30. Престъпления против служба.

Обща характеристика и отношение към дисциплинарните нарушения, обект и субект на тези престъпления. Понятие за “длъжностно лице”, “орган на власт” и “представител на обществеността” /чл. 93, т. 1-3/. Общи престъпления по служба и “специални” длъжностни престъпления, същински и несъщински длъжностни престъпления. Нарушение и неизпълнение на служебни задължения, превишаване на власт и на права /чл. 282/. Използване на служебното положение /чл. 283/. Издаване на служебна тайна /чл. 284/. Допустителство /чл. 285/.

1. Престъпленията по служба, предвидени в Раздел ІІ на Глава осма от Особената част на НК, също като престъпленията против реда на управление, могат да бъдат извършени във всички сфери на социалното управление. Те също имат място и в законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната власт.
А) За разлика обаче от престъпленията против реда на управление, престъпленията по служба засягат управлението не отвън, а отвътре. Тези престъпления имат особени субекти – лица, ангажирани в осъществяване на социалното управление. Субектите им най-често са длъжностни лица (чл. 93, т. 1 НК).
Така подродовият обект на престъпленията по служба са онези обществени отношения, които гарантират нормалната дейност на държавния и обществения апарат във всички сфери на социалното управление. С тези престъпления се посяга върху общи вътрешнослужебни отношения, независимо дали става дума за законодателна, изпълнителна или съдебна власт.
Б) Понеже престъпленията по служба се осъществяват от ангажирани в управлението лица, които посягат върху вътрешнослужебни отношения, те във всички случаи съставляват дисциплинарни правонарушения. Обратното обаче не е вярно – не всяко дисциплинарно правонарушение съставлява непременно и престъпление по служба. За да се получи такова престъпление, нужно е дисциплинарното правонарушение да е довело до някой от престъпните резултати, предвидени в разглеждания Раздел ІІ на Глава осма от Особената част на НК.
2. Субект на престъпленията по служба е най-често длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК. Органът на власт е във всички случаи такова работещо в държавния апарат длъжностно лице по чл. 93, т. 1 НК, което пряко ангажира държавната власт.
3. Разглежданите престъпления по Раздел ІІ на Глава осма от Особената част на НК се определят като общите престъпления по служба или още – като общи длъжностни престъпления. В тях се включват нарушаването на служебните задължения по чл. 282 НК; използването на служебното положение по чл. 283 НК; издаването на служебна тайна по чл. 284 НК и допустителството по чл. 285 НК. Тези престъпления са общи в смисъл, че посягат винаги и само на присъщи за всички сфери на управлението вътрешнослужебни отношения. При тях не е нужно да се засягат и други интереси.
Обратното важи за специалните престъпления по служба или още – специалните длъжностни престъпления. С тях се засягат не само служебни, но задължително и други интереси. Така например такива специални длъжностни престъпления, каквито са безстопанствеността по чл. 219 НК и сключването на неизгодна сделка по чл. 220 НК, засягат задължително освен служебни, и стопански интереси. Техните състави съдържат винаги съставите на общите престъпления по служба и заради това ги поглъщат.
Длъжностните престъпления се делят също така на същински и несъщински. Субект на всички тях е длъжностно лице.
Докато обаче при същинските длъжностни престъпления, напр. длъжностното присвояване по чл. 201 – 205 НК, длъжностното лице е признак от основния състав на престъплението и ако деецът няма такова качество, той изобщо не може да го извърши, то за несъщинските длъжностни престъпления, напр. убийство или кражба от длъжностно лице (чл. 116, ал. 1, т. 2 НК и съответно чл. 195, ал. 1, т. 6 НК) това не важи. За тези престъпления длъжностното лице е признак само от техен квалифициран състав, поради което те могат да бъдат извършени и от лице, което не е длъжностно. Затова извършването им от длъжностно лице обосновава само налагане на предвидено в закона по-тежко наказание.
