24. Система за управление на превенцията и контрола над престъпността

Основен субект на превенцията и контрола над пр-та е държавата като политическа организация на обществото. Цялата Д-на власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Задължение на Д-та власт е да осигури нормален живот на своите гражданите, вкл. да ги предпази от извършване на престъплениея и от това да бъдат жертви на такова.
Единят субект, Д-та, провежда своята превантивна политика посредством системи на управление включващи по-общи и специални субекти. Тези системи трябва да бъдат оптимални т.е. да разкриват възможности да се достигне максимална ефективност в ограничаване на пр-та посредством управлението.
Най-важната функция на всяка отделна система е управлението. За да може тя оптимално да изпълнява задачите си трябва да отговаря на определени изисквания,, с които се съобразява всяка социална система: 1/ да бъде структурирана по начин осигуряващ сравнитевлно точно разпределяне на компетенциите и функциите на различните субекти, отговарящо на определени принципи; 2/ това разпределение да води до специализация в дейността на звената от всяка система; 3/ системата трябва да бъде адаптивна, да притежава способността бързо да се приспособява към изменящите се условия. Спзването на тези изисквания се налага от нееднородността на отделните субекти в действащата система.
Превантивната политика е динамична, поради което системата за превенция трябва да проявява адаптивност към промени.
При съществуващо разделение на властите в Д-та проблемът за субектите придобива още по-голяма актуалност с оглед на конституционните правомощия на отделните органи. Независимо от разделението на властите на: законодателна, изпънителна и съдебна власт имат общи задължения по превенцията и контрола над пр-та.
Превантивната политика се осъществява чрез системи от субекти които са държавни и обществени:
1. Държавна система за превенция и контрол- включва всички субекти принадлежащи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Тяхното положение отговаря на нормативно определеното им положение в Д-то устройство съгл-Конституцията, законите и подзаконовите нормативни актове. Д-та система съотвества на териториалната и функционална компетентност и с оглед на това тя е национална и регионална, отговаряща на административното деление. Д-та система за превенция е сложно структурирана и се състои от множество подструктури, които от своя страна са относително самостоятелно обособени със собствена структура. Най-общо Д-та система може да бъде структурирана съобразно 3те власти:
1.1. Законодателна власт- тя осъществява се от Народното събрание, което е с особенно значение за провеждане на такава законодателна политика, която да бъде основа за превенцията и контрола над пр-та. Това се постига посредством соц-то и трудовото законодателство, законите в сферата на икономическите отн-я върху принципа на конкуренция, реформана на наказ.законодателство. Законодателството в социалната и иконом.област трябва да има за цел създаване на жизнен стандарт, които да създава предпоставки за социална реализация на отделния човек.
Наказателното законодателство трябва да отговаря на реалната престъпност и да предлага ефективни правни средства за контрол над нея.
С особена актуалност е проблема за контрола над организирата престъпност.
1.2. Изпълнителната власт- нейните органи на практика реализират законодателните актове посредством ръководството и осъществяването на вътрешната и външната политика на страната. МС, министерсвата и др. ведомства като органи на изпълнително-разпоредителната власт провеждат превантивната политика на Д-та по отношение на пр-та. МС има правомощието да осигурява обществения ред и националната сигурност. От тук произтича задължението на МС да организира, вкл. и планира превенцията на пр-та. Изпълнителната власт- централна и местна, е единствената, която разполага с организационна структура за провеждане на общосоциалната и специална превенция. МВР и Министерство на правосъдието са най-тясно свързани с осъществяването на контрола над пр-та.
През 94 МС прие Национална програма за противодействие на престъпността, актуализирана през 95 г. и Неотложни мерки на правителството, свързани с реализацията на програмата. През 98 и 2002 са приети 2 документа с еднакво наименование- Национална стратегия за противодействие на престъпността.
1.3. Превантивна дейност на органите на реда- органите на МВР са пряко обвързани с опазване на реда и сигурността в страната.
Основните задачи на МВР са нормативно определени: защитата на нац-та сигурност и обществения ред; противодействие на пр-та; защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот, здраве и имущество; охрана и контрол на Д-та граница; защита на икономическата и финансова кредитна система на Д-та и нейните културни ценности. Къв основните задачи са отнесени сащо информационното осигуряване на министерството и Д-то упр-е, оказване съдействие на други Д-ни олгани, осигуряване на пожарна и аварийна безопасност, международно сътрудничество.
Съгласно чл.7 закона МВР- основните дейности на МВР в областта на борбата с пр-та са: осигуряване на информация, оценка, анализ и прогнозиране при разработване на стратегически насоки свързани с нац-та сигурност и обществения ред; организиране и осъществяване на оперативно издирвателна дейност, действие срещу организираната престъпност и корупцията и т.н. С допълнение на закона от 2002 особено задължение е защитата на класифицираната инф-я.
Повечето от основните задачи и дейности, свързани с превенцията и контрола се осъществяват от Национална служба „Полиция”- тя действа самостоятелно и съвместно с други държавни органи, организации и граждани.
Национална служба „Борба с огранизираната престъпност” е специализирана полицейска оперативноиздирвателна служба на МВР за противодействие и неутрализиране на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури /чл. 89 закона МВР/.
