32. Подкуп.

Пасивен подкуп, състави /чл. 301-303/. Активен подкуп, състави /чл. 304/. Сходни престъпления /чл. 305 – 305а/. Ненаказуеми случаи /чл. 306/. Провокация към подкуп /чл. 307/.

1. Подкупът е едно от най-тежките престъпления против дейността на държавните органи и обществените организации. Той е твърде разпространен и особено опасен. Борбата с него налага значително внимание и диференциация, заради което визиращите го законови текстове са обособени в самостоятелен Раздел ІV от Глава осма. Това е нейният последен раздел, наименуван „Подкуп”.
Подкупът свидетелства за наличие на „необходимо съучастие”. Той е престъпление, което не може да се извърши еднолично – нужни са две лица, всяко от което върши не само различно деяние, но и за разлика от обикновеното съучастие – свое отделно престъпление: вземане на подкуп (пасивен подкуп), което се квалифицира по чл. 304 НК, и даване на подкуп по чл. 301 НК. Подкупът е такова необходимо съучастие, което включва две насрещни престъпления подобно на кръвосмешението по чл. 154 НК и най-вече на „стопанския подкуп” по чл. 224 НК.
Обект и на двата вида подкуп – активен и пасивен, са обществените отношения по законосъобразно, безкористно и авторитетно осъществяване на различните служебни дейности.
Средство на подкупа може да бъде само някаква материална облага. Това може да е дар – вещи, пари или други ценности (по чл. 243, ал. 2 или чл. 276, ал. 3 НК). Средство на подкуп може да бъде и такава материална облага, която има облигационноправно значение – прехвърляне на вземане или опрощаване на дълг. Не са такова средство обаче незначителните материални облаги – цветя, бонбони или други подобни, където доминира емоционалният елемент.
Имотната облага при подкупа е винаги и само противозаконна. Тя не се полага – за нейното вземане няма законно основание.
2. А) Пасивният подкуп има основен състав, очертан в чл. 301, ал. 1 НК. Разпоредбата на тази алинея гласи: „Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с...”.
Субект на пасивен подкуп може да бъде само длъжностно лице. „Купуването” на друго лице – свидетел, футболист и пр., макар и за присъщата му дейност, не може никога да съставлява подкуп. Заради това пасивният подкуп е едно същинско длъжностно престъпление.
Изпълнителното му деяние се състои в приемане на някаква имотна облага, която не му следва. Длъжностното лице прибавя актив или заличава пасив – задължение, в своето имущество.
Това обаче не става безвъзмездно. Длъжностното лице получава облагата срещу (в замяна на) извършване на определено деяние, свързано с неговата служба. Иначе, ако деянието няма връзка със службата, става дума за извънслужебни услуги, които е нормално да бъдат заплащани. При това е необходимо и достатъчно имотната облага да се получи заради собствено деяние по служба. Обичайно е, но не и задължително, за да има подкуп, такова деяние да е било или да бъде наистина извършено.
За разлика от използването на служебно положение по чл. 283 НК, тук длъжностното лице постига лично облагодетелстване не защото е началник, а защото е свършил или ще свърши нещо, някаква работа в рамките на своята служба. Наред с това облагата, която то приема, е, пак за разлика от престъплението по чл. 283 НК, само материална и никога от друг вид. Няма подкуп, когато облагата, която има какъвто и да е нематериален характер, като например извършване на служебни услуги срещу други такива услуги или служебна услуга на жена срещу интимни отношения с нея.
Следователно, за да има подкуп, необходимо и достатъчно е срещу получената имотна облага длъжностното лице да е извършило или да извърши някакво деяние по служба. Възможно е, но не и нужно това деяние да съставлява нарушение.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се заключава в благоприятна промяна за имуществото на дееца – увеличаване на актива или намаляване на пасива му. Не е нужно срещу това деецът да е извършил и да извърши някакво нарушение по служба. Стигне ли се дотам обаче, подкупът осъществява някой от двата квалифицирани състава по чл. 301, ал. 2 или ал. 3 НК.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) Квалифицираните случаи на пасивен подкуп са на три степени.
а) На първа степен са случаите, предвидени в чл. 301, ал. 2 и ал. 3 НК.
Съгласно ал. 2 на чл. 301 НК длъжностното лице се наказва по-тежко, когато получи материалната облага срещу нарушение по служба – „за да наруши или загдето е нарушил службата си”. Този състав се прилага, ако нарушението не представлява престъпление.
Иначе е приложима ал. 3, която предвижда още по-тежко наказание. При това, когато длъжностното лице не само получи материална облага срещу длъжностно престъпление (общо или специално) – за „за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата си”, но и наистина е извършило или извърши впоследствие такова престъпление, той ще осъществи в реална съвкупност квалифицирания по чл. 301, ал. 3 НК пасивен подкуп и извършеното друго длъжностно престъпление.
б) Квалифицирани случаи на пасивен подкуп има и по чл. 302 НК. Те са четири на брой и са на втора степен. Тези случаи могат да се явят като квалифицирани и по отношение на всеки от предвидените в чл. 301 НК, включително по отношение на случаите по ал. 2 и 3 от чл. 301 НК.
