24. Престъпления против кредиторите.

Обща характеристика и система. Умишлен и непредпазлив банкрут /чл. 227в – 227д/. Други престъпления.

1. Престъпленията против кредиторите имат за свой подродов обект интересите на различните кредитори в търговската дейност. Затова и субекти на тези престъпления са най-често търговците по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Съгласно неговата ал. 1 това е всяко лице, което по занятие извършва една от следните дейности: покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; покупка на ценни книги с цел да ги продаде; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; застрахователни сделки; банкови и валутни сделки; менителници, записи на заповед и чекове; складови сделки; лицензионни сделки; стоков контрол; сделки с интелектуална собственост; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг.
Типичните престъпления против кредиторите са: неуведомяване за собствена търговска неплатежоспособност, банкрут (който се извършва при производство по несъстоятелност или води до нея) или неиздължаване на търговец в производство по несъстоятелност.
2. Самият банкрут бива два вида – умишлен и непредпазлив.
А) Умишленият банкрут е предвиден в чл. 227в НК. Съгласно неговата ал. 1 „Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност:
1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори;
2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност;
3. опрости или скрие свое вземане;
4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;
5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;
6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност;
7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори;
8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност,
ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва за умишлен банкрут с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само търговец.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в извършването на много и най-различни фактически или юридически действия (изрично и изчерпателно посочени в законовия текст), които са най-често измамливи и вредят на кредиторите. Оттук е и класическото наименование на това престъпление – измамлив банкрут.
Престъплението също така не може да бъде извършено във всякаква обстановка. То се извършва винаги и само в условията на вече започнатото производство по несъстоятелност срещу дееца съгласно чл. 607 от Търговския закон – с цел да се осигури справедливо осигуряване на неговите кредитори и евентуално собственото му оздравяване като неплатежоспособен длъжник. Тук следователно, от една страна, не е достатъчна неговата неплатежоспособност – действителна или престорена, нито, от друга страна, е нужно да се е стигнало и до обявяването му в несъстоятелност. Необходимо е само производство по несъстоятелност.
Престъплението е резултатно. Законът предвижда същия престъпен резултат както за безстопанствеността по чл. 219 НК – настъпване на значителни щети. Не е нужно при това да се е стигнало и до обявяване на дееца – търговец в несъстоятелност.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Умишленият (измамливият) банкрут има и един квалифициран случай – по чл. 227в, ал. 2 НК. Той също е като квалифицирания случай на безстопанствеността (чл. 219, ал. 4 НК) – причинените щети да са в особено големи размери, а извършеното деяние да представлява едновременно с това особено тежък случай.
Съгласно чл. 1, ал. 2 и 3 от Търговския закон търговци са, освен физическите лица, също и „търговските дружества и кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации”. Тези юридически лица обаче са изключени като субект на престъпление и на разгледания умишлен банкрут в частност. С оглед на това и с цел да се защитят интересите и на техните кредитори е предвидено и умишленото престъпление по чл. 227г НК. Съгласно този член „С наказанията по чл. 227в се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същия член деяния,...”
Субект на това престъпление може да бъде лице, което управлява или представлява търговско дружество или кооперация.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване или допускане да бъде извършено някое от деянията по предходния член 227в, но не от собствено име и за собствена сметка, а от името и за сметка на юридическото лице – търговско дружество или кооперация, чиято воля деецът е компетентен да формира и изразява.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е същият както по предходния член.
Формата и видът на вината също са прекият умисъл.
Б) Непредпазливият банкрут е предвиден в чл. 227д НК. Съгласно неговата ал. 1 „Търговец, който:
1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;
2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние;
3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това,
поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с...”.
Субект и на този банкрут може да бъде единствено търговец.
Изпълнителното деяние се свежда до различни действия (също изрично и изчерпателно посочени в законовия текст), които по своята стопанска същност представляват т.нар. прахосничество. Тези действия затрудняват собственото оздравяване на дееца като търговец (предприятие) и удовлетворяването на кредиторите. Тук обаче не е налице някакво мамене, заради което този непредпазлив банкрут не се нарича измамлив, а прост банкрут.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се състои в обявяване на дееца търговец в несъстоятелност и настъпване на щети за кредиторите. Тук следователно става дума не за възможна, а за действителна несъстоятелност, която при това спада не към обстановката на извършване, а към резултата на престъплението. Резултатът му включва също така и щети за кредиторите. За разлика обаче от предходния, измамливия банкрут, не е нужно тези щети да бъдат значителни – достатъчни са следователно каквито и да е загуби за кредиторите на дееца.
Формата на вина е непредпазливостта.
И тук понеже търговци могат да бъдат и юридически лица – търговски дружества или кооперации, а те са изключени като субект на разгледания банкрут, то за да се защитят интересите и на техните кредитори, е предвидено допълнително извършваното също по непредпазливост престъпление по чл. 227д, ал. 3 НК. Съгласно тази алинея „С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния.”
