29. Престъпления против реда на управление.

Обща характеристика на престъпленията против дейността на държавни органи и обществени организации. /Глава VІІІ/. Особености на престъпленията против реда на управление; отношение към престъпленията по служба. Някои състави /чл. 269 – 270/. Престъпления във връзка с официални удостоверителни знаци /чл. 276/; престъпления във връзка с културните паметници /чл. 278 и сл./; незаконно преминаване на границата /чл. 279 – 280/.

1. Родов обект на престъпленията по Глава осма от Особената част на НК – тези против дейността на държавни органи и обществени организации, е социалното управление. То гарантира нормалното функциониране и правилно развитие на обществото. Състои се от обществените отношения по осъществяване на властническата дейност на държавните органи и обществените организации. Тези отношения се свеждат не само до упражняването на властническите правомощия на държавните органи или обществените организации, но също така до техния авторитет и доверието на гражданите в тях.
2. Престъпления против реда на управлението са предвидени в Раздел І на Глава осма от Особената част на НК (чл. 269 – 281).
Те представляват престъпни посегателства срещу дейността на държавата, които обаче не са насочени срещу нейната сигурност като престъпленията против републиката по Глава първа от Особената част на НК. Разглежданите престъпления внасят смущения във всички сфери на социално управление, като могат да имат място и в законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната власт. Характерно за тези престъпления е най-вече това, че засягат управлението отвън – техни субекти не са лица, ангажирани в осъществяването му.
По тази своя характеристика престъпленията против реда на управлението се различават от предвидените в следващия раздел престъпления по служба, които засягат управлението отвътре, имайки за свой субект лица, ангажирани в осъществяването му – най-често длъжностни лица.
3. Няколко са по-интересните престъпления против реда на управлението.
А) Първото от тези престъпления е принудата спрямо орган на власт или на представител на обществеността. То е предвидено в чл. 269 НК. Ал. 1 на този член гласи: „Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се изразява в упражняване на принуда по отношение на орган на власт, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител.
Принудата може да се осъществи чрез употреба на сила или заплашване.
Тук обаче се изисква принудата да е спрямо орган на власт, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител и да го насочва (мотивира) към правнозначимо поведение във връзка със задълженията му.
Съгласно чл. 93, т. 2 НК орган на власт „Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.” Докато представител на обществеността според чл. 93, т. 3 НК е „е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.” Нужно е да се доизясни, че представителят на обществеността е посочен от обществена организация не, за да я представлява. Той е посочен от нея, за да върши държавна работа – да поеме част от предоставени на обществото държавни функции. По тези съображения представителят на обществеността се ползва със сходна наказателноправна закрила като вършещия изцяло държавна работа орган на властта.
Във всички случаи се изисква органът на властта, представителят на обществеността, частният съдебен изпълнител или помощникът на частен съдебен изпълнител да бъде заставян да извърши сам някаква дейност, свързана с негови задължения. Разглежданото престъпление не включва случаите, когато деецът вместо него, встъпвайки в правомощията му, осъществява негови компетенции. За тези случаи е приложим съставът на друго престъпление – по чл. 274 НК. Според неговата ал. 1, „Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с...”. Съгласно ал. 2 „Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.”
Престъплението по чл. 269 НК е резултатно. Престъпният резултат се свежда само до неблагоприятното въздействие, което пострадалият изпитва. С въздействието върху него престъплението е довършено. Не се изисква, за разлика от обикновената принуда, той дори да бъде заставен да реши да извърши нещо във връзка със своите задължения, а още по-малко – наистина да го извърши, то да е нарушение на неговите задължения и от него да настъпят някакви общественоопасни последици. Осъществената по принуда дейност на пострадалия във връзка със задълженията му е пренесена в субективната страна на престъплението и е оформена като специална цел.
Видът и формата на вината са прекият умисъл.
Предвиден е, както се посочи, и допълнителен субективен признак – специална цел: органът на властта, представителят на обществеността, ЧСИ или Помощник ЧСИ да наруши или да не изпълни задълженията си. Няма обаче изискване деецът да желае по този начин да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда.