Първият от по-тежко наказуемите случаи на пасивен подкуп по чл. 302 е на лице, когато деецът заема отговорно служебно положение. Такова положение заемат длъжностните лица, които имат по-широк кръг от права и задължения, заеманите от тях служби са на по-високо място в йерархията и служебната им дейност има важно значение за учреждението или организацията (Р. 561-84-І, сб., с. 91).
Вторият от по-тежко наказуемите случаи на пасивен подкуп по чл. 302 НК се осъществява, когато деецът, за да го получи, изнудва лицето, което му го дава, и то като злоупотребява със своето служебно положение. Деецът злоупотребява с него, когато показва, че би извършил по отношение на другото лице деяние по чл. 282 НК, за да му навреди.
Третият от по-тежко наказуемите случаи на пасивен подкуп по чл. 302 НК е налице при повторност по смисъла на чл. 28 НК.
И четвъртият от по-тежко наказуемите случаи на пасивен подкуп по чл. 302 НК се осъществява, когато подкупът е в големи размери – над 70 минимални работни заплати.
в) Най-тежко се наказва пасивният подкуп по чл. 302а НК – когато е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Това е и квалифицирания на трета степен случай на пасивен подкуп. Неговите два кумулативни признака са същите като при кражбата по чл. 196а НК и длъжностното присвояване по чл. 203 НК.
В) Както при измамата и изнудването, така и тук – при пасивния подкуп, се получава облага, която идва от разпоредителна дейност на другиго. Разпореждащият се с нея обаче може да облагодетелства не само въздействалия му деец, но и някакво трето физическо лице, избрано от дееца. С оглед на това в чл. 303 НК е криминализирано и т.нар. „допустителство” на пасивен подкуп. Този член гласи: „Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.” Тук все пак „допустителството” не е истинско, а условно, защото липсва нужното допуснато престъпление – не се изисква другото облагодетелствано лице да бъде длъжностно, нито пък, дори то да има такова качество, облагодетелстването му става заради (срещу) негова служебна дейност.
3. А) Активният подкуп е насрещното престъпление на разгледания пасивен подкуп. Неговият основен състав е очертан в чл. 304, ал. 1 НК: „Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с...”.
Субект на активния подкуп може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а не както при пасивния подкуп – само длъжностно лице.
Изпълнителното деяние се изразява в даването на имотна облага на длъжностно лице заради (срещу) негово деяние по служба. Не се изисква това деяние да е било или да бъде наистина извършено, а още по-малко – да съставлява нарушение.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е същият като на пасивния подкуп – приемайки имотната облага, длъжностното лице внася благоприятна промяна в своето имущество, като увеличава актива или намалява пасива му. Не е нужно в замяна на това длъжностното лице наистина да е извършило или да извърши по-късно такова деяние по служба, заради което му е дадена имотната облага. Още по-малко има нужда това деяние да съставлява нарушение. Стигне ли се обаче дотам, активният подкуп ще осъществи квалифицирания състав по чл. 304, ал. 2 НК.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) Според посочената разпоредба на чл. 304, ал. 2 НК, „Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е...”.
Така действително извършеното нарушение по служба от страна на длъжностното лице е едно квалифициращо обстоятелство. Ако извършеното нарушение съставлява и престъпление, като предвиденото за него максимално наказание е до 7 години лишаване от свобода, тогава активният подкуп ще се окаже едно съставно престъпление. Това ще стане в случай, че длъжностното лице извърши своето престъпление не преди подкупа, а след и заради него. Съставното престъпление тук се извършва с едно деяние и обхваща самия активен подкуп като улесняващ престъпен акт и подбудителство към извършеното от длъжностното лице престъпление като улеснен престъпен акт. Това и другите, типичните случаи на съставно престъпление разкриват една съществена разлика. Тя е, че в случая, определящ за систематическото място на съставното престъпление не е улесненият, а улесняващият акт – активният подкуп. Но така или иначе идеалната съвкупност между активния подкуп и подбудителството към извършеното от длъжностното лице престъпление бива изключена.
Не е възможно обаче да се получи съставно престъпление, ако активният подкуп съставлява подбудителство към извършено от длъжностното лице по-тежко наказуемо престъпление, напр. убийство при или по повод изпълнение на службата (чл. 116, ал. 1, т. 2 НК). В такъв случай вече ще е налице идеална съвкупност между активния подкуп, и то по основния му състав (чл. 304, ал. 1 НК), и подбудителството към извършеното от длъжностното лице престъпление.
В) Активният подкуп има и два ненаказуеми случая. Те са предвидени в чл. 306 НК. Този член гласи: „Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.”
Наказателноправното значение на тези обстоятелства е същото като на двете по чл. 292, ал. 1 НК.
