33. Форма на държавата: понятие, ограничения.

Понятието форма на държавата
Всеки обект, всяка съществуваща обективна даденост има свое съдържание и своя форма. Не съществуват „безсъдържателни” явления, както и „безформени”. Всяко съдържание получава своя форма. Формата е организация на съдържанието. Връзката между форма и съдържание е обективна закономерност на материята. Държавата като вид социално явление не прави изключение – тя също съществува в определена форма.
Съдържанието на държавата като социална организация се появява в разгледаните три нива. Те показват съществуването на държавата, проявата на нейното съдържание. Същевременно във всяко едно проявление съдържанието е „оформено, получава своя форма. Ето защо на трите нива на съществуване на държавата съответстват и три нейни форми. Това са форма на държавно устройство, политически режим и форма на държавно управление.
Концепцията за трите форми на държавата е възприета в съвременната правна теория, но често се интерпретира само от позицията на един институционален подход. Така съдържанието на понятието „форма на държавата” се извежда от организационните характеристики на държавния апарат и в последна сметка от начина на разпределение на функциите на държавната власт между различните институции на държавата.
Тази трактовка е вярна от гледна точка на външно описание на държавните форми, но не е в състояние да ги обясни. Съдържанието на държавата съвсем не се свежда само до властовия ред. Марксистко-лененското обяснение на държавата като апарат, „машина за властване”, като политическа организация, е крайно ограничено и вече преодоляно.
Съвременната правна теория е ориентирана към наложената от Йелинек концепция за конституитивните елементи на държавата. Необходимо е да подчертаем, че чрез тях той формулира социалното съдържание на държавата, а не нейната социална същност. Съдържанието има елементи, същността – признаци. Отъждествяването на двете категории – същност и съдържание, или тяхната подмяна са методологически грешки, които водят до неправилни теоретични изводи.
Ако приемем обяснението на Йелинек, че съдържанието на държавата включва територия, население и власт, трябва да търсим и трите съответни отделни форми, в които се проявява това съдържание. Самият той следва този логически път, но ограничава понятието „форма на държавата” до формата на държавно управление (монархия – република). Формата на другите два елемента разглежда в друг контекст.
Според Йелинек формата на управление в смисъл на родовото понятие „форма на държавата” представлява юридически израз на волеви отношения. Тъй като по своята същност държавата е социална общност, организирана чрез съзнателно определен властови и правов ред, то формите на нейното съдържание действително отразяват волеви отношения. Ако разгледаме държавата като колективен правен субект, то можем да говорим за формата като начин на изграждане на волята на този субект, на волята нан държавата. Този съвременен прочит и доразвитие на концепцията на Йелинек за формата на държавата е осъществен в българската правна наука от Г. Близнашки.
От тази позиция, като се отчете обаче действителното съдържание на държавата, отразено в нейните нива, може да се изведат различните измерения на изграждане волята на държавата, различните волеви отношения. Това са отношенията между2 частите на държавата и държавата като цяло; отношения при приемане на политически решения; отношения между управляващи и управлявани. Посочените отношения характеризират формата на държавно устройство политическия режим и формата на държавно управление.
Всяка форма обединява, интегрира съдържанието, в това е нейната същност. По отношение на държавата обаче, интегрирането се съпътства със структуриране на съдържанието, което също има волеви израз, но се обуславя и от фактори извън волята. От една страна, щом формата на държавата се изразява във волеви отношения, трябва да изведем и техните страни, участници. Ето защо съответното съдържание трябва да бъде и е структурирано: териториални и териториално-политически общности; политически субекти и политическа система; държавни органи и държавни институции. От друга страна, структурирането, макар и волево, не може да се осъществи произволно, освен ако не става чрез сила – начин отречен в съвременния свят. Структурирането отчита обективните обстоятелства, като се започне на етническия състав на общността, през модела на социалната структура, целите на държавата и тяхното ефективно постигане и се стигне до мястото на държавата в международната общност.
Ето защо формата на държавата е начинът на структуриране и интегриране на нейното съдържание посредством правно установени волеви отношения.
