2. Европейски икономически и валутен съюз-създаване и етапи. Критериите за конвергенция заложени в договора от Маастрихт.

Икономическият съюз представлява напреднал стадии на икономическа интеграция, който се характеризира с осъществяването на обща валутна и икономическа политика на равнище ЕС и логически допълва. Изграждането на икономическия и валутен съюз преминава през първоначалния етап на поддържане на фиксирани курсове между валутите на държавите членки, целяща въвеждането на единна валута и провеждане на обща парична политика. Процесът започва през 1969 година когато европейската комисия подготвя т. нар. „Доклад бар”, в който е обоснована необходимостта от създаването на икономически валутен съюз. През декември същата година на официална среща на държавните и правителствените глави на страните членки е взето решение за изграждане на икономически и валутен съюз. Въз основа на това решение през 1971 година е взето решение за поетапно изграждане на икономически и валутен съюз. Централно място в тази програма заема договореността за сближаване на колебанията на курсовете на валутите на държавите членки един към друг и съвместно поддържане на тяхната стойност спрямо щатския долар. На практика се получава така, че различните валути попадат под валутни спекулации в резултат, на което става невъзможно да се поддържа тяхната стойност една към друга и спрямо щатския долар. През 1е взето решение за създаване на механизъм, който е по – гъвкав от предходния като позволява по – широки граници на колебание в курсовете на отделните валути в по – широки граници и предвижда създаването на нова европейска парична единица наречена екю. Стойността на екюто се формираше в съответствие с кошница от националните валути на държавите членки и се използваше като разплащателно средство в рамките на европейската валутна система. През този период всяка държава членка трябваше да създаде резерв от екю, депозирайки 20 % от златните си резерви и 20 % от резервите си в чуждестранна валута в европейския фонд за валутно сътрудничество. До 1 януари 1999 година екюто се използваше като разчетна единица при без налични плащания. На 27 юни 1989 година в Мадрид и на 8 и 9 декември същата година в Страсбург Европейския съвет разглежда планът „Де лор” за изграждане на икономически и валутен съюз. Валутния съюз включва създаването на обща валута на държавите членки, създаването на ЕЦБ и провеждане на обща парична единица. Според договора от Маастрихт изграждането на икономическият и валутен съюз се извършва на три етапа. Първият започва на 1 юли 1990 година, като основните му цели са по – голямо сближаване на икономическата политика и по – тясно сътрудничество между централните банка на страните членки. Вторият етап започва на 1 януари 1994 година, като през него държавите членки се стремят към намаляване на бюджетните дефицити и към нарастване независимостта на централните банки. В края на 1993 година започва активна дейност на Европейския валутен институт във Франкфурт. При подготовката за преминаването към третия етап се следи за напредъка в т.нар. конвергентни критерии определени в договора от Маастрихт. Тези критерии са свързани с темпът на инфлацията, бюджетната политика, състоянието на националната валута и лихвените проценти. За да бъде включена една държава в третия етап трябва да изпълни следните условия:
- Да постигне устойчивост на цените и средно годишен темп на инфлация, който да не надминава с повече от 1,5 % темпът на инфлация в трите държави членки с най- добри резултати в областта на стабилност на цените;
- Да няма прекомерен бюджетен дефицит т.е. той да бъде в рамките на до 3 % от БВП като съотношението между държавният дълг и БВП не трябва да надвишава 60 %;
- Да постигне среден размер на лихвения процент по дългосрочните кредити ненадминаващ с повече от 2% лихвените проценти на страните с най – добри показатели;
- Паричната единица на държавата трябва да се е вмествала без голямо напрежение във нормалните прагове на отклонение, предвидени в механизма на обменните курсове от европейската валутна система през последните две години
Третият етап на този съюз започва на 1 януари 1999 година. От тази дата ЕС има единна парична политика и единна валута – еврото. Решението за наименованието на новата парична единица е взето от ЕС в Мадрид през декември 1995 година. Създадена е нова институция Европейска централна банка. ЕЦБ заедно с централните банки на страните членки образуват европейската система на централните банки. Нито ЕЦБ нито централите банки могат да получават инструкции от правителствата или институциите на ЕС. Тяхната основна цел е да се поддържа стабилност на цените и на еврото, като на над национална парична единица. Въвеждането на еврото се осъществява чрез преминаването през три основни фази:
- Първата започва през 1998 г. като се взема предвид;
- Втората фаза започва от 1 януари 1999 г. когато въведена единната валута за 11-те държави членки. През този етап разплащанията в евро се извършват само чрез банкови трансфери, чекове, кредитни карти;
- Третата фаза започва от 1 януари 2002 г. когато в обръщение са пуснати банкноти и монети, които бяха в обръщение паралелно с националната валута до 1 юли 2002 г. държавите членки, които не влизат в еврозоната ежегодно представят конвергентни програми, съдържащи широк спектър от мерки за покриване на критериите от Масстрихт, които акцентират върху валутните курсове и инфлацията. Едновременно с това категорично се забранява всякакво финансиране на бюджетния дефицит.