23. Общи стопански престъпления.

Обща характеристика. Безстопанственост /чл. 219/. Неизгодна вредоносна сделка /чл. 22/. Получаване и даване на дар с оглед издаване на стопански сведения в чужбина /чл. 224/. Недобросъвестна конкуренция /чл. 227/.

1. А) Родов обект на стопанските престъпления са обществените отношения, които осигуряват правилното осъществяване на икономическите дейности у нас. Тези престъпления са обособени в Глава шеста от Особената част на НК.
Както престъпленията против собствеността по Глава пета, така също и стопанските престъпления имат имуществена насоченост. Те обаче, за разлика и от онези престъпления против собствеността, които се извършват в рамките на националното стопанство, засягат не материалната му основа, а само неговото нормално функциониране. Засягането и на материални ценности може да бъде само незадължителна и вторична тяхна последица.
Б) Общите стопански престъпления са предвидени в Раздел І от Глава шеста. Това са онези стопански престъпления, които се отнасят не до един или друг стопански отрасъл (клон), а могат да бъдат извършени без ограничения във всеки един от тях. Тези престъпления имат за свой обект такива обществени отношения, каквито се срещат във всички стопански отрасли. Така например безстопанствеността по чл. 219 НК може да се осъществи във всеки отрасъл (клон) от българската икономика – промишленост, селско стопанство, банкова дейност и пр. По това тези общи стопански престъпления се различават от престъпленията в отделните стопански отрасли, които могат да бъдат извършени единствено в своя собствен отрасъл, имайки за обект специфични само за него обществени отношения, например престъплението против промишлеността по чл. 228 НК.
2. Престъплението безстопанственост е предвидено в чл. 219 НК.
А) Съгласно неговата ал. 1 „Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице, и то такова, на което му е поверено имущество или възложена работа. Това е същинско длъжностно престъпление по подобие на длъжностното присвояване, защото длъжностното качество на дееца е признак от основния състав на престъплението. Липсва ли то, не може изобщо да има безстопанственост за разлика например от убийството от длъжностно лице по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. І НК или кражбата от длъжностно лице по чл. 195, ал. 1, т. 6 НК, които поради това са несъщински длъжностни престъпления.
Длъжностно лице е съгласно чл. 93, т. 1 НК онова, на което е възложено (със заплащане или безвъзмездно; постоянно или временно) да иззпълнява служба в държавно учреждение (с изключение на материално изпълнение), ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
Имущество се поверява на онези длъжностни лица, които имат отраслови компетенции, например началник на цех; докато работа се възлага на онези длъжностни лица, които имат само функционални компетенции и не се налага да им се поверява имущество, например началник планов отдел или юристконсулт.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 219, ал. 1 НК е отрицателно съдържание: неполагане на достатъчно грижи за ръководенето, упражняването, стопанисването или запазването на повереното му имущество или възложена му работа. Най-често се осъществява чрез бездействие, но е възможно да се осъществи и чрез неправилни стопански действия, които са несъвместими с дължимата стопанска грижа. Такъв например е случаят с началник склад на хранителни продукти, който, нарушавайки технологичните правила, спира в работно време хладилната инсталация, за да не слуша нейния шум, като лекомислено се надява, че е достатъчно тя да работи в извънработно време, за да бъдат запазени хранителните продукти в склада.
Кои грижи са достатъчни определят най-напред и преди всичко правните разпоредби за осъществяваната от дееца стопанска дейност. Там обаче, където правната уредба е непълна, имат се по необходимост предвид теоретичните постижения и практическият опит, натрупан в областта на стопанската дейност. Във всички случаи става дума за неизпълнение на определени задължения, произтичащи от спецификата на работата. Очевидно е поради това, че в частта за изпълнителното деяние диспозицията по чл. 219, ал. 1 НК е като тази по чл. 136, ал. 1 НК – бланкетна.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се състои в последвалите значителни материални щети за предприятието или стопанството.
