2. Историческо развитие на изучаването на държавата. Изследвания в България.

Държавата като предмет на теоретично обяснение е занимавала още древните мислители. В Египет, Австрия, Китай и Индия се създават първите учения за държавата. Всички те търсят не толкова обяснението на явлението държава, колкото отговора на въпроса: каква трябва да бъде “ добрата “ държава. Наред с тези опити да се очертае идеалната държава, в Древна Гърция се поставя началото на научното държавознание. Аристотел в най-голяма степен допринася за това като изучава множество гръцки държави, които да осигурят постигането на най-добрия модел на управление. Така той става първият, който изследва систематично държавата. В началото на Средновековието самостоятелна наука за държава не се развива. Причините са две. От една страна, това е духовният климат на християнския свят, а от друга развитието на теоретичните изследвания на държавата се препятства от нейното незавидно фактическо положение. Борбата между духовната и светска институции възобновяват интереса към теоретичното осмисляне на държавата. Появяват се първите средновековни светски учения за държавата – Фридрих 2-ри ; Данте Алигери. Развитието на държавознанието през Възраждането е свързано с разграничаването на политиката като наука за държавата от етиката. Решаваща стъпка в това има Н. Макиавели. Втората линия по която се развива държавознанието е свързана с преоткриването на връзката между държавата и правото. С основаване на университетите в Европа се възобновява интереса към правната наука. Науката за държавата започва да се разглежда като част от науката за правото.
Своето “ раждане “ съвременното теоретично държавознание дължи на школата на “ естественото право “ . Нейните представители поставят в центъра на обществения живот на човека естествените му права. Обособяват се два етапа в развитието на обществото – естественото и гражданското състояние. В рамките на естествено-правната доктрина, държавата се обяснява като правен институт, чрез юридически основания. Първите систематизирани научни знания, които имат за самостоятелен предмет “ битието “ на държавата се появяват в Германия под наименованието “ ОУД “ от Роберт фон Мол и Макс Зайдел. Германската традиция е възприета и се налага в България. С основаването на Юридическия факултет на Софийския университет през 1892г. започва изучаването и преподаване на юридическата наука. От самото начало “ Общото държавно право “ е отделно като самостоятелна научна дисциплина. Първият учебен курс по тази дисциплина е издаден от проф. Ст. Киров, който го разделя на две части “ Теория на държавата “ и “ Организация на модерната държава “. Проф. К. Соколов издава курс “ ОУД “. В средата на 20 век се въвежда дисциплината “ Обща теория на държавата и правото “.