могат да бъдат както диспозитивните, така и свидетелските документи.
Освен това документите могат да са с вярно или с невярно съдържание в зависимост от това дали отразяват правилно фактите от действителността. Както вече се посочи, това деление е от значение само за свидетелските, но не и за диспозитивните документи.
3. Системата на документните престъпления е залегнала в Глава девета от Особената част на НК. Тези престъпления са систематизирани в следните три групи:
а) престъпно създаване на документи (чл. 308 – 314 НК);
б) престъпно ползване на документи (чл. 316 – 318 НК); и
в) престъпно елиминиране (премахване) на документи (чл. 319 НК).