24. Видове разделение на властите. Същност. Власт, функции, дейности.

Разделението на властите,според нас не е еднопланово, както обикновено се представя. От една страна има разделение между суверен аи субекта. Така според чл.1 (2) от Конституцията на Република България, цялата власт се осъщестява първо – непосрдствено от народа и второ - от органите предвидени в Конституцията. Суверенът е носител на властта, но той участва и в нейното реализиране. Суверенът участва по два начина в осъществяването на властта, взема два вида управленски решения. Това са изборите и референдума.
С акта на избора ние приемаме, че суверенът учредява държавната власт и я предоставя на определена политическа сила. От една страна суверенът определя конкретно своите представители, а от друга им делегира правото да реализират неговата власт чрез своите рещения.
Втората форма, в която суверенът реализира държавната власт е референдумът. Той е начин за осъществяване на пряко учасие на гражданите в управлението на държавата, на приемане на управленско решение. У нас, той е приложим в решаването на отделни въпроси от компетентността на Обикновенното Народно събрание. По същество този първи аспект на разделение на властите, поделя участието в управлението между суверена и държавния апарат.
Втория аспект включва “класическото” разделение на властите между различните държавни органи: държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. С оглед казаното можем да разделим държавните органи още на представителни и на органи, които управляват без делегация – ex officio.
В българската правна теория се приема, че двата термина са синуними; фактически съществува разделение на функциите, които е прието да се наричат ”власти”. Съвременната държавна власт е юридическа власт и поради това “ударението” се поставя върху тези три основни функции,определяни като “власти”. Развитието на държавното управление води до съзадаването на нови титуляри на властнически функции (Президент, Контитуционен съд и др.), чиито дейности обаче не са власт, а следва да се означават само като функция. Така всяка власт е функция, но не всяка функция е власт.
Разграничението между “власт” и “функция” има своите основания в различния критерии на тяхното обективно съществуване и дефиниране. Функциите са насоко в дейността, в управленската дейност. Функциите са своеобразни “рамки”, които включват различни дейности, определяни като власт. Властите показват какво извършва държавният орган. В този аспект всяка от трите власти е и (част от) функция по държавното управление. Отделянето на властите става възможно, когато те се разглеждат не като дейности на държавни органи, а като правомощия.
Разделението на законодателната от изпълнителната власт е налице само в президентските републики, където суверенът избира и законодателното тяло и Президента като глава на изпълнителната власт. Донякъде този принцип действа и при “силни” полупрезидентски режим.
При парламентарната република съществува друг вид разделение. Парламентът е “власт”, а “изпълнителната власт” – Правителството, осъществява сам дейностите. Към съвременното конституционно устройство на Република България този теоретичен модел показва, че у нас има само две ”власти” – на Народното събрание и на Президента.
Различното между “власти” и “дейности” намира съответно отражение и върху отговорността на органите, които ги осъществяват.
В разглеждания план възниква и въпроса за характера на мандата на народния представител. Според нас, диспозитивният мандат изключва контрола върху дейностите. Първо, кандидат- депутатите се издигат от политическата сила, а не от суверена въобще. Второ, избраните депутати запазват политическата си принадлежност в Парламента, групирани, ръководени и подчинени в рамките на своята партий на парламентарна група. Ето защо, струва ни се илюзия, че депутатът ще отстоява не интересите на своята политическа сила, а на “целия народ”.
Различието между “власт” и “дейности” предпоставя и неравенството между тях.
Разделението на властите се появява като разделение на управлвнието, необходимо за да осигури баланс между институциите.