27. Престъпления против паричната и кредитната система.

Подправка на парични и финансови знаци /чл. 243/; други престъпления, свързани с такава подправка. Престъпления с валутни ценности и в банковата сфера /чл. 250 – 252/.

1. Престъпленията против паричната и кредитната система са очертани в Глава шеста, Раздел ІV от Особената част на НК. Те представляват умишлени и противоправни посегателства върху нормалното функциониране на паричното обращение и на кредитирането у нас.
А) Първото от тези престъпления е подправката на парични и други приравнени на тях знаци. Това престъпление е предвидено в чл. 243 НК. Ал. 1 на този член гласи: „Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с...”. Докато ал. 2 определя, че „Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:
1. таксови или пощенски марки и
2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.
3. платежни инструменти.”
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението са паричните знаци, които са в обращение съгласно ал. 1 или други финансови знаци по ал. 2 на чл. 243 НК, които също следва да са в сила, имайки предвидената за тях стойност или значение.
Паричните знаци са банкноти или монети в зависимост от материала, от който са изработени – банкнотите са от хартия, докато монетите са от метал. Те са във всички случаи клиширани (абстрактни и условни) знаци, които обозначават някаква стойност. Тези знаци, както впрочем и приравнените им финансови знаци, трябва вече да са влезли в сила и още да не са излезли от употреба към момента на извършване на своята подправка и в частност към момента на осъществяване на престъпния резултат на обсъжданото престъпление.
Изпълнителното деяние на подправката има следните две форми: изготвяне на неистински финансови знаци и подправка на финансови истински знаци.
При изготвянето деецът изработва парични или приравнени на тях други финансови знаци не само, без да е овластен за тяхното производство. Деецът наред с това не сочи себе си като техен действителен автор, а им придава вид, че са издадени от компетентната за тяхната емисия институция.
Преправянето представлява изменение на някой от елементите – най-често на числото за стойността на банкнотата чрез добавяне на някаква цифра. При него деецът променя съдържанието на знака, който във всички случаи трябва да бъде истински – неговият издател е компетентната за емисията му институция. И тук деецът не се сочи като действителен автор на преправянето, а придава вид на знака, че е произведен само и изцяло, включително в преправената му част, от компетентната за неговата емисия институция. В този смисъл се определя, че преправянето всъщност е частен случай на изготвянето на неистински финансов знак.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат обаче се изчерпва единствено с подправения финансов знак. Щом той е готов, престъплението се смята за довършено. Към този момент се преценява, дали знакът е в обращение или не и подправката му се явява несъставомерна.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) Следващото престъпление е пускането в обращение на подправени парични знаци или приравнени на тях други финансови знаци. Това престъпление е предвидено в чл. 244 НК. Неговата ал. 1 гласи следното: „Който прокара в обращение подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, придобие или си служи с такива, като знае, че са подправени, или ги пренесе през границата на страната, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което обаче не е участвало в подправката. Ако е участвало преди това в подправка на знаците, то лицето ще носи отговорност само за тяхната подправка по чл. 243 НК и никога за ползването им по чл. 244 НК. Разглежданият състав е субсидиарен спрямо този по предходния чл. 243 НК, заради което не може да има реална съвкупност между двете престъпления.
Предмет на престъплението са подправени парични знаци, таксови или пощенски марки, облигации или други държавни ценни книжа; платежни инструменти. Предметът следователно е същият както на предходното престъпление.
Изпълнителното деяние по алинея 1 се изразява в една от следните три форми:
а) Първата му форма е прокарването в обращение на подправени финансови знаци. Тази форма на изпълнителното деяние се свежда до първоначално разпространяване на подправените знаци – непосредствено след тяхното изготвяне или преправяне – чрез предаването им на други лица или чрез извършване на плащания с тях.
б) Втората форма на изпълнителното деяние е служенето с подправени финансови знаци. Тази форма на изпълнително деяние означава, че деецът още когато приема знаците, знае, че са подправени, а след това сам ги ползва, за да извърши на свой ред плащане. Разбира се, по-често срещан е случаят: деецът да узнава, че знаците са подправени не когато ги приема, а по-късно – когато ги държи, и въпреки това на свой ред плаща с тях. С оглед на това и за по-пълна защита на паричното обращение е предвиден и чл. 245 НК. Според него, „Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с...”.
в) И третата форма на изпълнителното деяние по чл. 244 НК е внасянето в страната на подправени финансови знаци. Внасяне на такива знаци има, когато те са пренесени през митническата ни граница в посока към вътрешността на страната (вносна контрабанда).
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се определя съобразно формите на изпълнителното деяние: при първите две форми – прокарването в обращение и служенето, престъпният резултат се заключава в получаване на подправените финансови знаци от друго лице, докато при третата форма на изпълнителното деяние – вносът в страната, престъпният резултат се свежда до озоваване на подправените финансови знаци на българска територия зад митническата ни граница.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Престъплението по чл. 244 НК е една последваща и вторична престъпна дейност, която наподобява много престъплението по чл. 231 НК – пускане в продажба на нестандартна продукция. Както престъплението по чл. 231 НК, така също и разглежданото престъпление разкрива едно присъщо и на вещното укривателство по чл. 215 НК спомагане да бъдат отчуждени такива чужди движими вещи, които имат престъпен произход, идвайки от някакво първоначално престъпление. Така че, по подобие на вещното укривателство, всяко от двете престъпления е също последващо и субсидиарно спрямо друго предходно престъпление, ползвайки за свой предмет онова, което е било и негов предмет. Все пак и двете престъпления имат, вече за разлика от вещното укривателство, такъв предмет, който не е „придобит от другиго чрез престъпление”, а е произведен от другиго чрез престъпление – в настоящия случай чрез престъпление по чл. 243 НК. Затова както пускането в продажба на нестандартна продукция по чл. 231 НК, така и разглежданото престъпление по чл. 244 НК не е някакъв частен случай на вещното укривателство.
