2. Понятие за власт. Държавна власт

Държавната власт е сложна политико-правна категория.
Държавната власт е целта на всяка политическа партия. Тя се подразделя въз основа на принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна; на политическа и юридическа; на учредителна(създава се от народа и парламента) и учредена(с Конституцията).
Държавната власт представлява организираното политическо ръководство на онази класа, която осъществява ръководството на обществото с помощта на държавата.
Същността на държавната власт се изразява в това, че тя е волята на икономически господстващата власт. Въздейства и всеобщото избирателно право. Неин носител са само избирателите. Те я осъществяват непосредствено или чрез държавните органи, предвидени в Конституцията. Държавната власт е всеобхватна, суверенна и единна. Всеобхватна е тъй като обединява всички правни субекти, прониква във всички структури на обществената система и може да обедини всички живущи на съответната територия. Тя има обхват в две направления: териториално – за всички на територията, и лично – за всички граждани, независимо къде се намират. Суверенна е понеже по отношение на другите, недържавни власти, тя има върховенство. Тя е единна по своя източник, субект, съдържание и предназначение и въпреки разделението на властите осигурява единна политика на държавата.
Две са изискванията към нея – легалност и легитимност. Държавната власт се реализира от държавните органи върху основата на Конституцията и законите. Неин съществен елемент е волята – изборите за държавни органи, форми на пряка демокрация (референдумите) и други. Тя има политически характер, защото държавата е политическа организация. Съществен белег е принудителната й сила. В демократичните общества тя не е произвол и не се изражда в насилие.
Към характерните черти на държавната власт се отнасят: авторитет, принуда и влияние. Авторитетът се проявява в съгласието на правните субекти доброволно да й сътрудничат. Принудата е крайно средство за реализиране волята на народа (без да се излиза от рамките на закона). Тя се изразява в различни санкции и други мерки, които са крайна мярка. Влиянието се свързва с други фактори на въздействие върху правните субекти и социалните процеси. Държавната власт се характеризира и с властнически отношения, които възникват при осъществяването й. Властта се осъществява главно в три държавни органа – Народно събрание, президент и министерски съвет. Тя зависи от материалните условия на живот, от степента на развитие на общественото съзнание, от демократичните традиции в политическото общество.
Двете основни форми за осъществяване на държавната власт са: пряко – непосредствено от народа и непряко – чрез органите предвидени в Конституцията.
Върху държавната власт оказват влияние и някои други фактори като: историческа традиция, начин на скъсване с абсолютната власт (революционен или еволюционен) и други.