Дейността на НСБОП е свързана с икономическата, финансова, кредитна система; теоретични действия, контрабанда, незаконен трафик, фалшификация и т.н.
Национална служба „Гранична полиция” е специализирана охранителна и оперативно издирвателна полицейска служба на МВР, която осъществява контрол по Д-та граница,при нейното преминаване и при полети на гражданската авиация.
Има различни възгледи за организацията на полицията- централизирана или децентрализирана. Нарастването на тежеста на пр-ста и особено на организирана пр-ст са аргумент в полза на централизацията на полицейските служби, както показва опитът в Канада. Моделът на общинската полиция е все още теоретичен, но акцентът е върху активното и постоянно участие на гражданите в дейности, които преди са извършвани единствено от полицията. Идеята е полицията да не е единствения орган за поддържане на реда и борба с пр-та.
Министество на правосъдието е свързващо звено между изпълнителната и съдебната власт. По силата на закона за съдебната власт на министъра които е предстедател на ВСС са възложени функции, обединяващи усилията в превенцията и най-вече в контрол над пр-та. В системата на Мин.на правосъдието е Главна дирекция „Изпъллнение на наказанията“, чиято дейност е насочена към поправяне на осъдените и подготвянето им за включване в обществения живот.
1.4. Съдебна власт- тя защитава правата и законите интереси на гражданите, ЮЛ и Д-та. В нея са включени- съда, прокуратура и следствените органи. В съвременните международни документи те се наричат органи на наказателното правосъдие. Те имат правомощия да осъществяват контрола над пр-та главно чрез наказанието като специфично средство, предвидено в НК. Цялата санкционна политика- чрез наказанието и другите нормативно определени средства за въздействие, е насочена към контрола над пр-та.
1.4.1. Прокуратура като самостоятелен орган на съд.власт има по-широки правомощия в областта на превенцията над пр-та. Съгласно Конституцията и закона за съд. власт тя следи за спазване на законността, като: 1/ привлича към отговорност лица, които са извършили престъпления и поддържа обвиненито на наказанието от общ характер; 2/ упражнява надзор при изпълнение на наказанието и др. принудителни мерки; 3/ действа за отмяна на незаконосъобразните актове.
В границита на своите дискреционни правомощия прокурора сам освобождава от наказателна отговорност при определени законни предпоставки, без да налага определени възпитателни мерки /с комисята за БППМН/ или принудителни медицински мерки. Прокурорът действа екс официо, той ръководи и осъществява надзор над досъдебното роизводство и непосредствено контактува с правонарушителите от най-ранния стадии, в много случаи още с уведомяването му за извършването на пр-ето и по време на предварителната проверка. Широките му правомощия не са свързани само с контрола над пр-та, но и с превенцията над пр-та.
1.4.2. Следствените органи извършват предварителното производство по наказателните дела. В процеса на разследването, следствие или дознание, следователите имат непосредствено наблюдения върху всички участници в процеса. Тези органи работят в тяхно взаимодействие с органите на МВР в рамките на НПК или извън процесуално.
1.4.3. Съдът осъществява правосъдието. Като основен субект на процеса неговите процесуални действия са от значение за провеждане на наказ.политика. Превантивният ефект от дейността на съда е в рамките на наказателния процес, доколкото със своето поведение и най-вече с присъдата съдейства за реализация на генералната и индивидуална превенция на закона. Съда е основния орган за контрол над пр-та. Той определя наказанието по вид и размер. Съда има широки дискреционни правомощия по освобождаване на непълнолетни от наказателна отговорност или по замяна на наложеното наказание. Съдът осъществява контрол по прилагане на възпитателната мярка „настаняване във възпитателно училище-интернат”.
2. Обществената превенция на престъпността- системата за Д-на превенция над пр-та не може да постигне ефективно въздействие върху пр-та, ако не е изградена и не функционира системата за обществена превенция и контрол над пр-та.
Обикновено се цели масовост, широка осведоменост за извършващите се в обществото процеси на развитие на пр-та; всестранно познаване на местните условия; добро познаване на обкръжението и взаимоотношенията между хората в процеса на общуване; широки възможности за упрагняване на социален контрол и др.
У нас беше изградена сложна и неефективна система от множество обществени и държавно-обществени органи за превенция на пр-та. Изследванията на системите за превенция на пр-та в началото на 80те год. установяват, че обществената превенция е неоптимална и трудно управляема. До този извод достига и Каракашев, който изучава цялата обществена превенция. Б.Станков в негото изследване за упр-е на борбата с противообществените прояви на младежта също установява сериозни недостатъци в поведението на системата за непълнолетни.
Съвременните стратегии за превенция и контрол над пр-та неотменно включват обществеността, нейните формирования и гражданите. Значителна част от обществените организации са институционализирани, а много от правомощията са нормативно определени.
Съвременните системи за обществен контрол функционират предимно на по-ниско териториално ниво. Техните стратегии включват мерки за превенция и социален контрол във връзка с организацията на свободното време и общуването на личността в неформалните групи в свободното време по местоживеене.