С оглед на това, че за разглежданите престъпления по служба (чл. 282 – 285 НК) длъжностното качество на субекта е признак от техния основен състав, то тези престъпления са освен общи, и същински длъжностни престъпления.
4. Престъпната злоупотреба със служба е предвидена в чл. 282 НК. Съгласно ал. 1 на този член „Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението може да се осъществи в някоя от следните три форми: нарушаване на служебните задължения, неизпълнение на служебните задължения или превишаване на властта или правата.
При нарушаването на служебните задължения деецът извършва действие, с което се нарушава някаква забрана по служба. При неизпълнение на служебните задължения става дума за обратното противоправно поведение – деецът бездейства по служба; той не извършва нещо, което следва да предприеме. При превишаването на властта или правата се осъществява дейност, която само частично отговаря на неговата служебна компетентност – той има правомощия от същото качество, но не и в същия обем. Тук, за да не е налице престъплението по чл. 274, ал. 1 НК – самоволно осъществяване компетенциите на длъжностно лице, „присвоените” и осъществени правомощия трябва да са не от някакъв друг характер извън службата на дееца, а да са такива, които имат негов висшестоящ орган – едноличен или колективен. Такъв например ще е случаят, когато секретар на някакъв колективен орган осъществи правомощията на председателя му или на самия колективен орган.
Най-сетне ще е налице превишаване на власт, когато длъжностното лице – субект на престъплението, е и орган на власт, а превишаване само на права ще има, когато той не е и орган на власт.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат е на поставяне в опасност: създаване на такава обстановка, в която има възможност да настъпят немаловажни последици – материални и нематериални (морални). Липсата на такава възможност изключва престъплението и говори за наличие само на дисциплинарно нарушение.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Допълнително е предвидена и специална цел – набавяне за себе си или за другиго каквато и да е облага (имотна или не), или причиняване другиму вреда.
5. Престъпното използване на служебно положение е предвидено в чл. 283 НК. Текстът на този член гласи: „Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с...”.
Субект и на това престъпление може да бъде само длъжностно лице.
Изпълнителното деяние се състои само в използване на своето служебно положение, без обаче да се стига до нарушаване на задълженията вътре в самата служба. При такова нарушение би се осъществил съставът на предходното престъпление – по чл. 282 НК. С оглед на това съставът на чл. 283 НК се явява субсидиарен спрямо него и се прилага, когато няма нарушаване на служебна забрана, неизпълнение на служебно задължение или превишаване на правомощия.
На второ място, тук става дума не просто за липса на служебно нарушение, а за поведение, което е изобщо извън рамките на службата. Става дума за извънслужебни взаимоотношения, при които обаче се намесва служебното положение на дееца – онзи негов социален статут, който му осигурява някакво предимство по отношение на други лица. Деецът използва това свое положение винаги когато упражнява върху другиго някакво извънслужебно въздействие – по своя или по негова инициатива, но като го свързва със своята служба изобщо и поста си в частност.
И на трето място, следва да се има предвид, че тук деецът въздейства с това, че е началник, а не заради това, че е направил или ще направи определена служебна услуга (деяние по служба), защото в такъв случай би извършил (взел) подкуп съгласно чл. 301 НК.
Престъплението е формално, на просто извършване.
Формата и видът на вината поради това са прекият умисъл.
Като допълнителен субективен признак е предвидена и специална цел – набавяне на противозаконна облага. На практика тази цел трябва да бъде не само поставена, но и обективно постигната, за да се приеме, че деянието разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност и съставлява престъпление, а не само малозначително деяние по чл. 9, ал. 2 НК.
6. Издаването на служебна тайна е предвидено в чл. 284 НК.
А) Ал. 1 на този член гласи: „Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с...”.
Субект на това престъпление също е длъжностно лице.
Предмет на престъплението е такава информация, която съставлява служебна тайна.
Има два критерия, за да се прецени дали една информация е служебна тайна: формален – да е определена като такава в правилника за вътрешния ред на учреждението, предприятието или организацията на субекта, и материален – нейното издаване да може да навреди другиму.