Най-сетне според ал. 2 на чл. 227д НК „С наказанията по ал. 1 се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план.”
Както по ал. 1 на същия член, така и тук субект е пак само търговец. Престъплението обаче е на просто извършване – неизпълнение на оздравителен план по чл. 696 и сл. ТЗ, заради което формата и видът на неговата вина са прекият умисъл. Макар да фигурира в разпоредбите за непредпазливия банкрут (чл. 227д НК), абсурдно е да се смята, че разглежданото престъпление може да бъде извършено винаги и само по непредпазливост и никога умишлено, т.е. умишленото неизпълнение на плана да не се смята за престъпление.
Все пак съществената разлика между непредпазливия банкрут по чл. 227д, ал. 1 НК и това престъпление е в значението на несъстоятелността.
Докато по ал. 1 на чл. 227д несъстоятелността спада към престъпния резултат, то по разглежданата ал. 2 тя изобщо не принадлежи към обективната страна на престъплението, а се намира извън нея. За престъплението по чл. 227д, ал. 2 НК несъстоятелността на дееца е само едно т.нар. „обективно условие за наказуемост”. Поради това няма нужда както от причинна връзка между неизпълнението на задължението по предшестващия оздравителен план и несъстоятелността, така също и от вина, включително под формата на непредпазливост, по отношение на несъстоятелността. Следователно тук е необходимо и достатъчно умишлено неизпълнение на оздравителния план, обективно придружено от обявяване в несъстоятелност.
Накрая за всички разгледани престъпления по чл. 227д НК е предвиден по изключение и самоволен отказ от довършено престъпление. Той е като самоволният отказ от довършеното престъпление „неплащане на издръжка” (чл. 183, ал. 2 НК). Съгласно ал. 4 на чл. 272д НК „Лицата по ал. 1-3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.”
3. Другите престъпления от настоящия раздел са по чл. 227е и чл. 227б НК.
А) Чл. 227е, ал. 1 НК гласи: „Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само търговец със задължения към друг такъв търговец, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение в срок на задължението към търговеца, за когото има производство по несъстоятелност.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат е отрицателен по съдържание – неизпълнение в полза на търговеца, срещу когото е започнало производство по несъстоятелност. Тук следователно за разлика от умишления банкрут този търговец не е субект, а пострадал от престъплението, като чрез него се засягат интересите и на неговите кредитори.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) Според чл. 227б, ал. 1 НК „Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само търговец, изпаднал в неплатежоспособност. Съгласно чл. 607а от ТЗ „производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен”. Чл. 608 от ТЗ определя за неплатежоспособен всеки „... търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност”. Следователно, за да бъде субект на това престъпление, достатъчно е търговецът да спре плащанията; не е нужно той да няма пари – неговата неплатежоспособност може да бъде както действителна, така и престорена.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 227б НК се осъществява чрез бездействие. Деецът не заявява по надлежния начин своята неплатежоспособност пред съда в 30-дневен срок от спиране на плащанията. Той не изпълнява своето задължение по чл. 626 ТЗ. Съгласно ал. 1 на този член „Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.”
Бездействието трябва да продължи поне 30 дни. Налице следователно е едно продължено престъпление, което по подобие на това по чл. 208 НК (несъобщаване за открито съкровище) се извършва с бездействие, но с минимален срок от 30 дни.
Понеже разглежданото престъпление се явява продължено, то започва да бъде извършвано, а не завършва с изтичане на минимално необходимия за наличието му 30-дневен срок. Престъплението приключва само след и едва когато деецът преустанови своето бездействие и сезира компетентния окръжен съд или този съд бъде сезиран от друго лице, което има правото да поиска откриване на производството по несъстоятелност според чл. 625 ТЗ. Чак от този момент нататък тече и преследвателната давност за породената от него наказателна отговорност – чл. 80, ал. 3 НК.
Престъплението по чл. 227б, ал. 1 НК е резултатно. Неговият престъпен резултат е отрицателен по съдържание – несезиране на окръжния съд, компетентен да води производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 613 ТЗ това е окръжният съд по седалището на дееца. Не се изискват никакви щети.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Пак по подобие на самото откриване на съкровището по чл. 208 НК, така и тук обуславящото го изпадане в неплатежоспособност е извън и преди изпълнителното деяние на разглежданото престъпление. Затова не е нужна каквато и да е вина на дееца за изпадането му в неплатежоспособност; достатъчен е неговият умисъл само за онова, което влиза в изпълнителното деяние и престъпния резултат – непоискването от съда да открие срещу него производство по несъстоятелност.
По същите съображения за по-пълна защита на кредиторите, които важат за чл. 227г и чл. 227д, ал. 3 НК, чл. 227б, ал. 2 НК предвижда, че „С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.”