28. Престъпления против финансовата система.

Обща характеристика. “Изпиране” на пари /чл. 253/. Престъпления в данъчната сфера.

1. Престъплението „изпиране” на пари е предвидено в чл. 253 НК. Съгласно ал. 1 на този член, „Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. За разлика от вещното укривателство по чл. 215 НК тук законът не изисква вещите (средствата или имуществото) – предмет на престъплението, да са „придобити от другиго чрез престъпление”. Достатъчно е те да са „придобити чрез престъпление”, включително и от самия субект. Затова разглежданото престъпление, макар също като вещното укривателство да съставлява вторична и в частност последваща престъпна дейност, то, за разлика от вещното укривателство, не е и субсидиарна престъпна дейност.
Предметът на престъплението обаче е същият като на вещното укривателство по чл. 215 НК – чужди движими вещи (най-често пари), които имат престъпен произход, и то пак от такова престъпление, което ги е придобило в готов вид, а не ги е произвело. И тук, макар това да не следва от законовия текст (за разлика от този на чл. 215 НК), за първоначално престъпление, от което предметът идва, се смята всяко деяние, което осъществява обективната страна на някакво престъпление.
Както при вещното укривателство, така и тук деянието не може да бъде първоначално престъпление, когато предметът е придобит не чрез него, а само по повод на него, неспадайки към престъпния му резултат, напр. парите, които деецът е получил, за да извърши убийство по поръчка, т.е. парите по повод на убийство с користна цел по чл. 116, ал. 1, т. 7 НК.
Както при вещното укривателство, така и тук първоначално престъпление може да бъде само такова престъпление, което го предхожда непосредствено. Затова не може да има както вещно укривателство, така също и „изпиране” на пари по чл. 253 НК, когато придобитата чрез първоначалното престъпление вещ е била междувременно предмет на друга дейност – престъпна или не. Няма също така значение дали тази вещ е била запазена в своя първоначален вид, или е била подложена на физическа преработка или на някаква юридическа трансформация – с учредяване или прехвърляне на права върху нея.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез извършване на всякакви юридически дейности с предмет, придобит чрез престъпление. Тези дейности са същите като по втората и третата форма на изпълнително деяние на вещното укривателство (чл. 215, ал. 1, пр. ІІ и ІІІ НК) – придобиване от дееца и съответно спомагане да бъдат отчуждени в полза на трето лице вещите, които са предметът на престъплението.
Тук обаче укриването на предмета като фактическа дейност и прехвърлянията му като юридическа дейност не са разграничими като отделни алтернативи, както е при вещното укривателство. Престъплението по чл. 253 НК е своеобразна комбинация между двете дейности – то изпълва предназначението на първата от тях посредством осъществяването на втората, защото служи за укриване престъпния произход на предмета чрез осъществяване на правни действия. В този смисъл разглежданото престъпление служи за „легализиране” на имотна облага, получена от друго, предходно престъпление.
Престъплението е резултатно. То има същият престъпен резултат като вещното укривателство в частта по чл. 215, ал. 1, пр. ІІ и ІІІ НК – за придобиване и спомагане да бъде отчуждена вещта, която е предмет на престъплението. Резултатът е нейното придобиване от самия деец или съответно от трето облагодетелствано лице.
Формата и видът на вината са пак както при вещното укривателство прекият умисъл. Деецът трябва поначало да съзнава, че вещта е била придобита чрез престъпление, но и тук, за разлика от останалите престъпления, умисълът не се изключва дори когато лицето не знае, че вещта е била придобита чрез престъпление. За да има умисъл, необходимо и достатъчно е той само да предполага, че вещта е била придобита по такъв начин. Това очевидно е едно второ отклонение (след предвиденото по чл. 215 НК) от общия принцип за грешката по чл. 14 НК, според който всяко незнаене на обстоятелство от състава на престъплението (каквото тук е първоначалното престъпление) води до изключване на умисъла.