При това информацията, която съставлява служебна тайна, трябва да бъде поверена или достъпна на дееца по служба – той или да разполага с нея, или да може да се сдобие с нея благодарение на своите служебни правомощия.
Изпълнителното деяние се изразява в две възможни форми – съобщаване на друго неоправомощеното лице или обнародване на сведения, съставляващи служебна тайна.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се свежда до уведомяване (довеждане до знанието) на неоправомощено лице или съответно огласяване чрез медиите (разпространяване) на служебната тайна. Не е нужно обаче да са настъпили вреди за онзи, до когото тайната се отнася.
Формата на вина е умисълът.
Б) За разлика от другите престъпления по служба издаването на служебна тайна по чл. 284 НК има за свой особен субект не само длъжностното лице.
Съгласно ал. 2 на този член „Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.” Тук субект на престъплението е т.нар. служебно лице – работник.
Най-после според чл. 284, ал. 3 НК, „Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е...”. Тук субект на престъплението не е лице, което заема някаква длъжност, а лице, което осъществява някоя от посочените три процесуални фигури. Едновременно с това предмет на престъплението е не служебната, а т.нар. процесуална (следствена) тайна.
7. Допустителството е предвидено в чл. 285 НК. Този член гласи: „Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице.
Изпълнителното му деяние се осъществява чрез бездействие и се заключава в това, подчинен на субекта да бъде оставен да извърши престъпление, свързано със службата или работата му. Подчиненото лице, на което деецът не се противопоставя, може да е, но може и да не бъде длъжностно лице. Когато то е длъжностно лице, неговото престъпление може да бъде не само по служба (по чл. 282 – 285 НК), но и всякакво друго престъпление, свързано с неговата служба, включително специално и несъщинско длъжностно престъпление, а „служебно лице”, т.е. работник, престъплението, което той бива оставен да извърши, трябва да е свързано с неговата работа. Това именно налага неговият началник – деецът, да го контролира и възпира, когато върши нарушения изобщо и престъпления в частност.
Така очертаното изпълнително деяние сочи, че допустителството е вид на т.нар. причастност (вторично престъпление), към която спадат още укривателствата – лично и вещно, престъплението по изпиране, недоносителството. Като вид причастност допустителството е едно вторично и субсидиарно престъпление.
Вторичният характер на допустителството се изразява в това, че за наличието му е нужно някакво друго, първично (първоначално) престъпление, което в случая се извършва от служебно подчинен на дееца. При това, както за вещното укривателство (чл. 215 НК) и престълението по изпиране (чл. 253 НК), така и тук не се изисква да има влязла в сила присъда  за първичното, допуснатото престъпление – преди извършване на допустителството или поне преди осъждането на дееца му. За разлика обаче от вещното укривателство и престъплението по изпиране допустителството не е по необходимост и последващо престъпление. Обратно – допустителството има място не след, а до приключване на допуснатото престъпление, което деецът е трябвало да възпре.
Субсидиарният характер на допустителството се изразява в това, че неговият състав намира приложение само тогава, когато не е налице акцесорно съучастие – допринасяне за извършване на допуснатото престъпление чрез подбуждане или подпомагане на неговия извършител. Такова съучастие при допустителството наистина липсва, защото с него субектът на допустителството не съдейства за извършване на допуснатото престъпление. Той само не му противодейства.
Наред с общите черти на причастността, т.е. на вторичните престъпления, допустителството разкрива и някои свои особености. За разлика от укривателствата допустителството няма място във всички случаи и по отношение на всякакви престъпления. По подобие на недоносителството то има място само в изрично и изчерпателно определените от НК случаи и престъпления. Това са престъпленията, чийто субект е подчинен на дееца и които са свързани със службата или работата на подчинения субект.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се изразява в това, подчиненото лице да извърши своето престъпление, свързано със службата или работата му. При това не е нужно допуснатото престъпление да бъде довършено; достатъчен е и опитът за него.
Формата на вина е, както и при другите видове причастност, умисълът – пряк или евентуален.