25. Развод - обща характеристика, законодателно развитие на уредбата.

Понятие. Няма легално определение, но разводът е способ за съдебно прекратяване на брака приживе на съпрузите, по причини, настъпили след неговото сключване.
Принципно разводът е бил допустим по българското право и преди години, когато отношенията са били уреждани от екзархийския устав. В това отношение източноправославната църква била по-либерална от католическата. Разводът се допуска от законодателствата с оглед житейската необходимост. Това е една реалност, с която трябва да се съобразим. Основен принцип в правото, е че правното положение трябва да съответства на фактическото.
Законът допуска само съдебната форма на развод. Макар че бракът се сключва пред длъжностното лице по гражданското състояние, не можем да приемем, че това ще бъде и най-удачната форма и за прекратяването му. Това би било удачно в ГП, но не и в СП, защото прекратяването на брака е свързано с множество положения, които трябва да бъдат уредени
Законът урежда две групи проблеми. Първата група са тези по допускането на развода. При какви предпоставки може съдът да допусне развод? - тук можем да кажем нещо за развитието на законодателството. Принципно в него са възможни два подхода
- подход на абсолютни основания и
- подход на относителни основания.
По екзархийския устав са били необходими само абсолютните основания: прелюбодеяние, разделяне на хляба и постелята, детеродна неспособност, и т.н. Абсолютни ще рече, че щом се докаже, че е налице този факт, съдът трябва да допусне развода. Значи няма място за преценка доколко е тежко това нарушение, как се е отразило то на съпрузите и т.н. Има ли препюбодеяние - дава се развод. Чисто формално съдът преценява.
Относителното основание се е появило в ЗЛС. Там е била установена смесена система - наред е абсолютните основания се появява и относителното основание - дълбоко разстройство на брака. Или пък грубо нарушаване на брачните задължения.
В крайна сметка с Кодекса от 1968 година абсолютните основания отпадат като остава единствено основание - дълбоко разстройство на брака, което е относително основание за прекратяване на брака. Наред с това СК урежда е едно друго основание за прекратяване на брака. Наред с това СК урежда и едно друго основание за прекратяване на брака - взаимното съгласие между съпрузите. То е било познато и на ЗЛС, но е било отменено Сега действащият СК урежда тези два вида основания за развод.
Развод по исков ред е равно на развод поради дълбоко разстройство на брака. Това е едно исково, спорно производство, което се развива по реда на особените искови производства по ГПК.
При развод по взаимно съгласие спор няма. Съпрузите са единодушни и по последиците от развода Затова производството в този случай не е исково, а е от групата на охранителните производства Съпрузите заедно подават молба и съдът само проверява налице ли са законовите предпоставки и допуска развода.
Втората група проблеми, които урежда законът във връзка с развода е свързана с неговите последици:
- личните последици, които са свързани със статута на съпрузите и положението на непълнолетните им деца, ако има такива:
- имуществените последици. Те при развода по исков ред са извадени от производството, с цел опростяване на производството. Те задължително се разглеждат отделно. При развод по взаимно съгласие те трябва да бъдат уредени в споразумението между съпрузите.
В проекта се предвижда една чест от имуществените последици да бъдат уредени още в брачния договор. Но само относно дяловете в общото имущество. Предварителни последици извън тези в брачния договор са недопустими: издръжка, семейно жилище и т.н.