2. Принципи на данъчния процес. Видове.

Отделните видове производства, уредени в ДОПК, се развиват въз основа на следните основни принципи – законност, обективност, самостоятелност, независимост, служебно начало, добросъвестност и право на защита. Тези принципи се съдържат в глава І, чл.2-6 ДОПК. Всички тези принципи, които изброихме, са много важни и особено необходими в практиката на приходната администрация по прилагането на материалните и процесуалните данъчни закони.
Принципът за законност е прогласен в чл.4, ал.1 Конституцията. Според този текст РБ е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Конституционният принцип за законност е доразвит в ачл.2, ал.1 ДОПК. Доразвитият принцип е в пълно съответствие с чл.6 от Конституцията, в който е записано, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон съобразно техните доходи и имущества, и че данъчните задължения могат да се установят само със закон. Точното и еднакво прилагане на законите е в интерес на самата държава, защото така се утвърждава правовия ред и особено законоустановеността в областта на данъците. Принципът на законността намира особено голямо значение в работата на правната администрация. Прилагането на данъчноправните норми към всяка данъчно задължено лице налага по отношение на това лице да се установят такива данъчни задължения, които да са еднакви за възникнали други и еднакви фактически състави. Приложен към уредените в ДОПК производства принципът на законност означава, че органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Законността като принцип на данъчния процес означава още, че всяко действие на органите по приходите и на публичните изпълнители спрямо задължените лица следва да бъде съобразено с разпоредбите на ДОПК, ЗНАП, ЗСДВ и останалите приложими закони. Така ще бъдат законосъобразно приложени и материалните данъчни закони. Гаранция за това е правната норма, според която истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в ДОПК (чл.3, ал.3 ДОПК). Принципът на законност изисква, когато в международен договор, ратифициран от РБ, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ДОПК, да се прилагат разпоредбите на съответния договор.
Принцип за обективност – Този принцип намира израз в установеното за органите по приходите и публичните изпълнители задължение да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за производствата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по ДОПК. Този принцип намира израз в установеното задължение за обективна преценка и анализ на събраните доказателства (чл.37, ал.1 ДОПК). Според него в-у администрацията тежи задължението за издаване на индивидуален административен акт, само след като са изяснени всички факти и обстоятелства за случая. Непосредствено свързан с принципа за обективност е и принципът за служебното начало. Той е тясно свързан и с принципа за законност. Означава, че органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, по собствена инициатива, в рамките на предоставените им правомощия, когато няма искане от заинтересованото лице, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публични вземания, включително и за прилагане на определените и установените със закона облекчения. На следващо място важен принцип в данъчния процес е този на самостоятелност и независимост. Това означава, че органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производствата, уредени в ДОПК, самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. Това означава, че органите по приходите и публичните изпълнители сами решават въпросите в рамките на своите правомощия. Изключенията от този принцип са изрично посочени в ДОПК. А това са случаите първо когато са налице основания за отвод или самоотвод или случаите при трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В изброените хипотези горестоящият орган, изпълнителният директор на НАП или съответния териториален директор могат да изземат разглеждането или решението на конкретния въпрос или преписка от компетентен орган по приходите, съответно публичен изпълнител, и да възложат тези правомощия на друг, равен по степен на този, от когото е иззета преписката (чл.7, ал.3 ДОПК).
Конкретният пример за реализиране на този принцип се съдържа и в чл.76 ДОПК където са уредени правните действия при отвод и самоотвод. Изрично уреден принцип е този за добросъвестност, равенство на страните в производствата и правото на защита – чл.6 ДОПК.
добросъвестното упражняване на процесуалните права е задължение за участниците в производствата и техните представители. Те и всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата, уредени в ДОПК, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законови интереси. Равенството се отнася само до лицата, заинтересовани от изхода на производствата. Тези лица са с равни процесуални права, изразяващи се в еднаква възможност да правят възражения и да обжалват конкретни актове. Процесуалното равенство между органите по приходите или публичния изпълнител и останалите участници в производствата се осъществява на един по-късен етап, а това е етапът на съдебното обжалване. Принципът за правото на защита е уреден в чл.6, ал.3 от ДОПК. Според този принцип органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да осигурят на участниците в производствата възможност за упражняване на процесуалните си права и правото си на защита. На така установеното задължение съответства правото на задължените лица да им бъдат разяснявани правата в производствата по ДОПК, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията по ДОПК (чл.17, ал.1, т.2 ДОПК).Макар че не е изведен като самостоятелен принцип на данъчния процес, но от цялото съдържание на ДОПК може да бъде формулиран и принципът за бързина и процесуална икономия. По-скоро това е цел на всяко от производствата, уредени в ДОПК. Много от текстовете осигуряват бързина и икономичност. Това е сторено чрез въведени кратки процесуални срокове, въведения мълчалив отказ, неспиране на изпълнение на обжалвания ревизионен акт и др. С приеването на новия АПК се поставя и въпросът за спазването натези принципи, прогласени в АПК и отсъстващи от ДОПК, или са допълнителни за него. Отговор на този въпрос намираме в параграф 2 от допълнителните разпоредби, който препраща към АПК и ГПК за неуредените случаи. Данъчното производство е специално административно производство и АПК се прилага субсидиарно, от което следва, че и принципите на АПК намират субсидиарно приложение. Такъв принцип е принципът за съразмерност (чл.6 АПК), който задължава административните органи да изберат това законово действие, което няма да засегне правата и законните интереси на лицата повече от необходимото за постигане целта на закона. Такива правила са например правилата за налагане на обезпечителни мерки, посочени в чл.121 и 195, ал.7 ДОПК.