26. Престъпления против митническия режим.

“Квалифицирана” контрабанда /чл. 242/. Обща характеристика, състави, наказателноправни последици. Отношение към незаконното преминаване на границата.

1. „Квалифицирана контрабанда” е престъпление по чл. 242 НК. Тя обаче не е във всички случаи квалифицирано (по-тежко наказуемо) престъпление. „Квалифицираната контрабанда” е квалифицирано правонарушение. Това трябва да се разбира в смисъл, че в случаите по чл. 242 НК контрабандата е такова правонарушение, което се явява квалифицирано (по-тежко наказуемо), понеже съставлява престъпление, а не само административно нарушение.
Следователно контрабандата поначало не е престъпление, а административно нарушение. То е предвидено в чл. 233 от Закона за митниците и се свежда до пренасяне на стоки през границата на страната без знанието и разрешението на митницата. Това разбиране за контрабандата е залегнало и в чл. 242, ал. 1 НК, която визира „квалифицираната контрабанда”, т.е. престъплението контрабанда.
А) Съгласно тази разпоредба, „Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:
а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;
б) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ;
в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;
г) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет
д) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;
е) от две или повече лица, сговорили се предварително
ж) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
се наказва за квалифицирана контрабанда с...”.
Субект на квалифицираната контрабанда може да бъде всяко наказателноотговорно лице, с изключение на хипотезата по б. „в”, където субект е само длъжностно лице.
Предмет на всяка контрабанда, включително на квалифицираната, са, съгласно §1, т. 14 от ДР на ЗМ, „всички видове предмети, пренасяни през държавната граница, включително по тръбопроводи и електропроводи, както и превозни средства, пътнически багажи и други пратки”.
Изпълнителното деяние на самото престъпление е пренасяне на стоки през границата на страната без знанието и разрешението на митницата. Това е едно същинско трансгранично престъпление – то не може да се извърши без връзка с границата и в частност, без да има определено нейно нарушаване.
Има се обаче предвид винаги и само българската граница, при това не държавната, а митническата граница, която е по-навътре в територията на страната. Няма значение дали нейното нарушаване е станало отвън навътре – при внос на стоки в България (вносна контрабанда), или отвътре навън – при износ на стоки от България (износна контрабанда). Същественото е това, че пренасянето на стоките става без знание и разрешение на митницата.
Пренасянето е без знанието на митницата, когато се върши тайно – стоката не е отчетена (видяна) от митническите служители. Причината те да не я отчетат, се заключава в това, че стоката изобщо не е била декларирана. В хипотезата на б. „б” обаче, където се използва опорочен документ, пренасяната стока може да не е отчетена от митническите служители и по причина на това, че, макар декларирана, тя е била представена като друга стока.
Пренасянето е без разрешението на митницата, когато липсва нужното позволение (административен акт), за да може стоката да бъде превозена през границата.
Освен липсата и на знание и на разрешение от страна на митницата за пренасянето на стоките през българската граница за осъществяване на престъплението „квалифицирана контрабанда” трябва да е налице и някое от следните шест условия.
Първото от тези условия е контрабандата да бъде системна, т.е. да се извърши поне три пъти от дееца. Това необходимо условие сочи, че става дума за същинско престъпление на системно извършване като напр. тези по чл. 156, ал. 2 и чл. 189 НК. Макар в текста на закона да се сочат „лица” в множествено число, не е нужно да има съучастие изобщо и съизвършителство (група) в частност. Достатъчно е само едно лице, щом то извършва три пъти контрабанда. Ако обаче контрабандата е и групова, тя ще е престъпление и заради изпълването на последното от шестте алтернативни условия, за да има престъпление.
Второто необходимо условие, за да се осъществи престъпление, е контрабандата да има за средство чужд или подправен официален документ, или официален документ с невярно съдържание.
Третото необходимо условие, за да има престъпление, е субектът на контрабандата да бъде длъжностно лице, и то непосредствено свързано с митническата служба. Такива лица са самите митничари, служителите на гранична полициа, началниците на международните влакове и всички други длъжностни лица, които имат нееднократен контакт по служба с митническите служители.
Четвъртото необходимо условие, за да има престъпление, е предметът на контрабандата да бъде силно действащо или отровно вещество, взривно вещество, оръжие или боеприпас.
аа) Силно действащи вещества са тези, които макар и да не са отрови, имат опасно за живота и здравето на хората бързо действие – киселини, основи и други подобни разяждащи вещества.
бб) Отровни вещества са тези, които са годни да нанесат във всички случаи значителни поражения на човешкия организъм, най-вече да доведат до смъртоносни поражения – цианкалий, стрихнин и други.
