29. Имуществени последици от развода - относно имуществената общност.

Пак се връщаме към СИО. Сега ще продължим от там откъдето сме спрели в нея. Чл.26 посочва развода като основание за прекратяване на СИО. Много често се използва неправилен термин - че общността се разделя, което е груба грешка. Прекратява се - отпадат специфичните характеристики на СИО. Бездяловостта се превръща вече в дялово, обикновена съсобственост под режима на ЗС изцяло. Отпаднала е и другата специфика - че СИО е неделима. Вече е делима и може да се извършва делба.
Какви са дяловете на съпрузите се казва в чл.27 - дяловете са равни. В тази връзка споменахме, че чл.27 изхожда от презумпцията за равни принос. Това е първоначалното положение. Щом разводът е по исков ред веднага чл.27 определя равни дялове. Предпоставките за неравни дялове са в чл.28. Но първо една обща характеристика. Искането на един ще е за по-голям дял. Правото на по-голям дял е едно преобразуващо субективно право. То се упражнява само по съдебен ред.
Дори и да не спорят този, който ще получи по-голям дял ще предяви иск. Искът е конститутивен. За неговото предявяване има срок в чл.30 - едногодишен срок от прекратяването на брака. Този срок е преклузивен, а не давностен.
Освен при развод, исковете за по-голям дял могат да бъдат предявявани:
1. при унищожение на брака;
2. при чл.26(2) "имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това."
Кои са основанията за искане на по-голям дял:
1) чл.28(3) "при прекратяване на общността поради развод или по реда на чл.26 (2) съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг". Значително по-голям принос казва закона. Незначителността не е основание. Това, че единият е имал по-голяма заплата не е достатъчно, защото приносът е принос в целия му смисъл по чл.19(2) - както прекия, така и косвения.
Съдът само, по справедливост ще даде оценката си спрямо косвения принос (работата в домакинството).
Оценката на косвения принос е възможност. Това означава, че искането може да се отнася само до по-голям дял върху отделни вещи или влогове. Преценката на съда не може да бъде друга, освен цялостно за цялата СИО. В крайна сметка съдът трябва да се ориентира към някакви цифри. Ще каже примерно, че приносът на единия съпруг е 60 към 40. Става дума за определяне на нови идеални части в съсобствеността, но само в рамките на производството.
2) Следващото основание за по-голям дял в свързано с упражняването на родителските права. Ако в чл.28 (3) общата идея е да не се допусне неоснователно обогатяване, то в чл.28 (1) пък интересите на децата са в основата на промяната в дяловете.
Предпоставките тук на първо място са на съпруга да са предоставени родителските права върху децата от брака. И второто - това предоставяне да създава за него особени затруднения. Сами по себе си, предоставянето на родителските права не е основание. Двете предпоставки тук трябва да са кумулативна даденост. Ясно е, че съдът може да предостави родителски права на родителя, който е финансово затруднен, но пък има по-добри родителски качества. И за да се компенсира това съдът ще му даде по-голям дял.
Все пак, основния момент на доказване ще е материалното положение на този родител. По справедливост съдът ще прецени и определи някакъв нов размер на дяловете, така че да се компенсират затрудненията.
3) Чл.28 (2) СК съдържа също правило относно упражняването на родителските права. Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, който са предназначени за тяхното отглеждане и възпитание. Тази норма пряко няма ефект, но косвено има , защото вещите, предназначени за отглеждано на децата се обособяват вън от общността. Значи тя се намалява. Дяловете пак са равни, но от по-малка СИО. Тук не става въпрос за вещите които са в собственост на децата - те не влизат в СИО. Вещите трябва да са предназначени към отглеждането и възпитаването на децата и то актуализирано към момента на развода, не към момента на тяхната покупка.
Би могло да се предложи нещо de lage ferenda. Вместо да се дават тези движими вещи на родителя е възможно те да бъдат предоставени на детето. На 16 г. то може да има напр. мотопед, компютър, техника. Вещи, които не са евтини.
Още нещо друго de lage ferenda. Дали съдът не би могъл служебно да се произнесе относно режимът на тези вещи, защото другият родител може да не ги поиска. Така, както сега действа текстът няма възможност за такова служебно произнасяне.
Чл.28(1) и (2) пораждат следния проблем. И в двата случая критерии е упражняването на родителските права, при определяне на по-голям дял от СИО. Както виждаме от чл.106 съдебното решение може да бъде изменено. В един момент съдът предоставя на бащата отглеждането на децата. И вещите, които майката е получила би трябвало да следват децата.
По-интересно е обаче, ако бащата, поиска и по-голям дял. ВС допуска това. Справедливо е и в интересен на децата да се допусне това.
Ако този, който има право на по-голям дял вземе, че почине по време на производството, може ли неговите наследници и кредитори да искат по-голям дял. В хипотезите на (1) и (2) от чл.28 СК - категорично не, защото става дума за една лична преценка на титуляра на по големия дял, който е починал. При хипотезата на (3) е възможно, защото прекият принос все пак подлежи на доказване.