2. Българско изборно законодателство.

Българското законодателство за провеждане на избори води своето начало от Търновската конституция. Непосредствено след нейното гласуване и влизане в сила през 1879 г. се приема Закон за избиране на Обикновено народно събрание. Нашето законодателство минава през няколко етапа (може да се раздели въз основа на критерия тип избирателна система, която приема):
- от 1879 г. до 1911 г.;
- от 1911 г. до 1934 г.;
- от 1934 г. до 1947 г.;
- от 1947 г. до 1990 г.;
- от 1990 г. до сега.
Характерно е, че у нас не се създава един постоянен кодекс, който да регламентира цялата материя свързана с изборния процес, а се приемат множество единични закони за избирателното право. Характерна е една реактивност на законодателството (твърде чести промени). У нас изборното законодателство се изгражда като силно политическо законодателство. Управляващото мнозинство прави опити чрез законотворчество да получи бонификация, като се пропуска една значителна закономерност, че избори се печелят не със закони, а с гласове на избиратели.
В периода от Търновската конституция до 1911 г. се прилагат мажоритарни избирателни система. През 1911 г. се отива в противоположната точка – възприемат се пропорционални избирателни система. След 1934 г. се преминава отново към мажоритарни системи. От 1947 г. започва нов период, в който се прилага мажоритарна система, но без да има дефинитивен избор, т.е. изборите не са конкурентни, тъй като има само един кандидат. От 90 г. при нас се прилага, както смесена система, така и пропорционална система и мажоритарна.
Към момента нашето законодателство обхваща Закона за избиране на Великото народно събрание. През 1990 г. този закон не е отменен формално, но може да се каже, че той е мъртво право, защото не може да бъде прилаган. У нас действат:
- Закона за избиране на народни представители, по който се избират депутатите в Обикновеното народно събрание;
- Закона за избиране на Президент и Вицепрезидент;
- Закона за местните избори, въз основа на който се избират местните органи на самоуправление;
- Закон за избиране на представители на РБ в европейския парламент.