2. Методи за политологичен анализ. Връзката на политологията с другите науки.

Методите на изследване се разделят на две основни групи – сравнително-исторически и емперично-социологически методи:

1. Сравнително-исторически методи:
• историческо описание;
• сравнителен исторически анализ;
• периодизация;
• хронологически анализ;
• ретроспективен подход и други.
Чрез тях изучаваме политическите факти и събития в техния конкретен исторически контекст и правим съответните изводи и обобщения.

2. Емпирично-социологични методи – те заемат приоритетно място при политическите изследвания. Най-често използвани са:
• теорията на факторите (изучаване влиянието на икономиката, културата и другите социални сфери върху политическите процеси);
• диференцираният анализ на социалните общности (слоеве, групи, класи, нации);
• структурен и функционален анализ на политическите институции (държавата, политическите партии, политическите режими);
• системен анализ на различни политически структури (големи и малки);
• комуникационен анализ на взаимодействие между елементите на политическия процес;
• анализ на политическата динамика;
• сравнителен метод (при еднородни и разнородни типове политически системи);
• методът на политическото планиране;
• политическо прогнозиране и други.

В политологията най-голямо приложение има системният подход. Той изучава политическите явления, структури и системи в цялост и разглежда политическия живот в неговата динамика, променливост и изменяемост. Чрез него се отчитат общите и особените черти на политическите явления и процеси, формулират се глобалните цели и задачи на политическите субекти, да се извършва определен тип моделиране и други.

Кога обществената наука политология взаимодейства с други науки? Като обществена наука тя си взаимодейства и използва постиженията на други обществени науки.
1. Науката за държавата и правото – от нея получава емпиричен и теоретичен материал, което засяга конкретни правни отношения. Освен това тази наука показва рамките за действие на държавата и нейните институции.
2. Икономиката – интерес от нея представляват процесите на производството и разпространението.
3. Социологията – от нея получава данни за състава на обществото, за различните социални групи и слоеве, за състава на политическите партии. От социологията се отделят две дисциплини:
• социология на икономиката и политиката.
• социология на политическите отношения.
4. Историята – това е наука за реални отминали събития, която е изцяло в полезрението на политологията, защото историята показва миналото и превръща миналото в настояще.
5. Психология – особено важно от нея е обществената психология, която изследва поведението и психичните процеси в различни групи и слоеве.
6. Географията – най-вече политическата география.
7. Философията.
8. Информатиката и други.

Защо е полезно познаването на политологията?
Чрез политологията се добиват знания за закономерностите на политическите процеси, в резултат на което се формират политически ценности. В условията на демокрация възниква големият въпрос: „Как човек да защити своите възгледи, като не отхвърля, а напротив – уважава другите?”.
Чрез политологията се формира богата информация за политическите процеси, а това дава възможност човек сам да формира своето политическо поведение, в което на преден план излиза разумът, а не емоцията.
Чрез познаване на политологията се дава възможност на младите хора да се включват в политическия живот, като всеки сам самостоятелно направи своя политически избор. Познаването на основите на политиката намалява възможностите на политическите сили да манипулират съзнанието.
Заключение: Политологията е полезна обществена академична дисциплина, призвана да запълни белите петна на младите хора за политиката и политическите процеси.