25. Изследвания на престъпността и престъпното поведение

Нарастващато значение на Кр. в практиката на съвременната Д-ва за превенцията и контрол над пре-та поставя пред нея задачата за засилване на изследователската и приложната дейност. Изследванията на пр-та трябва да дадат отговор на всички въпроси, които всекидневният живот поставя, а резултатите от изследванията подтикват към нови теоретични обобщения.
Емпиричният хар-р на изследванията ги прави авторитетни и търсени. Криминолог. Изследвания са необходимост за упр-ето на съвременната Д-ва. Без тях познанието за пр-та е бедно, значително невярно и априорно.
1. Видове криминологични изс-я
1.1. Изследвания на престъпността като социално явление
Обект на изследването може да бъде общата пр-ст или отделните видове пр-ст: конвенционална, икономическа, екологична и др. Тези изследвания обхващат пр-та в цялост и нейните видове, насочват към разкриване характеристиките на престъплението, през определен период и на определена територия и т.н. Основните източници на информация са статистическите, както и съдържащата се в наказателните дела и др. източници на инф-я, която накрая се представя в статистическа съвкупност.
1.2. Изследване на престъпното поведение- обект на изследователската дейност са престъплението и неговият извършител. В тези случаи не се търсят общите характеристики на пр-та, насочеността е към „престъплението” и „престъпника”, като абстрактни категории, съдържащи типичното, повтарящо се сред множеството престъпления и престъпници. Изследователската цел се постига чрез множество и многоаспектни проучвания, които търсят статистическите съвкупности, за да разкрият закономерностите.
Възможно е обект на изследване да бъде отделен случай- такова изс-не има изразен индивидуален хар-р, тъй като научният интерес е сведен до конкретно лице и неговата престъпна дейност.
2. Изследвания с оглед на насочеността:
- фундаментали- това са крупни теоретични изследвания, които имат за обект фундаментални проблеми на криминологичната наука. При тях се извежда на най-високо теоретично ниво онова, което с години е натрупвано като инф-я от различни по характера си емпирични и по-малко обемни теоретични изследвания. С фундаменталното изс-не завършват за определен период научните търсения в определена област на Кр.;
- приложни- те са насочени непосредствено към практиката и целят спомагане за решаване на конкретна управленска задача. Те се основават на теоретични постановки- общи и конкретни в съответната област.
3. Изследвания с оглед на предмета:
- феноменологични- обект на изс-то са основните явления свързани с престъпността- нейното състояние, структура и динамика;
- етиологични- те са насочени към проблемите на криминологичната детерминация, и изувачане на процеси, свързани с причинната обусловеност на едни или други престъпления. Посредством тези изс-я се разкрива действената сила на криминогенните фактори- отпадането на едни и възникването на други. Те имат голямо значение за превенцията над пр-та;
- изследвания в областта на превенцията- те могат да са теоретични /с цел разработване на теория за превенцията/ или приложни /с цел да решат конкретни задачи на превенцията, на пр-та ила на отделните видове престъпления/. Изследванията могат да бъдат насочени към общата /социална/ или специална /криминологична/ превенция, груповата или индивидуалната превенция.
4. Изследвания с оглед на целта:
- диагностични- целят да се установи разпространението на дадено явление, причините за пораждането му, правните му форми, мястото му в общата криминална ситуация и възможностите за ограничаването му;
- експланационни /обясняващи/- извършват се в областта на етиологията на пр-та и имат за задача да обяснят закономерностите в развитието на пр-та или отделните нейни видове, да разкрият и обяснят причинната зависимост между определени фактори и конкретните резултати от това дейстивие;
- прогностични- те са насочени към бъдещето, представят вероятностен вид на бъдещото възможно развитие на престъпността и отделните нейни видове, поведението на отделно лице или групи, наблюдавани лица и т.н.
5. Изследвания с оглед на времевия обхват:
- експресни- провеждат се за кратко време, в ограничен обхват и с методи, позволяващи постигане на изследваната цел за кратко време. Те обслужват изключително управленската практика;
- традиционни- теова са основният вид изследвания. Извършват се за период от 2-3 год. и завършват с научен доклад за резултатите и предложенията за внедляване в практиката на превенцията и борба с пр-та;
- лонгитудиални- те се извършват през определени интервали от време. Те позволяват многоаспектното изучаване на определен контингент от правонарушители и съответните контроли за дълъг период от време;
- пилотни- обикновенно се провеждат за 2-3 месеца с цел да се провери годността на методиката на изследването и нейното подобряване. Извършват се също за проверка на организацията на изследването, която е изключително важна за провеждането му;
- контролни- провеждате се на 2, 3 или 5 год. след приключване на основните /традиционни/ изследвания за проверка ефективността на приложените мерки.