Щетата сама по себе си включва само претърпените загуби и никога пропуснатите ползи.
Щетата трябва непременно да бъде значителна – за над 1500 лева, за да има престъпление, а не само дисциплинарно нарушение.
Щетата трябва да бъде нетна, образувана като краен резултат на неправилната стопанска дейност – след приспадане на евентуалните материални облаги от нея.
Няма обаче значение за кого е щетата. Не е нужно тя да бъде за стопанската единица, където работи деецът; достатъчно е нейното инкасиране в националното ни стопанство – за него като цяло или за която и да е друга стопанска единица в частност.
Най-често срещаните и примерно изброени в чл. 219, ал. 1 НК форми на щетите са:
- унищожаване – засягане на вещи до степен, че са негодни за използване по предназначение;
- повреждане – засягане вещи до степен, че са временно или частично негодни за използване по предназначение; и
- разпиляване – промени с имуществен актив – вещ или вземане, заради които той не може да се използва по предназначение, но по причина на това, че не е на разположение. Активът е разпилян или физически, при което не могат да бъдат открити неговите съставни части, или счетоводно, при което не може да се установи кое друго лице или кои други лица са задължени с получаването му.
Възможни са и двете форми на вина. Престъплението може да бъде извършено както умишлено (съгласно ал. 3), например, за да се създадат условия за длъжностно присвояване, така също и по непредпазливост. Типичната форма на вина обаче е непредпазливостта. Престъплението безстопанственост е в крайна сметка една злоупотреба на доверие, пренесена в социалистическата икономика за защита на централизираното държавно стопанство. За тези нужди и като се отчита липсата на достатъчен интерес за полагане на грижи и внимание, е било криминализирано, при това на първо място, и непредпазливото засягане на предоставеното стопанско имущество.
Б) Съгласно чл. 219, ал. 2 НК, „Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с...”.
Субект може да бъде само такова длъжностно лице, на което са му възложени контролни функции, и то спрямо субекти по ал. 1, пр. І, на чл. 219 НК.
Изпълнителното деяние отново е отрицателно по своето съдържание: неупражняване на достатъчен контрол върху работата на лице, на което е възложено управление, разпореждане или отчитане на обществено имущество по смисъла на чл. 93, т. 4 НК. Самият деец, също както по ал. 1, не изпълнява определени задължения, произтичащи от спецификата на работата, която в случая е контролната дейност. Вследствие на тяхното неизпълнение деецът не противодейства, допуска подконтролното му длъжностно лице да извърши престъпление. Обичайно, но не и задължително е така допуснатото престъпление да съставлява безстопанственост по ал. 1. Няма пречки това престъпление да бъде например длъжностно присвояване по чл. 201 НК. Същественото е, че то води до такива последици, които съставляват престъпния резултат на разглежданото престъпление по чл. 219, ал. 2 НК.
Престъплението е резултатно. То има същия престъпен резултат както по чл. 219, ал. 1 НК – значителни материални щети за предприятието или стопанството.
Тук също са възможни и двете форми на вина, като обаче непредпазливостта е пак типичната форма на вина. Следователно, за разлика от обикновеното служебно допустителство по чл. 285 НК, престъплението може да бъде извършено не само умишлено, съгласно чл. 219, ал. 3 НК във връзка с ал. 2 (при което съставът му ще се окаже специален спрямо този по чл. 285 НК), но и по непредпазливост.
Квалифициран случай и за двете хипотези на безстопанственост – по ал. 1 и ал. 2, е налице, когато с деянието е причинена вреда в особено големи размери и извършеното представлява особено тежък случай. Двете изисквания трябва да бъдат осъществени кумулативно както при кражбата по чл. 196а НК, чл. 203 НК, измамата по чл. 211, пр. І НК. В този случай наказанието е диференцирано – непредпазливост или умисъл.
