3. Криминологически школи

1. Класическа школа- началото на Кр. като система от науки знания поставя Чезаре Бекариа.
Възникването на класическата школа си има своите обществени основания- ускорено развитие на манифактурното производство и произтичащите от това нови иконом. отношения. Променя се отношението към света и системата на обществени отн-я. Формира се мирогледът на ренесансовия човек.
Началото на Кр. като система от науки знания поставя Чезаре Бекариа. През 1763 той публикува труда си: „За престъпленията и наказанията”, с което поставя началото не само на Кр., но и на наказателната политика. Бекариа преодолява характерния за Сократ, Платон, Аристотел, Джон Лок, Т. Мор и др. съзерцателен подход към обществото и неговото устройство, възприема възгледите на енциклопедистите и въз основа на собствен анализ на действащото наказателно правосъдие търси причината за престъпното поведение на човека. Изоставяйки познанията от древността Бекариа формулира новите принципи на наказателната политика, върху които и днес се изгражда наказателното правосъдие:
- законоустановеност на престъпленията- определянето на кои деяния са престъпления става само със закон;
- законоустановеност на наказанията- законодателят определя наказанието за съответното престъпление и никое длъжностно лице не може да налага каквото и да е наказание, тъй като „съставлява само част обществото”;
- хуманност на наказанието- „Строгостта на наказанието не съдейства на общото благо, както и на целта на наказанието.”- в такъв случай строгостта е „безполезна” и несъвместима с добродетелта, която произтича от просвещението;
- неотвратимост на наказанието- „Онова, което трябва да застрашава престъпниците, не е жестокостта, а неизбежността на наказанието…” т.е. увереността, че винаги ще настъпи определено наказание, макар и леко, ще доведе до по-голям ефект т.е. произведе по-голямо действие, отколкото страхът пред едно строго наказание, но което не изключва възможността да бъде избягнато.
Бекариа развива концепцията за свободната воля на човека и нейната изключителна роля за извършване на престъплението. Този възглед, съчетан с теорията на обществения договор, позволява да се формират следните основни положения:1/ престъплението е проява на свободната воля на правонарушителя; 2/ престъплението трябва да се разглежда като нещо, което уврежда обществото и посяга върху принципите на обществения договор; 3/ срещу престъпленията трябва да се използват съответни на тях наказания, които да са установени със закон, като цел на наказанието е да предпазва хората от извършване на престъпления, а не да отмъщава, и 4/ престъплението и престъпността могат да бъдат предотвратени, ако се използват правилни мерки.
Привърженици на Бекериа са: Джереми Бентън, Франческо Карара, Самюел Карара и др.
Най-голямата заслуга на Класическата школа в Кр. е преодоляване на схематизма и изолирания характер на възгледите за престъплението и престъпника, за тяхната етиология и превенция и поставяне началото на научната криминологична теория. Криминологичния анализ се изгражда върху изследваните на престъпленията и наказанията като реални обществени факти, което означава, че се отхвърля решаващата роля на бога и господстващите дотогава възгледи за някакви естествени сили, които обясняват човешкото поведение, в т.ч. и престъпното.
Подхода е чисто нормативистичен. Бекариа се интересува от закона, нормите на този закон и престъпленията, които са дадени там. В центъра на неговите изследвания са престъпленията, които той приема като проява на свободната воля на човека т.е. човека сам избира действията си.
Бекариа утвърждава принципа на индетерминизма т.е. престъплението не е причинно свързано с някакви фактори, а е проява на свободната воля на човека. ?!?
2. Позитивистична школа- формира се под въздействие възгледите на Чезаре Ломброзо /2-та половина на 19 в./, наричан още „баща на Кр.”.
Позитивистичната школа възниква през времето на утвърждаване на капиталистическият строй. Голяма значение върху възгледите на Ламброзо оказват социалното положение на жените и еволюционната теория на Ч.Дарвин за произхода на видовете и дегенеративната теория на Морел.
