25. Принципи на правовия ред. Свобода, братство, равенство.

Правовия ред следва развитието на обществото и съответства на типа държава. В Новото време той дава юридически израз на свободата, братството и равенството, като същностни начала на буржоазния социален ред, проектирани в модерна държава. Първата група принципи на правовия ред се отнася до определянето на юридическата форма на свободата. Свободата е представка за развитието на личността, за формирането на собствената и социалност. Свободата не бива да се ползва по начин, които лишава другите от същата възможност. Свободата е в закона, тя е законова. Законът задължава да се зачита и забранява да се нарушава свободата на другите членове на обществото. Свободата не може да бъде реалност, ако нейното упражняване е ограничено от друго освен от закона. Следователно законът е действителната граница между свободата и несвободата.
Утвърждаването на свободата чрез закона налага като следващ принцип на правовия ред нейното единство. За да се гарантира свободата тя трябжа да има само един общ източник – закона.
Вторият принцип на модерното общество, които извежда Френската Революция е братството. Първоначално той се възприема като отражение на етническата еднородност. В хода на историческото развитие на съвременното общество понятието променя своето съдържание, като се трансформира първо в хуманизъм, а днес – в човешко достойнство. Човекът е свободен сам да поставя и постига своите цели. Новото общество отрича привилегиите: няма нужди и свои, няма знатни и простолюдие – всички са братя. Достойнството е “нравствена оценка на човека” като носител на всички интелектуални, морални, психически, физически и други белези. Всеки човек притежава достойнство.
Буржоазните революции премахват съсловното деление и заменят основаното на него социално неравенство със социално равенство. Очевидно по своята природа хората не са равни и не могат да бъдат равни. В качеството си на собственици индивидите се обявяват за равни: те са равни като собственици, а не по размера на собствеността.
Същността на равноправието е в установяването чрез правото на равна правоспособност. От момента на раждането си всеки човек става носител на права и те са еднакви за всички. Законът трябва да бъде равен за всички.