В) Друго необходимо допълнение на чл. 243 НК – заради неприложимост на състава на вещното укривателство (чл. 215 НК), се явява разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НК. Според нея, „Който изготвя, придобива, пази или укрива предмети, материали или оръдия, компютърни програми или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, се наказва с...”. Тук очевидно става дума за укриване не на предмета, а на средството на едно подготвяно или вече извършено престъпление по чл. 243 НК. Тази престъпна дейност също така, макар пак субсидиарна и вторична е, за разлика от престъплението по чл. 244 НК, не винаги и последваща престъпна дейност, щом обхваща и случаите, когато се укрива вещ, предназначена за подправка.
Г) Защитата на паричното обращение се осигурява и от още една, твърде рядко срещана субсидиарна и вторична престъпна дейност – недоносителството. Тя е предвидена в чл. 248 НК. Съгласно ал. 1 на този член, „Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с…”. Според ал. 2 „Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.”
Както при вещното укривателство по чл. 215 НК, така и тук не е нужно да има присъда за първоначалното (първичното), недонесеното престъпление – преди извършване на недоносителството или дори само преди осъждането на дееца му.
Д) По-пълна защита на паричното обращение се осигурява с предвиждане и на другата категория зависима престъпна дейност – предварителната престъпна дейност. Тя е предвидена с нейни две форми в чл. 246, ал. 1 НК. Според тази разпоредба „Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 се наказва с...”. Така цитираната разпоредба визира както общата форма на предварителната престъпна дейност – приготовлението за престъпление по чл. 243 и 244 НК, така също и една от типичните особени форми на предварителната престъпна дейност, които сами по себе си съставляват самостоятелно завършено престъпление – участието в престъпно сдружение за престъпления по чл. 243 или чл. 244 НК. Тук престъпното сдружение има същата конструкция като това по чл. 109 НК, но с тази разлика, че е предназначено не за престъпления против републиката, а за производство и разпространение на подправени финансови знаци.
2. Престъпленията с валутни ценности и в банковата сфера са три. Те са предвидени в чл. 250 – чл. 252 НК.
А) Първото от тези престъпления по чл. 250 НК. Според ал. 1 на този член: „Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Средството на престъплението е същото както на документната измама по чл. 212 НК – опорочен документ, чието съдържание задължително не е вярно.
Изпълнителното деяние обаче се изразява само в изнасяне от Република България на пари по безкасов път – предизвиканото разпореждане не ощетява никого, а още по-малко титулярът на задграничната сметка, по която сумата се превежда, получава нещо без правно основание.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се свежда до заверяването на сметката зад граница, по която сумата е била преведена. Неочертаните в закона общественоопасни последици, заради които всъщност деянието е било криминализирано, се заключават в незаконния износ на капитал – от България се изнасят парични средства без надлежно разрешение или макар с разрешение, но без техният износ да бъде регистриран.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) Второто престъпление от разглежданата група е по чл. 251, ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба, „Който наруши разпоредба на закон, на акт на Министерския съвет или на обнародван акт на Българската народна банка относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предметът на престъплението са т.нар. валутни ценности – чужда валута (пари), благородни метали или някакви други ценности, поставени под ограничителен режим със закон, акт на Министерски съвет или обнародван акт на БНБ. Наред с това поставените под ограничителен режим валутни ценности трябва във всички случаи да бъдат и в особено големи размери – на стойност над 140 минимални работни заплати.
Изпълнителното деяние също е очертано бланкетно. То се изразява в нарушение на режима, предвиден за тези ценности в някой от следните четири пункта: на първо място – на сделките с тях; на второ място – на вноса и износа (валутна контрабанда); на трето място – на други действия с валутни ценности (най-вече добивът им); и на четвърто място – на декларирането на ценностите.
Престъплението е формално, на просто извършване. Не се изисква настъпване на някакви общественоопасни последици.
Формата и видът на вината са поради това прекият умисъл.
В) Третото и последно престъпление от разглежданата група е това по чл. 252 НК. Според неговата ал. 1, „Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което няма разрешение за извършване на банкова, застрахователна или на друга финансова дейност.
Изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на такава дейност чрез сключване на банкови, застрахователни или други финансови сделки без нужното за това разрешение. Тези сделки трябва да са поне три, което говори за наличието на същинско престъпление на системно извършване. Необходимо е освен това деецът да осъществява сделките по занятие – като източник на доход.
Престъплението е формално, на просто извършване. Законът не предвижда някакъв престъпен резултат, за да има довършено престъпление.
Когато обаче с описаната системна дейност „Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е...”, то се осъществява квалифицираният състав по чл. 252, ал. 2 НК.