28. Функционално проявление на държавата. Социалната държава.

Функционалното ниво на проявление на съвременната държава се характеризира с две особености:
1. разширяват се дейностите в рамките на отделните функции, разширява се и съдържанието на тези дейности. В тази връзка безспорно се включва нова екологична функция.
2. променя се характера на функциите. Класическото разделение на естествени и организационни (публични) се релативира. Естествени по природа дейности се осъществяват като публични и обратно.
Свидетели сме и на обединяване на европейските държави, което е възможно поради налагането на идеята за неограничена свобода на стопанските субекти. Засиленият търговски обмен води до интеграция и нейния резултат е ЕС. Индустриализацията в световен мащаб поставя проблема за устойчивото развитие и опазване на околната среда. Наред с това развитие получава и социалната функция. В нейното съдържание са включени и нови дейности. В съвременното общество към социалната функция се включват образованието, здравеопазването, социалното осигуряване, здравното осигуряване, социалното подпомагане, спортни и културни дейности. Тази промяна води до ново дефиниране на модерната държава. През ХХ век тя се определя вече като социална държава. Стремежът към присъединяване на нови ресурси и пазари води и до промяна на защитната функция на държавата. До средата на ХХ век тя се изразява във военна агресия. Само през ХХ век Света преживява две Световни войни и множество локални. Идеологическата желязна завеса след Втората Световна война обуславя създаването на междудържавни военни съюзи – Северноатлантическия пакт – НАТО и срещу него Варшавския договор, който се разпадна.
Променя се и фискалната функция на държавата – разширява се обхвата и обема на данъчното облагане. Модерната, буржоазната държава се превръща в данъчна държава. Разширяването на съдържанието на предмета на дейност на функциите произтича от развитието, прогреса на съвременната цивилизация. Съхраняването на етно-социалната общност на конкретното общество налага като публичен интерес осъществяването на нови социални дейности. Тези дейности се изземват от частната сфера и се организират и осъществяват от държавни организации. В резултат на възникването на новите идеи и тяхното възлагане на държавни организации, се осигурява задължително образование, включително и на всички етноси, налага се здравеопазване, социално осигуряване и прочие. Осъществява се процес и в обратната насока – публичните дейности се възлагат на частни институции (нотариална дейност, частни съдебни изпълнители, частни охранители) – като цяло това е процес на преразпределение на дейностите между сферата на сделките и сферата на услугите.
Резултат от това е обособяването на частен и публичен сектор. Публичният сектор включва всички онези институции, които осъществяван своята дейност чрез държавно финансиране – от бюджета. Определящо място в публичния сектор имат социалните институции – те дават характеристиките на социалната държава. Социалната държава започва да се формира като теория, като идеология в края на ХІХ век. Социалната държава се изгражда като една опозиция или като контрапункт на правовата държава.
Правовата държава – концепцията за нея е определяща през първата половина на ХІХ век. Тя не означава държава, която има право – тя възниква като израз на свободата и да има правови закони, тя е отражение на либералната идеология - гражданинът има пълна свобода (гражданин срещу държава). Социалната държава – държавата в полза на гражданина – това е философията на социалната държава. Тя има три водещи принципа: солидарност (взаимопомощ и не само), равенство в правата, равенство в задълженията – то, равенството не трябва да се схваща като изравняване – всеки по силата на природата има определени общи белези с останалите, но всички са с различни възможности. Равенството е в равните възможности, които дава държавата.