По своята конструкция обсъжданото престъпление прилича на изнудването по чл. 214 НК. И тук чрез едно принудително въздействие върху личността се стига до застрашаване или засягане на други, качествено различни интереси. Все пак, докато изнудването има за свой основен обект собствеността, разглежданото престъпление има за свой основен обект управлението. Налице обаче е и друга съществена разлика – в престъпния резултат. Докато адресатът на изнудването не само осъществява онова, за което е заставен, а и предизвиква вреда, то адресатът на разглежданото престъпление не е нужно дори да осъществи онова, за което заставен – тук всичко се изчерпва с принудителното въздействие върху него.
Възможно е в резултат на принудата, когато тя е чрез употреба на сила, да се причини смърт или телесна повреда на пострадалия.
Когато те бъдат причинени умишлено, престъплението следва да бъде квалифицирано като убийство по чл. 116 НК или телесна повреда по чл. 131 НК. Това е така, защото посочените състави защитават не само личността, но и едновременно с нея и служебната дейност на пострадалия, заради което те поглъщат тези по чл. 269 НК.
Друго е обаче разрешението, когато смъртта или телесната повреда на пострадалия са причинени по непредпазливост. В тези случаи е налице идеална съвкупност между принудата на органа на властта или представителя на обществеността по чл. 269 НК и непредпазливо причиняване на смърт по чл. 122 НК или телесна повреда по чл. 133 НК, като при това телесната повреда трябва да е тежка или средна. Това е така, защото няма състави на непредпазливо убийство или телесна повреда, които да защитават не само личността на пострадалия, но и служебната му дейност, за да поглъщат тези по чл. 269 НК.
Чл. 269, ал. 3 НК предвижда един квалифициран състав – ако престъплението е извършено от участници в тълпа, като наказанието е диференцирано в зависимост от това, дали деецът е подбудител или предводител, или е само обикновен участник в тълпата. Особеното на настоящото престъпление се заключава единствено в това, че то може да бъде извършено и еднолично. По тази причина извършването на разглежданото престъпление в рамките на една тълпа обосновава осъществяването не на неговия основен, а само на квалифицирания му състав – по чл. 269, ал. 3 НК.
Б) Друго престъпление против реда на управление е преченето на орган на властта по чл. 270 НК. Ал. 1 на този член гласи: „Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с...”.
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, независимо от това дали служебните действия на органа на властта, ЧСИ или помощник ЧСИ са насочени към него или към другиго.
Изпълнителното деяние се изразява в пречене на органа на властта, ЧСИ или помощник ЧСИ да изпълнява своите служебни задължения. Това ще рече да се създадат едно или повече препятствия за неговата дейност, напр. заключване на врати и криене от съдебен изпълнител на вещи, които подлежат на опис.
За разлика от предходното престъпление тук не се изисква въпрепятстването да става по принудителен начин – иначе се осъществява именно предходното престъпление, чийто състав е първичен спрямо този на разглежданото престъпление.
Наред с това, пак за разлика от предходното престъпление, тук пострадал е винаги и само орган на властта, ЧСИ и помощник ЧСИ, и никога представител на обществеността. Обикновеното пречене на представител на обществеността, когато няма принуда спрямо него е съставомерно.
Престъплението е резултатно. То има за престъпен резултат създаването на някаква пречка за служебната дейност на органа на властта. Не се изисква този орган да не е могъл да изпълни своите задължения. Във всички случаи обаче е нужно наличието на такива общественоопасни последици и изобщо такава обществена опасност, която да оправдае третирането на деянието като престъпление. Иначе то ще съставлява най-често административно нарушение по закона, който урежда осъществяваната от органа на властта дейност.
Формата на вина е умисълът – престъплението може да се извърши както с пряк, така и с евентуален умисъл.
Следователно престъплението по чл. 270 НК включва действие, с което се създава пречка за работата на орган на властта. То не се отнася до случаите на бездействие, заради което се пропуска да се създаде необходимо условие за работата на органа на властта. За тези случаи е предвидено друго престъпление – по чл. 275, ал. 1 НК. Според тази разпоредба, „Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с...”.
4. Престъпленията, свързани с официалните удостоверителни знаци, са предвидени в чл. 276 НК.
Съгласно ал. 1 на този член, „Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с...”. Ал. 2 на същия член гласи: „Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с...”. Според ал. 3, „Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с...”.
Субект на престъпленията по чл. 276 НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет  на престъпните посегателства са официалните удостоверителни знаци.