6. Изследвания с оглед на териториалния обхват:
- национални- извършват се само на територията на дадена страна като могат да обхванат цялата страна или да бъдат локални /местни/, когато се извършват на територията на областта, респ. град, село;
- международни- те са: регионални- за 2 или повече страни от един регион; интеррегионални- за страни от различни региони. Международните изследвания имат голямо предимство за сравнителното изучаване на пр-та в различните Д-ви.
7. Изследвания с оглед на обхвата:
- изчерпателни- обхващат всички подлежащи на изследване единици от общата съвкупност, което ги прави точни и обективни. Те са най-желани,но най-рядко извършвани понеже изискват множество средства и мащабна организация. В Б-я са провеждани редица изчерпателни тематични изследвания за убийсва, хулиганство, и др. поради това, че генералната съвкупност не е голяма;
- репрезентативни /представителни/- наречени още извадки, защото обхващат извадка от генералната съвкупност, като е възможно в нея да попадне всяка отделна единица при спазване на определени закономерности на емперичното изследване. Извадката трябва да има такъв характер, че обобщаването на резултатите и да могат да се отнесат към генералната съвкупност. Извадката може да се формира по: извадка по усмотрение- целенасочен избор, избор по квоти; случайна извадка- чисто случаен избор, избор според слоевете, многостепенен избор; комбиниран избор.
При това изследване трябва да се определи величината на възможната грешка за да са надеждни изводите. Събраната инф-я от съвкупности, включваща единици извън допустимата грешка, не може да бъде основание за правилни изследователски изводи.
8. Процес на криминологичното изследване- всяко изследване има определени пространствени и времеви параметри. За извършването му се обособява групи /съвкупности/, които са обект на изследване. Всяко изследване трябва да бъде социално значимо и актуално- социалната значимост и актуалност се определя с избор на темата. Това може да се извърши от самия изследовател или от възложителя, когато изследването е поръчано от възложител.
Изследователският процес протича през няколко етапа:
1. етап- Подготвителен етап:
- консултативен етап – консултациите се извършват, за да се постигне съгласуваност между изследователи и възложителите на изследването, а ако няма такива- с компетентните органи, на които ще се предложат изводите от изследването. На този етап се постига съгласуваност относно организацията на изследването и неговото финансиране, определя се и кръгът от заинтересуваните от резултатите от изследването институции;
- предварително планиране- след консултациите темата трябва да се вкл. в изследователския план. В него се оказва и срока на изследването. Плана трябва да бъде приет по надлежен ред от компетентен орган;
- изработване на концепция- теоретично осмисляне на проблема и изработване на концепция. Практически изработването на концепция става в научна програма, която е основен документ на изследването. Тя трябва да отговаря на следните изисквания:
- в нея трябва да бъде обосновава необходимостта от изследването, т.е. социалното значение и актуалността на избраната тема;
- определяне целта на изследването- тя зависи от характера му, като може да има повече от една цел, да бъде подчертано теоретична или чисто прагматична;
- определяне на задачите на изследването- задачите биват от познавателно или практическо естество. Посредством тяхното изпълнение се достига определената с изследването цел или цели;
- формулиране на хипотези на изследването- най-важният и труден момент в изработването на концепцията на изследването. Възможно е формулирането на хипотезите да бъде под формата на теза и антитеза, утвърждаваща или отричаща теза;
- хипотезите трябва да са свързани с проблемите на изследването, да бъдат научно обосновани и поддаващи се на верифициране т.е. подлежащи на емпирична проверка;
- избор на методите на изследването- това е особено отговорна задача, от която в най-голяма степен зависи постигането на изследователската цел. Характерът на изследването определя и методите, които трябва да се използват. Те могат да бъдат: статистически, психологически, социологически, генетични и др. Много рядко изследователите се ограничават с един метод. Сложонстта на явленията и процесите, които са обект на изследване, предполагат по необходимост използването на комплекс от методи;
- организиране на емперичното изследване- свързано е с изготвянето на организационен план за всички основни и второстепенни задачи, посочване срока на изпълнение, изпълнителите и отговарящия за изпълнението на всяка конкретна задача.
2. етап- Същински /основен/ етап- на този етап се извършват всички дейности от научната програма в съотвествие с организационния план на изследването.