Най-характерно за Позитивистичната школа:
- това е най-дълготрайната школа, чието влияние е огромно и понастоящем;
- тя поставя в центъра на научните изследвания престъпник т.е. лицето, извършило престъплението, а не престъплението- което е поставяно на 1-во място от класическата школа;
- клак. школа използва нов, детерминистичен подход при изучаване на престъплението като социален факт и на престъпността като социално явление /т.е. престъпното поведение е причинно обусловено като трябва само да се развият факторите, водещи до престъпното поведение/, за разлика от класическата школа има индетерминизъм;
- Ламброзо извършва множество изследвания на хора /в затворите, в лудниците. Изследванията са насочени към няколко основни области: морфологични аномалии, череп, скелет, други аномалии/ и същевременно използва и резултати от изследванията на други учени и така той е първият който предлага научна типология на престъпниците, независимо от това, че поддържа теорията за „роденият престъпник”;
- за първи път през 19-ти в. се използват статистическите методи в Кр., които дават възможност да се разкрият нивото и структурата на престъпността и да се определят тенденциите на явлението. Статистическото наблюдение и анализите на статистическата информация и данните от емпиричните изследвания са важно средство за изучаване на детерминацията на престъпността;
- Адолф Кетле и Андре Гери дават тласък на социално ориентираната криминология. С изследването на статистическите съвкупности те спомагат за разширяване на познанието от единичното, отделното престъпление към престъпността като социален феномен. Посредством разкриване на статистическите закономерности в моралната /криминалната/ статистика се търси каузалната зависимост на престъпността от съпътстващите я обстоятелства- фактори, като бедност, пол, раса, възраст и климат. Със своите изследвания Кетле и Гери ускоряват отхвърлянето на доктрината за „свободната воля” на класическата школа. За 1ви път през 1827 във Франция е публикувана модерната криминална статистика, която е използвана от Гери за измерване и обосноваване коефициента на престъпността със социални фактори, като особен акцент поставя върху фактора „бедност”, като чрез този фактор обяснява регионалните различия на престъпността, по-големият дял на престъпленията против собствеността и т.н. Кетле, известен като родоначалник на картографската школа в Кр., изготвя анализа на престъпността в Белгия, Франция и Холандия, като формулира и „Закона за относителното постоянство на величините на престъпността”;
- през 1876 Ламброзо публикува книгата си „Престъпния човек от гледна точка на антропологията, юриспруденцията и затворното дело”, с което поставя началото на обособяване на Кр. като самостоятелна наука и окончателното й отделяне от НП. Неговите идеи утвърждават антропологичния подход в изучаването на човешкото поведение;
- позитивистичния подход допринася за развитието на прогностиката в Кр.
Енрико Фери и Рафаеле Гарофоло доразвиват идеите на Ламброзо и коригират някои от крайните му възгледи, като внасят социално съдържание. С помощта на емпиричния метод те разширяват научното послание и формулират заедно с Ламброзо принципите на позитивистичната криминология, свързани с органичните, психологичните и психопатологичните компоненти на криминалната личност. На тези принципи се основава и наказателната политика на 19-ти век.
3. Марксистка школа- формира се върху принципите на материалистичната теория на Маркс, Енгелс и Ленин. Основоположниците на марксизма не създават своя теория за престъпността. Техните философски, икономически и правни търсения са в сферата на глобалната теория за обществото и най-общите закономерности на историческия процес. Те не се занимават с особеностите на Кр., а на общественото развитие.
Най-характерно за Марксистката школа:
- марксистката теория за престъпността се характеризира като теория на икономическия детерминизъм, която единствено постулира ликвидиране на престъпността. Криминологичната оценка за марксистката концепция за престъпността се формира от позициите, от които се прави. Иконом.детерминизъм се извежда от основния труд на Марс „Капиталът” и предговора „Към критиката на политическата икономия” и се свързва с иконом.учение. Теорията за конфликта се извежда от произведението на Маркс и Енгелс: „Манифест на комунистическата партия” и учението за класовата борба. Тезата за ликвидирането на престъпността е развита най-пълно от Ленин в книгата му: „Държавата и революцията”;
- МКр. Школа е 3та самостоятелна школа, наред с класическата и позитивистичната и се отличава значително от тях:
1/ основните й принципи се противопоставят изцяло на принципите на 2те школи, тъй като марксистката наука се противопоставя на буржоазните теории и наука. За единствено научна теория на престъпността се обявява марксистката, а всички останали са ненаучни; 2/ диалектикоматериалистическият метод на изследване придобива универсалност, като марксистката философия става методология за научното познание; 3/ престъпността като социално явление е икономически и социално детерминирана. В основата на негативните социални явления се оставя основното противоречие между обществения хар-р на производството и частния хар-р на присвояване т.е. противоречието между наемния труд и капитала; 4/ марксистката теория подчертава своята класова характеристика, като предпоставя класовия хар-р на престъпността. Науката, придобивайки класов хар-р се откъсва от общия научен процес и се затваря в себе си, което пречи и на развитието на кримин.познание; 5/ МКр.теория е основана върху догми- най-вече върху постулата за ликвидиране на престъпността при определени обществени условия, и 6/ представителите на марк-та школа развиват особено интензивно проблемите на социалната и специалната превенция, както и на контрола над престъпността. Акцентира се върху преобразуващата роля на теорията, търсят се социалните акценти от Кр., създават се програми за внедряване на резултатите от криминологичните изследвания в практиката на институциите и обществените формирования, водещи до борба с престъпността;
- това е най-хомогенната школа, която не търпи отклонения от това, което е прието от класиците на марксизма;
- при нея се дава възможност за развитие на приложната Кр.
