25. Престъпления в отделни стопански отрасли.

Обща характеристика и видове. Престъпления в областта на промишлеността /чл. 228/, търговията /чл. 232/ и горското стопанство /чл. 235 – 236/.

1. Подродов обект на тези престъпления са специфичните за отделните стопански отрасли интереси. Те също като общите стопански престъпления не засягат материалната основа на националното стопанство, а само неговото нормално (правилно) функциониране. За разлика от тях обаче престъпленията в отделните стопански отрасли не посягат на такива обществени отношения, каквито се срещат във всички стопански отрасли. Разглежданите престъпления могат да бъдат извършени единствено в своя собствен отрасъл, имайки за обект специфични само за него обществени отношения.
2. Престъпленията против промишлеността са предвидени в чл. 228 НК. Този член визира две престъпления – по ал. 1 и по ал. 2.
А) Според ал. 1 на чл. 228 НК, „Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде стопански ръководител или контролен орган, т.е. само длъжностно лице, което има правото да нарежда или съответно задължението да не допуска производство на нестандартна продукция. Обикновените изпълнители не са субекти на това престъпление – те могат да извършват само дисциплинарно нарушение.
Изпълнителното деяние има две форми – нареждане да се произведе нестандартна продукция или допускане да се произведе такава продукция.
Докато стопанският ръководител може да осъществи и двете форми на изпълнителното деяние, то контролният орган може да осъществи само втората му форма.
Първата форма на изпълнителното деяние се изразява в нареждане да се произведе недоброкачествена продукция. То се осъществява чрез действие – издаване на писмена или устна заповед до подчинените в производството.
При втората форма на изпълнителното деяние е налице допускане да се произведе недоброкачествена продукция. То, за разлика от нареждането, се осъществява чрез бездействие и се свежда до непротивопоставяне на подготвяно или започнато производство на нестандартна продукция. Тук обаче, за разлика от безстопанствеността по чл. 219, ал. 3 във връзка с ал. 2 НК, допустителство няма – не се изисква подчиненият производител също да извършва престъпление.
Предмет на престъплението по чл. 228, ал. 1 НК могат да бъдат промишлени произведения, по отношение на които не се спазват изискванията на Българския държавен стандарт (БДС). Това са недоброкачествени стоки – такива, които не отговарят на установените за тях изисквания и не могат да служат за задоволяване на нуждите на потребителя.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат не е очертан изрично, но се смята, че престъплението се довършва в момента, когато машините бъдат пренастроени за производство в нарушение на БДС. Не е нужно следователно да има произведена недоброкачествена продукция.
Формата и видът на вината са прекият умисъл. При наличие на непредпазливост може да се постави въпросът, дали извършеното деяние не съставлява престъпление „безстопанственост” по чл. 219 НК.
Б) Съгласно чл. 228, ал. 2 НК, „Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с...”.
Субект може да бъде само маркировач – лице, на което е възложено маркирането на излизащите от производство стоки. Това следователно е лице, което, за разлика от контролния орган по предходната ал. 1, осъществява не предварителен или текущ, а само последващ контрол, като разделя стоките на стандартни и нестандартни. Този субект може да има някое от следните задължения:
- по отношение на стандартните стоки – да ги маркира изрично като годни, от което да следва, че останалите, неотбелязаните стоки не подлежат на изнасяне за потребителя; или
- по отношение на нестандартните стоки – да ги маркира изрично като негодни, от което да следва, че останалите, неотбелязаните стоки подлежат на изнасяне за потребителя.
Изпълнителното деяние и на това престъпление е в две форми. Те зависят от задълженията на субекта.
Когато този субект има задължението да се занимава със стандартните стоки, като отбелязва само тях, отделяйки ги от останалите, и следователно има забраната да включва в тях и нестандартни стоки, тогава осъществяваното от него изпълнително деяние по чл. 228, ал. 2 НК е в първата му, осъществима чрез действие форма – отбелязване като стандартна и на една нестандартна стока. Иначе, ако субектът има обратното задължение: да се занимава само с нестандартните стоки, като отбелязва това им качество, то и осъществяваното от него изпълнително деяние по чл. 228, ал. 2 НК ще е във втората му, осъществима чрез бездействие форма – тяхното неотбелязване като нестандартни.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат зависи от формата на изпълнителното деяние.
При първата форма на изпълнителното деяние – отбелязването като стандартна на една нестандартна стока, престъпният резултат е положителен по съдържание – наличие на маркировка (щемпел) „стандартна” върху една нестандартна стока. Докато при втората форма на изпълнителното деяние – неотбелязването като нестандартна стока, престъпният резултат е отрицателен по съдържание – липса на маркировка (щемпел) „нестандартна” върху нестандартната стока.
Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален.
3. Престъпленията против търговията са предвидени в чл. 231 и чл. 232 НК.  Техен обект са обществените отношения по правилното осъществяване на вътрешната търговия.