вв) Според чл. 3, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, „взривните вещества са такива химически съединения или смес от съединения, които при определени условия са способни на бързо саморазпространяващо се химическо превръщане с отделяне на голямо количество топлина и с високо налягане на газообразни продукти с разрушително или метателно действие”.
гг) Съгласно чл. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, огнестрелните оръжия са „технически уреди, които чрез използване на енергия на взривни вещества могат да изхвърлят твърди предмети, причиняващи механично поразяване на целта.” Що се отнася до хладните оръжия, смята се, че те представляват предмети, пригодени за лесно извършване на физически разкъсвания на твърди тела – боксове, ками, саби, копия и пр.
дд) Накрая според чл. 6, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите „боеприпасите са съвкупност от взривни вещества и други елементи, както и твърди предмети, които самостоятелно или изхвърлени от оръжие или друго техническо устройство имат разрушително, запалително, отровно, разяждащо, задушливо, упойващо, сълзотворно и друго увреждащо действие или светлинен и звуков ефект.”
Петото необходимо условие, за да има престъпление „контрабанда”, се отнася пак до нейния предмет. Нужно е този път предметът й да бъдат стоки, които отговарят едновременно на две изисквания – да не са за лично потребление, а за производство или търговия, и да са също така в големи размери, т.е. на стойност над 70 минимални работни заплати.
И последното, шесто условие, за да има престъпление „контрабанда”, е тя да бъде групова (съизвършителска) и с предварителен сговор подобно на квалифицираните случаи на длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 2 НК или на измама по чл. 210, ал. 1, т. 2 НК.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се заключава в това, че стоката – предмет на контрабандата, се оказва зад митническата граница.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) В ал. 2 и 3 на чл. 242 НК са предвидени два по-тежко наказуеми случая на „квалифицирана”, т.е. престъпна контрабанда.
Съгласно тези разпоредби по-тежко се наказва контрабандата на наркотични вещества и техни аналози – ал. 2, както и на прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества – ал. 3.
Според т. 11 на §1 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите „наркотично вещество означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на този закон. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на този закон, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинанции или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.”
Според т. 14 на §1 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите „прекурсор означава вещество, което е включено в Списък І и Списък ІІ на Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества. Прекурсор е и всяко друго вещество, включено в Приложение № 4 на този закон”.
Според т. 17 на §1 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите „аналог означава всяко вещество, което не е включено в приложенията към този закон, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм”.
Най-тежко се наказва контрабандата по ал. 4 – ако е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Тук става дума за същите две кумулативни изисквания както при най-тежко наказуемата кражба по чл. 196а НК, най-тежко наказуемото длъжностно присвояване по чл. 203 НК, най-тежко наказуемата измама по чл. 211, пр. І НК.
В) Съгласно ал. 6 и ал. 7, предметът на престъплението, както и превозното или преносното средство, което е послужило за превозване или пренасяне на предмета на престъплението, се отнемат в полза на държавата. Няма значение чия собственост е то. По този начин се стига до отклонение от принципа, залегнал в чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, че се отнема в полза на държавата само онова средство на умишленото престъпление, което принадлежи на дееца. Защото не е изключено средството да принадлежи и на трето добросъвестно лице, което при това може да се явява пострадало от престъпление, напр. кражба, извършена от дееца по чл. 242 НК или поне с някакво негово участие. Интересите на евентуалния пострадал не се пазят, както напр. по чл. 158, чл. 177, ал. 1, чл. 191, ал. 4 НК, а напротив – жертват се в условията на една международна търпимост с цел да се създаде по-голям стимул у отделните държави за борба с контрабандата.
2. Контрабандата по чл. 242 НК прилича много на незаконното преминаване на граница по чл. 279 НК, като се има предвид, че и двете са същински трансгранични престъпления – те не могат да бъдат извършени без връзка с границата и в частност без нарушаването й.
Не е трудно да се установи, че докато с разгледаното престъпление по чл. 242 НК се нарушава митническата граница на Република България, то с престъплението по чл. 279 НК се нарушава държавната граница на Република България. Наред с това, докато чл. 242 НК се свежда до превозване на предмети, то престъплението по чл. 279 НК се заключава в това, че деецът преминава сам (пренася себе си) през границата.
Най-важната разлика между престъпленията по чл. 242 и по чл. 279 НК е съобразно това, дали се изисква кумулативно наличие на двата отрицателни признака – да няма позволение на властта и да няма знание от страна на властта. За да се осъществи престъплението по чл. 242 НК, необходимо е за превозването на предмета да липсват едновременно позволение и знание от страна на властта. За да се осъществи престъплението по чл. 279 НК обаче това не е нужно. Достатъчна е алтернативната липса на позволение или на знание от страна на властта. Съгласно чл. 279, ал. 1 НК, „Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с...”.