- събиране на информация с помощта на избраните методически средства;
- обработка на данни- обикновено това е статистическа обработка поради формиране статистическа съвкупност от отделните единици, като в зависимост от методиката могат да бъдат включени и тестове. Технически това е свързано с подготвяне на анкетни карти, въпроснизи и др. за обработка и самата обработка: кодиране и предаване на машините за обработка. Основното изискване е да се направи логически оглед на попълнените документи, за да се отстранят грешки, които могат да компрометират изследването, и да се осигури неговата точност;
- изготвяне на задания за машинна обработка- машинната обработка на информацията се извършва въз основа на задание от страна на изследователя. Използват се едномерни, двумерни и т.н. таблици, като представените таблици подлежат на нова проверка, тъй като е възможно допускането на грешки при самата машинна обработка;
- теоретична разработка на информация- в обобщаващия краен документ на изследването /научен доклад/ се анализират данните, доказват се или се отхвърлят хипотезите;
- разработване на мерки за превенция и контрол- мерките могат да бъдат от икономически, социален, правен и т.н. характер. Въз основа на резултатите от изследването могат да се направят предложения за законодателна регламентация на определени обществени отн-я и т.н.
3. етап- Внедрителски етап- практическо реализиране на изследването на предложенията направени въз основа на резултатите от него Тъй като резултатите от изследването не могат да бъдат внедрени непосредствено, с оглед на това функцията на криминолога и консултативна. На този етап се реализира изследването.
9. ОСНОВНИ МЕТОДИ на криминологичните изследвания:
9.1. Статистически- чрез тях могат да се разкрият най-общите характеристики на изследваното явление /ниво и структура на пр-та/ и сложните каузални връзки. Основни задачи по този метод могат да са:
- описателни – дават цифрова характеристика за нивото, структурата и динамиката на престъпността;
- аналитични- с помощта, на които се установяват статистическите връзки, зависимости и съотношения между показателите на престъпността;
- прогностични- определят се тенденциите на развитие на престъпността и нейните детерминанти;
- организаторски, в резултат на които се изработват стратегии за превеция и контрол.
Самото статистическо изследвания ипреминава през 3 етапа: статистическо наблюдение на явленията и процесите; статистическа групировка и сводка- разпределяне на информацията по определени признаци; статистически анализ- извършва се измерване, сравняване, обобщаване, съпоставяне и измерване на взаимовръзките, което се заключава в търсене на практически изводи.
9.2. Социологически метод- това са конкретните методи за регистрация т.е. на събиране на емпирична инф-я:
- документален метод- същността му се заключава в изучаване на документи, които съдържат криминологична и друга инф-я. Той е основен метод в Кр. Основните документи с криминологична информация са: наказателните дела, предварителните производства, проверки, преписки, оперативни материали на МВР, възпитателна дейност на местните комисии за БППМН и др. Обикновенно информацията се събира от наказателните дела и с влязлите в сила присъди. Нак.дело от общ характер носи информация за личността на престъпника, жертвата и свидетелите и др. лица. Информация за престъплението; за поведението на институциите- органи на МВР ,следователи, дознатели, прокурори съд.
- анкетен метод- има спомагателен характер за получаване на обективна и субективна информация за определени факти, събития и процеси. Бива: пряка анкета /въпросника се попълва от изследваното лице след получаването на съответната инструкция/; косвена анкета /поплъва се от анкетыор/ и интервю може да бъде: свободно, полусвободно, стандатрно и телефонно/;
- анкетна карта- въпросника трябва да съдържа кратки и ясни въпроси, разбираеми и без двусмислие; да бъдат целенасочени с оглед събиране на необходимата информация; въпросите да насочват към всички възможни алтелнативи; аткетната карта да съдържа контролни въпроси, които по място да не бъдат непосредствено след основните. Те могат да са открити, полуоткрити и закрити.
- наблюдения- на поведението на престъпника, жертвата или др. лице. Има тайно и явно наблюдение.
9.3. Принцип на криминологичните изследвания- криминологичните изследвания трябва да бъдат съобразени с редица изисвания: професионализъмна участниците в изследването; научна добросъвестност и недопускане на нарушения, които да компрометират обективността и достоверността на информцията; осигуряване на анонимност на изследваните лица- персонална, и на информацията, когато анонимността на изследването е заявена.
Информацията, получена в процеса на криминологичните изследвания, не може ад се използва като доказателство при разрешаване на спорове или в наказателния процес.