Както чл. 292, ал. 1, т. 1 НК – ако казвайки истината, деецът би се уличил в престъпление, така и чл. 306 НК визира едно обстоятелство, изключващо наказуемостта на деянието. Изнудването от страна на субекта на пасивния подкуп изключва престъплението „активен подкуп” не само ако доведе дееца до състояние на крайна необходимост по чл. 13 НК, а и в другите случаи на изнудване. Няма значение, че при тях деянието остава съставомерно и с висока степен на обществена опасност. По компромисни съображения неговата наказуемост се изключва, заради което то не е престъпление и не поражда изобщо наказателна отговорност.
Наред с това, както т. 2 на чл. 292, ал. 1 НК – отричане от лъжливото свидетелстване, превод, тълкуване или заключение, така също и чл. 306, пр. ІІ НК визира един самоволен отказ от довършено престъпление в лицето на доброволното съобщаване на властта за дадения подкуп. Тук пак престъплението е вече извършено и то е породило наказателна отговорност за активен подкуп по чл. 304 или чл. 305 НК. След довършването му обаче деецът осъществява и самоволен отказ от него, съобщавайки доброволно на властта за дадения подкуп. С този свой самоволен отказ деецът се „самоосвобождава”, предизвиквайки последващо отпадане на своята наказателна отговорност.
Активният подкуп, сравнен с пасивния, търпи не само ограничения в своето приложно поле. Това е случаят по чл. 304, ал. 2 НК, в който е криминализиран само активният, но не и пасивният подкуп. Посочената разпоредба обявява за престъпление даването на подкуп и на чуждо длъжностно лице. Съгласно чл. 93, т. 15 НК, то е лице, „което изпълнява:
а) служба в учреждение на чужда държава;
б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;
в) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.”
Не е възведено обаче в престъпление вземането на подкуп от такова чуждо длъжностно лице.
4. Има някои сходни и на двата подкупа престъпления.
А) Първото от тях е подкуп на вещо лице по чл. 305 НК. Този член предвижда, че „Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.”
Понятието „вещо лице” тук е по-широко, отколкото при престъпленията против правосъдието и в частност по чл. 291 НК. В случая като вещи лица се третират не само специалистите, назначени от орган на съдебната власт, но и тези, които се назначават от друго учреждение, предприятие или организация. По този начин са обхванати и специалистите, на които се възлагат извънсъдебни експертизи.
Всичко останало е като при обикновения подкуп.
Б) Друг случай от разглежданата категория е уговарянето на подкуп по чл. 304а НК. Съгласно този член, „Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, се наказва с...”.  Това е предварителна престъпна дейност, с която някой или и двамата възможни субекти на подкупа го уговарят за себе си. Тази дейност е субсидиарна и има смисъл, ако не стигне до даване и вземане на подкуп, защото в такъв случай те ще се квалифицират като активен подкуп по чл. 304 НК и пасивен подкуп по чл. 301 – 303 НК.
В) Подобен случай от разглежданата категория е и посредничеството към подкуп по чл. 305а НК. При него пак има безрезултатно уговаряне на подкуп, но не между двамата възможни субекти на подкупа, а от трето за тях лице. Съгласно този член, „Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с...”.
Това престъпление не е нищо по-различно и нищо повече от родово понятие (обобщение) на неуспялото подбудителство и неуспялото помагачество към подкуп. Деецът посредничи в смисъл, че умишлено допринася – склонява или улеснява да се даде и (или) вземе подкуп от други лица, но те не предприемат нищо. Иначе – започнат ли действия по даване и (или) вземане на подкупа, онзи който ги е склонил или улеснил, ще отговаря за акцесорно съучастие (подбудителство или помагачество) поне в опит за подкуп по някой от предходните чл. 301 – 305 НК.
5. Провокацията към подкуп се наказва по чл. 307 НК. Според този член, „Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с...”.
Провокацията към подкуп е само и единствено частен случай на току-що разгледаните уговаряне или посредничество към подкуп; тя е вид неуспяло подбудителство или помагачество към подкуп или поне към уговарянето му. Нейната особеност се заключава в специалния й субективен признак – целта да бъде изобличен и компрометиран онзи, който би дал, взел или поне уговарял подкуп с другия възможен субект.
Провокираният обаче не върши престъпление и не се наказва, понеже в действителност не дава, не взема подкуп, нито дори го уговаря с друг възможен субект. Иначе, ако провокираният пристъпи към такива действия, провокаторът ще се окаже акцесорен съучастник в уговарянето на подкуп по чл. 304а НК, ако не и в активния или в пасивния подкуп по чл. 301 – 304 НК или чл. 305 НК. Тук специалната цел ще е само смекчаващо обстоятелство.
Във връзка с това следва да се посочи, че според общоевропейските разбирания може да бъде позволявано само помагачеството (успяло или не) и никога подбудителството (успяло или не) към подкуп или към каквото и да е друго престъпление. Изобличаването на този или онзи не може да става чрез „правенето” на негови престъпления, което всъщност се получава в случаите на подбудителство. Изобличаването чрез провокация може да бъде допуснато единствено при условията на помагачество – като едно провокативно помагачество, когато вече започнатата престъпна дейност се пресича не веднага след нейното установяване, а по-късно – след като бъдат събрани нужните за осъждането на дееца доказателства.