А) Според чл. 231 НК, „Който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само физическо лице, което извършва продажби или от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго физическо лице или на такова юридическо лице, чиято воля формира и изразява. То във всички случаи е различно от субекта на престъплението по чл. 228, ал. 1 НК.
Предметът на престъплението е същият като на престъплението против промишлеността по чл. 228, ал. 1 НК – нестандартна продукция, но с две допълнителни изисквания. Първо, продукцията трябва да има не явни, а скрити недостатъци, и второ, тя трябва да бъде в значителни количества или на значителна стойност (за над 1500 лева). В противен случай може да има само дисциплинарно или административно нарушение.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез пускане в продажба на нестандартните стоки със скрити недостатъци, без да се обявяват тези им недостатъци. Тук следователно е налице едно типично двуактно престъпление: неговият първи акт се заключава в бездействие – непосочване на скритите недостатъци на излагана нестандартна стока в значителни количества или стойност, докато вторият му акт се заключава в действие – предлагане за продан на такава стока.
В крайна сметка става дума за едно присъщо и на вещното укривателство по чл. 215 НК спомагане да бъдат отчуждени такива чужди движими вещи, които имат престъпен произход, идвайки от някакво първоначално престъпление. Така че, по подобие на вещното укривателство, настоящото престъпление също е последващо и субсидиарно спрямо друго предходно престъпление, ползвайки за свой предмет онова, което е било и негов предмет. Все пак, за разлика от вещното укривателство, тук предметът не е „придобит от другиго чрез престъпление”, а произведен от другиго чрез престъпление – това по чл. 228, ал. 1 НК. Затова разглежданото престъпление не е някакъв частен случай на вещното укривателство, а негова необходима алтернатива.
Престъплението по чл. 231 НК е формално, на просто извършване. За да бъде довършено, достатъчно е стоките да бъдат изложени на пазара; не е нужно да се е стигнало и до тяхното закупуване.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) Според чл. 232, ал. 1 НК „Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с...”. Съгласно ал. 2 на същия член „Със същото наказание се наказва:
а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;
б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.”
Субект и на това престъпление, наречено „търговска измама”, може да бъде само продавач.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в заблуждаване на клиент по някой от изброените в законовия текст начини:
- при мерене или теглене на стоката, включително само използване на неверни мерки или теглилки;
- чрез примесване на чуждо вещество или друго влошаване качеството на стоката;
- измама относно действителното качество на стоката или услугата.
Във всички случаи се създава невярна представа у клиента. Той е заблуден при закупуването на стоката или услугата.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат обаче, за разлика от обикновената активна измама по чл. 209, ал. 1 НК, се изчерпва само с неблагоприятното и в частност с измамливото въздействие върху адресата – клиент. Неговата разпоредителна дейност, а още повече – причинената от нея имотна вреда (за самия адресат или за трето лице), стоят извън състава на престъплението. Тук следователно няма изрично изискване да настъпи някаква имотна вреда – достатъчно е, че се смущава редът за осъществяване на търговската дейност. Поради това престъплението не е против собствеността, а против стопанството.
По тази своя конструкция разглежданото престъпление се доближава най-много до новото изнудване по чл. 213а НК, което също приключваше само с неблагоприятно (но принудително) въздействие върху своя адресат. Съставът на това изнудване обаче се поглъщаше от този на класическото изнудване по чл. 214 НК, съставлявайки винаги и само опит към него, и нямаше свое приложно поле. Не така стои въпросът с обсъжданата „търговска измама”. Понеже тя има особен субект – продавач, нейните състави по току-що цитирания чл. 232 НК са специални спрямо този на обикновената активна измама по чл. 209, ал. 1 НК. Затова съставите на „търговска измамa” го изключват, осигурявайки по този начин свое приложно поле.
Както нарушаването на ценовия режим по чл. 225, ал. 1 НК, така и разглежданата „търговска измама” може да послужи за улесняване на длъжностно присвояване от същия деец. Ако деецът представлява другиго, получавайки сумата, и не му я отчете (предаде), а я присвои, той ще осъществи усложненото (съставното) длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 232 НК.
4. Престъпленията против горското стопанство са предвидени в чл. 235 и чл. 236 НК.
С тези престъпления се посяга на горския фонд – той е техният предмет. Във връзка с това следва да се има предвид, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за горите горски фонд изобщо е „всяка територия извън строителните граници на населените места, предназначена основно за гори, и обхваща гори, храсти, земи за залесяване, недървопроизводителни земи, посочени в единния кадастър”.
Горският фонд включва такива материални ценности – горски насаждения, които са част от природата и не се намират в нечие владение, а са в свободно състояние, извън чертите на населените места. Няма значение дали те са пораснали по естествен начин, или са се получили от залесителна дейност. В противен случай, ако насажденията са в чертите на някакво населено място – в градска градина или в парк, посегателството върху тях може да съставлява само престъпление против собствеността: по чл. 216 НК – повреждане или унищожаване на чуждо имущество, или по чл. 194 – 196а НК – кражба.