4. Клинична криминология- преминава през 3 основни периоди на развитие:
1/ 1ят период е класическият период, през който господстват възгледите на Ломброзо и неговите ученици и последователи, че престъпникът се възприема като личност, притежаваща строго определени признаци, установени и класирани въз основа на антропологични и психиатрични изследвания. През този период се поставя началото на типологизиране на престъпниците и изучаването им в Кр.
2/ 2ят период е свързан е със засилване на психологизма при обясняване на престъпното поведение и престъпността. Представителите и са повлияни от учението за психоанализата, като техните възгледи са отрицание на абсолютната определеност на личността на престъпника, хар-ни за Ламброзо. В основата на престъпното поведение се поставят латентните пулсации към девиантност, съществуващи у всеки човек, независимо дали е престъпник или не.
3/ 3ят период започва с изследванията на Бенино Ди Тулио /през 1940 публикува: „Криминална антропология”, а през 1972- „Принципи на общата и клинична Кр.”/ и Агостино Джемели /то развива идеята за свободния избор на престъпната личност/, чийто инициатор е Етиен Де Грееф, а най-добрият теоретик на съвременната Кр. е Жан Пинател.
Де Грееф разработва оригинален подход на изследване, с което дава тласък на развитие на психологията, биологията, генетиката, психоанализата и феноменологията. Този подход е подхода на комплексното изучаване на личността на престъпника. Той извършва дългогодишни проучвания на умишлените убийства и на основа на резултатите от тях разграничава утилитарни убийства и убийства поради страст, като прави и по-глобални обобщения- за 1ви път поставя проблема за утилитарността в Кр. и са насочва към криминалната предспозиция на личността.
Жан Пинател е класикът на съвременната клинична Кр. Той изучава процеса на детерминиране на престъпното поведение и се насочва към разграничаване на основни понятия: фактор, причина, условия, подбуда, признак. Според него класификацията на факторите на престъпността като ендогенни и екзогенни, т.е. биологични и социални, е в основата на обособяване на две криминологии- криминална биология /изучава отделното престъпление/ и криминална социология /изучава престъпността като социално явление/. Но в центъра на неговите изследвания е проблемът за престъпната личност. За него понятието „престъпна личност” е работно, защото между престъпник и непрестъпник няма естествена разлика. Централното ядро на престъпната личност са егоцентризъм, лабилност, агресивност, афективност, индиферентност. Това ядро „фаворизира” прехода към престъпния акт.
Клиничната школа има много последователи в Италия, Франция, Белгия. Философията на клиничната школа е в позитивизма, но методите, които използват са пригодени към човека. Те изследват човека в клинична среда. Клиничната школа има заслуга в това, да развиват метода за изследване на личността, като в центъра на изследването е опасното състояние на личността.
По настоящем клиничната школа се разработва от колектив под ръководството на Джакомо Канепа в Генуа, Италия. Клиничните изследвания според него имат редица предимства пред социологическите, а също и че клинисцистите имат предимствата на точните изследвания. Те отчитат чрез изучваното на отделните случаи последиците от социалната реакция в зависимост от индивидуалните особености. Всеки човек, респ. престъпник реагира различно. Различието е в истинската действителност, която трябва да се познае. През 1987 се разработват 3 метода на изследване в сферата на психопатологията, сред които особено криминологично значение има психопатологичнонормативният.