Официалният удостоверителен знак, като всеки един знак, е най-напред абстрактно писмено изявление с определено правно значение. Неговата писмена форма е условна, а не изрична; негов автор обикновено не се сочи. В този смисъл се определя, че знакът се отличава не с конкретност, а със своята клишираност.
Наред с това разглежданите знаци са официални и удостоверителни. Те са официални, защото ангажират някакво държавно учреждение, стопанско предприятие или обществена организация – издадени са или са поставени по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Тези знаци имат също така и качеството на удостоверителни, защото материализират някакво изявление за знание на своя автор, а не за негова воля. Те свидетелстват за нещо с правно значение, представлявайки негова общоважима констатация.
Официалните удостоверителни знаци могат да бъдат поставени върху определени вещи, напр. знакът, който обозначава златното съдържание (каратите), се поставя върху самия златен предмет. Тези знаци могат да бъдат и самостоятелно издадени, като отделно обособена вещ, напр. билет за превоз, който свидетелства за наличието на превозен договор и произтичащите от него права; входен билет за кино или театър, който свидетелства за договор за представлението и произтичащите от него права.
Всички тези знаци обаче не съдържат волеизявление. Те нямат официална разпоредителна стойност като предмета на престъплението по следващия чл. 277, ал. 1 НК: „Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с...”.
Изпълнителните деяния по чл. 276 НК са обособими в две групи.
Към първата група спадат изпълнителните деяния по ал. 1 и 2 на чл. 276 НК. Те се заключават в подправка на официални удостоверителни знаци, пускане в обращение на подправени удостоверителни знаци или ползване (служене) с подправени удостоверителни знаци. Тук става дума за същите изпълнителни деяния като на престъпленията по чл. 243 и чл. 244 НК, които имат за предмет парични или други финансови знаци.
Престъпният резултат за тези изпълнителни деяния също е като този на престъпленията по чл. 243 и чл. 244 НК.
Ал. 3 на чл. 276 НК очертава другата група изпълнителни деяния. Те се отнасят само до такива официални удосотверителни знаци, които са предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности. Такива например са боновете за нефтопродукти, купоните за столово хранене и пр. И тук самите изпълнителни деяния са три. Те се заключават в отнемането, унищожаването или скриването на знаците. Понеже тези знаци нямат сами по себе си стойност като вещи, описаните посегателства с тях не се засяга имуществото на издалото ги учреждение или организация, а единствено препятства да се проследи движението на стоково-материалните й ценности. Когато обаче е налице противозаконно отнемане на такива знаци и чрез тяхното представяне бъдат получени съответните им стоково-материални ценности, то се стига до осъществяване на кражба по чл. 194 – 195 НК (Т.Р. № 116-83-ОСНК, сб., с. 73).
Престъпният резултат по чл. 276, ал. 3 НК се състои съответно в завладяването, привеждането в негодност или поставянето на знаците на такова място или в такова положение, че да не може да бъде открит.
Формата на вина във всички случаи на престъпление по чл. 276 НК е умисълът.
5. Престъпленията против паметниците на културата имат за подродов обект обществените отношения по опазване на паметниците на културата и архивните материали. Тези престъпления са винаги и само умишлени.
А) Съгласно чл. 278б, ал. 1 НК, „Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението са паметниците на културата и архивните материали. Предметът е очертан чрез бланкетен признак – паметник на културата или архивен материал е онзи, който административното право определя за такъв.
Така, според чл. 3, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите „паметници на културата са произведенията на човешката дейност, които документират материалната и духовната култура и имат научно, художествено или историческо значение или са свързани с живота и дейността на видни обществени или културни дейци.”
Що се отнася до архивните материали, те съставляват Националния архивен фонд. Съгласно чл. 2 от Закона за Националния архивен фонд този фонд е „съвкупност от ценни явни и поверителни документи, които са създадени от дейността на учрежденията, научните, стопанските и други организации независимо от времето, мястото и начина на създаването им и които могат да се съхраняват от органите на управление на Националния архивен фонд или се водят на отчет от тях”.
Изпълнителното деяние на разглежданото престъпление се състои в унищожаване, разрушаване или повреждане на паметник на културата или на архивен материал.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се изразява в невъзможността предметът да служи (изобщо или поне пълноценно) по своето досегашно предназначение.
Б) Съгласно ал. 2 на чл. 278б НК „Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да е само длъжностно лице.