А) Първото от престъпленията против горското стопанство – незаконно добиване на дървесна маса, е предвидено в чл. 235, ал. 1 НК. Тази разпоредба гласи: „Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението е винаги и само държавният горски фонд.
Според чл. 7, ал. 1 от Закона за горите „държавни са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините”, като ал. 2 на същия член определя за изключителна държавна собственост: горите в защитените със специален закон територии, горите в 200-метровата гранична ивица, горите за строга охрана на водата и водоземните съоръжения, полезащитните горски пояси, горите за защита на инженерно-технически съоръжения, семепроизводствените градини, географските култури и дендрариумите”. Дърветата в тях влизат в предмета на обсъжданото престъпление.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните три форми – сечене, вземане или извозване на дървета от държавния горски фонд.
Под сечене се разбира отделяне на дървото от земята с помощта на техническо средство – брадва, трион, взрив.
Вземане е налице тогава, когато се събира паднала естествено дървесна маса или незаконно отсечени от другиго дървета.
Извозването представлява изнасяне на дървесната маса извън границите на горския обект.
Освен това, за да има престъпление, нужно е също така да липсва съответно разрешение за извършваната дейност. Деецът или няма изобщо никакво разрешение, но за друга по характер или по обем дейност, а не за тази, която извършва.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат са немаловажни вреди – за над 300 лева. Без тях може да има само административно нарушение по чл. 102 от Закона за горите.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) Второто от престъпленията против горското стопанство – укривателство на незаконно добита дървесна маса, е предвидено в ал. 2 на същия чл. 235 НК. Тя гласи: „С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал.”
Субект на това престъпление също като вещното укривателство по чл. 215 НК може да бъде само лице, което не е участвало в престъплението по ал. 1 на същия член, от което идва предметът и на настоящото – незаконното добиване на дървесна маса.
Изпълнителното му деяние също наподобява това на вещното укривателство – укрива или продава добит от другиго дървен материал. Няма покритие с вещното укривателство само в частта за превозването на материала.
Престъплението е резултатно. Като се изключи превозването, това престъпление наподобява и по своя престъпен резултат вещното укривателство – установяване на получената чрез чуждо престъпление дървесна маса на такова място или в такова положение, в което тя трудно може да бъде забелязана, или съответно нейното придобиване от трето облагодетелствано лице-купувач.
Формата и видът на вината са умисълът – пряк или евентуален. За разлика от вещното укривателство, тук специална цел няма – не се изисква деецът да цели да набави за себе си или за другиго имотна облага.
Съществена обаче е друга разлика от вещното укривателство. Наистина както по чл. 231 НК, така и тук става дума за едно присъщо и на вещното укривателство по чл. 215 НК спомагане да бъдат отчуждени такива чужди движими вещи, които имат престъпен произход, идвайки от някакво първоначално престъпление. Така че, по подобие на вещното укривателство, настоящото престъпление също е последващо и субсидиарно спрямо друго предходно престъпление, ползвайки за свой предмет онова, което е било и негов предмет. Все пак, за разлика от вещното укривателство и по подобие на престъплението по чл. 231 НК, тук предметът на престъплението не е винаги и само „придобит от другиго чрез престъпление” в готов вид, а е най-често произведен от другиго чрез престъпление – чрез сечене по смисъла на чл. 235, ал. 1, пр. І НК. Затова разглежданото престъпление, също като това по чл. 231 НК, не е някакъв частен случай на вещното укривателство, а пак негова алтернатива и необходимо допълнение за опазване на горското стопанство.
В) Третото от престъпленията против горското стопанство – унищожаване или повреждане на елементи от горския фонд, е предвидено в чл. 236 НК. Този член гласи: „Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението са винаги и само отделни елементи на горския фонд (държавен или не) – горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник. Изброяването на елементите не е примерно, а изчерпателно.
Изпълнителното деяние на престъплението се състои в унищожаване или повреждане на посочените елементи на горския фонд. Смисълът на понятията унищожаване и повреждане се изяснява при разглеждането на престъплението по чл. 216 НК (унищожаването е засягане до степен, че предметът става безвъзвратно и напълно неизползваем по своето досегашно предназначение; а повреждането – засягане до степен, че предметът става временно или частично неизползваем). За настоящото престъпление унищожаването може да се изрази в изскубване, смачкване, умъртвяване с химични вещества; докато повреждането се осъществява най-често чрез пускане на животни в горския фонд. Ако обаче унищожаването или повреждането се осъществява чрез опожаряване, ще е налице общоопасно престъпление – палеж по чл. 330 НК.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат е като престъплението по чл. 235, ал. 1 НК – немаловажни вреди. Тяхното наличие се преценява съобразно това, с колко е спаднала стойността на засегнатия дървесен материал.
Формата и видът на вината е умисълът.