Формите на държавата следва да се различават от типа на държавата.
Категорията „тип” разкрива общите черти присъщи на различните страни на явлението държава, изведени на базата на сходството между различните отделни държави. Типизацията е специфичен метод на общотеоретично изучаване на явлението държава. В този смисъл и изучаването на формата (формите) на държавата става чрез типизация на същностните черти на тази нейна страна. Тук, като и във всички други аспекти, типизацията е логическо средство, чрез което се извежда категорията „ форма на държавата”.
В разглеждания план правната теория допуска само едно изключение, като означава етапите, стъпалата в историческото развитие на явлението държава (обособени пак чрез типизация) също с категорията „тип” – „исторически тип държава”. В този случай и средството, и резултатът (понятието) се означават с един и същ термин. Така, когато разглеждаме държавите или ги съпоставяме в исторически план, се използва понятието „исторически тип”. Съвременната държава е от граждански, буржоазен или както е възприето, макар и неточно – от либерален тип. Ето защо е неправилно съвременната държава (съвремието е исторически период) да се определя като държава на правов, парламентарен и пр. тип. Неправилно е също държавата да се определя като държава от републикански или монархически тип; от унитарен или федеративен тип; от демократичен, парламентарен, авторитарен или тоталитарен тип. Всички изброени понятия изразяват установените чрез типизация отделни форми на държавата, а не историческите й типове.
означаване на нейното политико-философско обосноваване. Последните я характеризират от гледна точка на схващанията за предназначението на държавата (Resione de Stato). Търсенето на отговора за смисъла от съществуването на държавата води началото си от Древността и неизменно съпътства нейното развитие и развитието на държавознанието.
Краят на Средновековието, белязан с необузданото озлобление, несигурност и кръвопролития, причинени от религиозните войни, през 17 век извежда идеята за благотворната държавна репресия. Това политико-философско обоснование на държавата намира най-точен израз във формулата на френския клерикал и монархист Жак Босюе „ от войната като анархия, към мира като деспотизъм”. Нейният пръв и единствен застъпник остава Т. Хобс.
Новото време изгражда философията на държавата върху основата на естественото право и вижда нейния резон не в налагането на деспотизма, а в защитата на свободата. Смисълът на държавата се извежда от нейното предназначение да установи и гарантира свободата на всеки индивид. Оттук държавата на Новото време се определя като либерална държава.
Либералните права, които държавата защитава, осигуряват свободата на собствеността и свободата на договаряне при условията на свободния спонтанен пазарен ред. Те гарантират автономията на индивида като равнопоставен правен субект да преследва самостоятелно своите цели – нарастващо задоволяване на все по-широки потребности. Идеята на либерализма е, че стопанската свобода ще осигури социалната справедливост. Благополучието на всеки един поотделно трябва да осигури благополучието на всички заедно.
Същевременно неравномерното разпределение на собствеността, разделението на обществото на различни социални групи, поставя под въпрос и дори игнорират предпоставките за равна възможност от използването на равни свободи. Този обективен факт налага модела на социалната държава. Тук смисълът на държавата, нейното предназначение се свързват не само с правата, а и с осигуряване на необходимите условия за да може те да се ползват. Въвеждат се социални права, които трябва да осигурят „по-справедливо разпределение на произведеното богатство и ефективна защита от обществено произведените опасности. Моделът на социалната държава включва и мерки за преразпределяне на благата. По същество той е потребителски патернализъм. И в либералната, и в социалната държава резонът се проектира върху един абстрактен индивидуализъм. В действителност обществото е социално разслоено; социално силните се обединяват, а социално слабите разчитат на себе си. При сегашните условия е нужен нов модел на държавата, който да наложи нов смисъл от нейното съществуване – баланс между свободния пазар (сферата на сделките) и непазарният кръг (сферата на доставките). Това ще е бъдещата общностна (комунитарна) държава.
Определянето на държавата като либерална или социална не произтича и не е свързано с формите на държавата. Либерална или социална е както унитарната, така и федеративната държава; както монархията, така и републиката; както еднопартийният, така и плуралистичният политически режим.