За разлика обаче от вещното укривателство разглежданото престъпление няма никакъв допълнителен субективен признак, включително специалната цел, предвидена в чл. 215 НК – деецът да набави за себе си или другиго имотна облага. Това е така, защото престъплението се извършва, за да се укрие престъпният произход на предмета му, а не за пряко облагодетелстване.
Следователно престъплението „изпиране” на пари по чл. 253 НК  няма нито обективния признак на вещното укривателство по чл. 215 НК – деецът да не е участвал в първичното престъпление, нито субективния признак на вещното укривателство – деецът да има за цел да набави за себе си или другиго имотна облага. Макар обаче съставът на престъплението по чл. 253 НК да има по-широк обхват от този на вещното укривателство по чл. 215 НК, той не се дерогира от него. Обратно, ако се получи конкуренция между двата състава, тя се печели от този на престъплението „изпиране” на пари по чл. 253 НК, тъй като за него законът предвижда по-тежко наказание. С оглед на това може да се определи, че съставът на престъплението „изпиране” на пари по чл. 253 НК е първичен спрямо този на вещното укривателство по чл. 215 НК.
2. От престъпленията в данъчната сфера най-голямо значение има това по чл. 255 НК – неплащането на данъци.
А) Съгласно ал. 1 на този член, „Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:
1. не подаде декларация;
2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;
4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;
5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
7. приспадне неследващ се данъчен кредит,
се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което по закон дължи данъци.
Изпълнителното деяние на това престъпление има две форми:
- неподаване на данъчна декларация и неплащане на дължим данък в големи размери, което съгласно чл. 93, т. 14, пр. І НК значи данъкът да надхвърля 3000 лева, а не както за другите престъпления – 70 минимални работни заплати; или
- подаване на лъжлива данъчна декларация, в която действителността се преиначава или скрива, и отново неплащане на дължим данък в големи размери.
И двете форми на изпълнителното деяние разкриват наличието на двуактно престъпление. В своята първа форма – неподаване на декларация и неплащане, изпълнителното деяние е на типично двуактно престъпление, тъй като нито един от двата акта не съставлява сам по себе си някакво престъпление. Докато в своята втора форма – лъжливо деклариране и неплащане, изпълнителното деяние е на нетипично двуактно престъпление. Първият от двата акта, взет отделно, съставлява престъпление – по чл. 313, ал. 2 НК, а само вторият акт от изпълнителното деяние не е.
Във всички случаи обаче деецът трябва да не плати свой данък в големи размери. Само при това положение ще има довършено престъпление. Ако въпреки неподаването в срок или дори подаването на данъчна декларация, деецът след това плати в изтичащия по-късно срок за издължаване своя данък, той няма никога да извърши престъплението по чл. 255 НК.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е отрицателен по своето съдържание – непостъпване в държавния бюджет на дължим данък в големи размери. Съгласно чл. 93, т. 14, пр. І НК в големи размери е данъкът, който надхвърля само 3000 лева, а не както при другите престъпления 70 минимални работни заплати.
С оглед на това, както при престъплението „изпиране” на пари по чл. 253 НК, така и тук се стига до укриване на имотна облага. При обсъденото престъпление обаче, за разлика от това по чл. 253 НК, укритата имотна облага не се „легализира”, а обратно – „криминализира” се.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Чл. 255, ал. 4 НК предвижда леко наказуем случай заради последващо положително поведение, което обаче не е самоволен отказ. Съгласно тази разпоредба, „Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието...” е по-малко.
Съгласно чл. 255, ал. 2 и 3 НК престъплението по чл. 255, ал. 1 НК се наказва по-тежко в следните два случая:
- Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор;
- Когато данъчните задължения са в особено големи размери, което съгласно чл. 93, т. 14, пр. ІІ НК значи данъкът да надхвърля 12000 лева, а не както за другите престъпления 140 минимални работни заплати.