5. Критична криминология- това е една от най-новите Кр. школи, която възниква като самостоятелно явление през 60-те год. на 20-ти в. в САЩ. 10 години по-късно тя намира привърженици сред радикално настроени криминолози и социолози в Англия, а по интензивно започва да се развива след проведената през 1968 националната конференция за девиантността. Кр.Кр.школа намира широко приложение в скандинавските страни. Характеризират я като нова криминология т.е. нова концепция за девиантността и нейните причини. Заради радикалните идеи, поддържани от привържениците на това направление, новата Кр. се нарича още „политическа” или „марксиста”. Счита се, че тя е инспирирана от марксисти, и я разглеждат като „западна марксиста Кр.” за разлика от Кр. от социалистическите страни.
Като всяка нова концепция и критичната Кр.школа има за цел да се противопостави тотално на всички съществували в миналото и настоящи теории за престъпността.
Според някои автори теоретични основи на критичната Кр. са хипотезите на теорията за конфликта и социалната реакция на девиантността, дадени в марксисткия модел за обществото и правото. Привържениците на тази школа: С.Коен, Л.Тейлър, П.Уолтън и Дж.Итън подхвърлят на съмнение понятието престъпление, така както го дефинира традиционното НП. Те тръгват от известното марксистко положение, че „правото е възведената в закон воля на господстващата раса”, поради което и престъпността трябва да се свързва с политическата система. Същевременно те връщат на индивида „свободата на волята”, която е в основата на престъпното поведение. Тази свободна воля се проявява под формата на „свободен избор” на дееца, която позволява на гражданина да изрази своето неодобрение към господстващата политическа система.
Тръгвайки от тезата, че „Престъпната социална система” поражда престъпността през 1968 Г.Руше и Д.Киршхаймър формулират произведението: „Не може да има никакво съмнение в това, че разкъсаното от противоречия общество дава тласък към нарастването на престъпността, докато в същото време политическата и социалната стабилност я намаляват.”
Представителите на критичната Кр. поставят в центъра на изследванията си контрола над престъпността. Това дава основание на Хенрик Там да говори по-скоро за „теории на контрола над престъпността”, отколкото за критична Кр.
Като отчитат класовата същност на закона, който въздига в престъпление едно или друго деяние, някои представители на критичната Кр. разглеждат самото понятие за престъпление много по-широко, отколкото позитивистите. За тях престъпленията са явления като расизма, икономическата експлоатация и др., вкл. и самият империализъм като общественополитическа система. Според кр.школа органите за осъществяване на контрол над престъпността не изпълняват добросъвестно своите функции. От друга страна, опозиционните партии нерядко критикуват правителствената партия за това, че не води ефективна борба с престъпността. Проблемът за престъпността се политизира спекулативно.
Критичната Кр. обединява нехомогенни възгледи за престъпността. Отчитайки всички теории до нея в много отношения тя се основава на позитивизма. Една от основните нейни характеристики е еклектичността. Тя е наситена с политика, като за разлика от марксистката Кр. няма идеологическа насоченост. Нейните привърженици са за разбиване на политическата сис-ма, но този краен радикализъм не сочи пътищата за това. Не се взема отношение и към въпроса за обществото, което трябва да смени капитализма.
Критиката към критичната Кр. е в голяма степен идеологически повлияна. Представителите на новото криминологично направление имат определени достижения в областта на проблемите на криминализацията и декриминализацията, в отстояване на принципи, идващи от Ч.Бекариа и най-вече в разработването на механизмите на контрола над престъпността и др. Тези възгледи дават възможност да се развива дискреционната политика, както и да се използват икономически и социални мерки за борба с престъпността.
Обособяването на критичната криминология в самостоятелна школа очевидно ще срещне съпротива. Може да се прогнозира обаче, че ту ще има бъдеще. Основанието за това е либералният дух, който носи и либералната политика на много от по-малките, но икономически развити държави, провеждащи социална политика, като същевременно еклектичният хар-р на критичната Кр. не е пречка за развитието й поради причини, че с времето може да постепенно да се изглажда и преодолява.
6. Други школи- Уортън Фокс обособява американската Кр. школа и школа за социална защита. Школата за социална защита няма хар-р на самостоятелна Кр.школа въпреки претенциите на нейните създатели. Новата социална защита е по-скоро концепция в съвременната наказателна политика, обърната непосредствено към наказателното правосъдие и третирането на правонарушителите с цел да се измени коренно тази материя посредством нова идеология.