32. Методи на дейност на държавния апарат.

Държавния апарат осъществява своята дейност чрез различни методи. Начините на въздействие, които държавните органи като цяло използват по отношение на лицата, представляват методите на дейност. В най-общ план те са два вида – убеждение и принуждение.
Убеждението е въздействие върху лицата, което има за цел да създаде вътрешна мотивация към правомерно поведение. В резултат на убеждението (убеждаването) лицата подчиняват своята воля и действат съобразно държавната воля.
Производен от метода на убеждението е методът на поощрението. При него се стимулира мотивацията към дължимото поведение чрез материални и морални средства.
Принуждението е метод на въздействие, който налага дължимото поведение. Извън, независимо и дори против волята си, лицата са принудени да осъще4ствяват определени правомерни действия (бездействия).
Принуждението се осъществява в три форми: психическа, физическа и фактическа. Психическата принуда е въздействие върху съзнанието, чрез което се установява приоритет при изпълнение на дължимото поведение, преди всички други субективно поставени цели. Физическата принуда е въздействие върху физическия интегритет на човека. Фактическата принуда се реализира чрез принудителните административни мерки, които целят да предотвратят дадено неправомерно поведение.
Държавният апарат осъществява цялостната си дейност по управление на държавата, реализира властта на суверена. Възможно е обаче и суверенът пряко да участва в управлението на държавните дела, пряко да взема управленски решения. Формата за това е референдумът. Чрез него се установява решение, прието пряко от народа. Референдумът може да се проведе на национално или на регионално равнище, при което ще се решат конкретно поставени въпроси. Референдумът не може да елиминира държавния апарат. Това практически е невъзможно, а и ненужно.
Особеното в проявлението на държавата на институционално ниво от гледна точна на правото се разкрива в две насоки. Държавата, разглеждана като държавен апарат съществува едновременно като правоустановяваща и правноустановена институция.
Държавата е правоустановяваща институция, защото дава институционален живот на правото чрез осъществяването на своята правотворческа функция. Държавните органи установяват правото и го гарантират с държавна принуда. Така, чрез правото държавно организираното общество се проявява и като правно организирано. Установява се правовият ред, в рамките на който живее и се развива обществото.
Като установява от една страна правото, от друга страна, държавният апарат на съвременната държава сам се изгражда и действа на основата на правото. Затова държавата, разглеждана като държавен апарат, съществува в същото време и като правноустановена институция. Правноустановеният характер на държавния апарат се проявява в няколко насоки. Първо, чрез правото се формира държавният апарат, конституира се държавата като институционална система. Авторите на Френската декларация от 1789 г. определят тази правно установена институционалност на държавата като Конституция. С развитието на конституционализма Конституцията става основен закон, в който се определят основните видове държавни органи, начина и реда, по който се изгражда държавния апарат. Конституционният модел на държавния апарат получава своето доразвитие в законите. Второ, чрез правото се определя вътрешнтата организация на държавния апарат – структурата на неговите звена, организацията на тяхната дейност, връзките и взаимоотношенията между държавните органи и институции. Трето, чрез правото се определя и дейността на държавния апарат – компетентността и правомощията на държавните органи. Държавата управлява обществените отношения и процеси по общозадължителен начин единствено чрез правото.
Особеното в проявлението на държавата на разглежданото ниво, произтичащо от властта, характеризира държавния апарат като политическа властова институция. Държавният апарат съществува едновременно като политически субект и като политически обект.
Всеки политически субект представлява определена колективност отт хора, обединени от обща идея или идеология, определяща целите на осъществяване на държавната власт. Разглеждан като политически субект, държавният апарат представлява организирана група от лица, особен слой хора, в ръцете на които е предоставено реализирането на властта, управлението на държавата. В този план държавата съществува чрез своя персонален управленски състав.
Има два принципа, на основата на които се формира човешкият субстрат на държавния апарат. Това са принципът на политическата лоялност и принципът на професионализма. При следването на първия принцип персоналното формиране на всички държавни органи, служители и дори работници в държавните институции, става по политически (партиен) критерий. Смяната на управляващата политическа сила води закономерно и до смяна на състава на институциите, извършва се т.нар. “чистка”, която заменя едни “партизани” с други. Спазването на този принцип, макар и удобно на управляващите за момента, има много недостатъци най малко в две насоки. Първо, включването в държавния апарат на политически предани, но професионално неподготвени лица. Второ, създава се несигурност, липса на приемственост и кампанийност в работата на държавните институции.
Несъмнено професионализмът е по-добрият критерий при формирането на държавния апарат. Разделянето на политическото от професионалното управление преодолява посочените слабости на партийното управление и има за цел да изключи или поне да намали обвързаността на държавния апарат с една или друга политическа сила. Така като политически субект действат само политически формираните държавни органи, които са ангажирани с политическата линия на определена партия.
Независимо от по-голямата или по-малка политическа обвързаност, държавният апарат запазва и определена самостоятелност, както по отношение на обществото като цяло, така и спрямо политическата сила, която управлява, в частност. Самостоятелността на държавния апарат се изразява във възможността той да формира свои собствени интереси. Най-нисшата проявна форма на тази самостоятелност е корупцията, най-висшата – независимо от политическите сили, осъществяване на държавната власт – “бонапартистки режим”
Разглежданата самостоятелност на държавния апарат е относителна и се определя както от състоянието на политическите сили и съотношения между тях, така и от начина на формиране и контрол върху персоналния състав.
Държавата на институционално ниво се проявява и като политически обект. В този план тя съществува като система от органи и институции, чрез които единствено е възможно реализирането на властта, управлението на държавата. Тук проявлението е не чрез личния състав, а чрез самия механизъм на държавния апарат, схванат като “машина”, като “средство” за управление. Държавната власт не може да се реализира извън държавния апарат и затова държавата като институция се явява обект на политическите стремежи, обект на политическата борба. В този аспект държавата като институция е крайният обект на всички политически отношения.