Предмет  на престъплението е паметник на културата или документ от Националния архивен фонд.
Изпълнителното деяние се състои в позволяване да се унищожат, разрушат, повредят, видоизменят или изнесат паметници на културата или на документ от Националния архивен фонд.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се изчерпва с позволителния административен акт. Не се изисква да е последвало някое от действията, за което деецът е дал разрешение – да се унищожи, разруши, повреди, видоизмени или изнесе паметникът на културата или документа от Националния архивен фонд. Дори обаче да последва такова действие, деянието на длъжностното лице пак ще се квалифицира по разглеждания състав, а не като подбудителство и (или) помагачество по предходната ал. 1, където наказанието е по-леко.
В) Чл. 278, ал. 1 НК гласи: „Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с...”.
Субект  на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението е културна ценност.
Във всичко останало съставът на престъплението е като този по чл. 208, ал. 1 НК – несъобщаване за открито съкровище.
6. Престъпленията против реда за преминаване на границата са предвидени в чл. 279 и чл. 280 НК.
А) Чл. 279, ал. 1 НК гласи: „Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с...”.
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, независимо от това, дали е български или чужд гражданин.
Изпълнителното деяние се осъществява в две форми.
Първата от тях е преминаване на границата без надлежно разрешение. Осъществява се чрез влизане в страната или излизане от нея без необходимото разрешение за това – задграничен паспорт и евентуално виза. Липсата на разрешение тук е достатъчно; не се изисква преминаването на границата на Република България да е станало и тайно, без знанието на българските власти. Затова, дори те да бъдат уведомени, щом не са дали разрешение на дееца, той винаги ще осъществи разглежданата форма на изпълнително деяние, ако премине нашата граница.
Така се нарушава винаги и само българската граница. Нарушенията на други граници не съставляват престъпление по нашия НК.
Втората форма на изпълнителното деяние е преминаване на границата с разрешение, но не и през определените през това места. В този случай деецът не се регистрира на влизане и на излизане от страната. Той има разрешението, но липсва знанието от страна на властта.
Следователно, както при контрабандата по чл. 242 НК, така и тук се предвижда да няма разрешение и знание от страна на властта. За разлика от контрабандата обаче, за разглежданото престъпление не е нужно да липсват едновременно и двете; достатъчна е липсата само на едно от тях.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се изразява в това, че деецът се озовава от другата страна на държавната ни граница.
Формата и видът на вината са умисълът, като престъплението може да се извърши както с пряк, така и с евентуален умисъл.
Б) Съгласно чл. 280, ал. 1 НК, „Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с...”.
Субект на това престъпление, наричано „контрабанда на хора”, може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез превеждане през границата на страната на отделни едно или повече лица или групи от хора. В първата хипотеза тези лица нямат разрешение за преминаване на границата, а в другата – имат такова разрешение, но не уведомяват за своето преминаване надлежните гранични органи.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултатсе състои в преминаването на лицата през границата.
Формата и видът на вината са умисълът, като престъплението може да се извърши както с пряк, така и с евентуален умисъл.
Престъплението по чл. 280 НК е всъщност едно умишлено допринасяне (подбуждане или поне подпомагане) да се извършат едно или повече деяния, които осъществяват поне от обективна страна престъплението по предходния чл. 279 НК. Както в различните случаи на необходимо съучастие (чл. 95 НК, чл. 109 НК и т.н.), при вещното укривателство по чл. 215 НК, при престъплението по „изпиране” на пари по чл. 253 НК, така и тук има някакво друго съставомерно деяние, от чието наличие зависи престъпният характер и на настоящото. Това друго деяние не следва да бъде непременно престъпление; необходимо и достатъчно е то да осъществи обективна страна на престъпление – в случая по чл. 279, ал. 1 НК. Не е нужно поради това преведеното през граница лице или лица да са наказателноотговорни, нито, преминавайки границата, да действат с умисъл.
Ако обаче това лице или тези лица наистина извършат престъпление по чл. 279, ал. 1 НК, деянието на превелия ги през границата пак ще се квалифицира по чл. 280, ал. 1 НК, а не като подбудителство и (или) помагачество по предходния чл. 279, ал. 1 НК, където наказанието е по-леко. По тези съображения следва да се приеме, че съставът по чл. 280, ал. 1 НК е първичен, а този по чл. 279, ал. 1 НК – субсидиарен.