Безстопанствеността следва накрая да се различава от вредителството по това, че то има освен задължителния пряк умисъл, също така и специална противодържавна цел – да отслаби властта (включително да я подрови) или да й създаде затруднения. То е престъпление против икономическите устои на властта, докато безстопанствеността съставлява престъпление само против стопанството. Съгласно изричния текст на чл. 219, ал. 3 НК съставът на умишлената безстопанственост е субсидиарен, и то най-вече спрямо този на вредителството.
3. Сключването на неизгодна сделка е престъпление по чл. 220 НК. Според ал. 1 на този член „Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с...”.
Субект може да бъде само длъжностно лице и то такова, което има представителна власт да сключва договори от името и за сметка на своята стопанска единица. Няма значение как точно е възникнала неговата представителна власт.
Изпълнителното деяние се изразява в сключване на неизгодна сделка. Неизгодна е сделката, която изобщо не е било нужно да се сключва или е могло да бъде сключена при по-изгодни условия. Условията се преценяват както от икономическа, така и от юридическа гледна точка. Неизгодна сделка може да има с оглед на цените, характера, количеството или качеството на предмета на сделката, сроковете на доставка, с оглед на уговорените неустойки и т.н.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат са значителни вреди (над 1500 лв) за представляваната стопанска единица или за националното стопанство като цяло. В този смисъл се определя, че сключената от дееца сделка е не само неизгодна, но и вредоносна. За разлика от престъпния резултат на безстопанствеността по чл. 219 НК тук се включват не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи.
Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален. Ако вредите са причинени по непредпазливост, то стои въпросът дали деянието не съставлява безстопанственост по чл. 219, ал. 1 НК.
4. Т.нар. стопански подкуп е предвиден в чл. 224 НК. Съгласно неговата ал. 1, „Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с...”. Според ал. 2 „Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.”
Субект по ал. 1 може да бъде всяко наказателноотговорно лице без длъжностно лице. Законовият текст изрично сочи, че става дума за субсидиарен състав – най-вече и преди всичко спрямо този на пасивния подкуп по чл. 301 НК (вземането на подкуп), чийто субект е длъжностно лице. По тези съображения длъжностното лице се изключва като възможен субект на пасивния стопански подкуп по ал. 1 на чл. 224 НК. Негови субекти са най-често лица, напуснали български външнотърговски фирми.
Изпълнителното деяние по ал. 1 се изразява в получаване на някаква имотна облага във връзка с минало или бъдещо издаване от същия деец на сведения на чуждо лице. Няма значение от кого деецът е получил материалната облага – от самото чуждо лице, адресат на сведенията, или от трето лице, нито дали купените с нея сведения са вече предоставени, при което нейното предназначение е да се възнагради деецът, или купените с облагата сведения не са още предоставени, при което нейното предназначение ще е да се окуражи деецът да ги даде.
За да има обаче пасивен стопански подкуп, нужно е не само субектът му да няма качеството на длъжностно лице, но също така и сведенията, които е дал или ще даде, не трябва да съставляват държавна тайна. В противен случай ще е налице първичното престъпление по чл. 104, ал. 1, пр. І НК – издаване на държавна тайна, или поне по чл. 105, ал. 1 НК – поставяне в услуга на чужда сила (държава или организация), за да й служи като шпионин.
Престъплението по ал. 1 е резултатно. В неговия престъпен резултат освен благоприятните промени в имуществото ма дееца – увеличаване на неговия актив или намаляване на неговия пасив, фигурират алтернативно: действително настъпили значителни вреди (за над 1500 лева) или само възможност да настъпят значителни вреди за националната икономика. По този начин престъплението е очертано като резултатно с двата възможни варианта – както на реално увреждане (засягане), така и на поставяне в опасност (застрашаване).
По своята форма на вина престъплението е умишлено.
По ал. 2 на същия член се наказва и този, който дава имотна облага на дееца по ал. 1. Субект на този активен стопански подкуп може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Няма значение дали той или друг е получил или ще получи сведенията.
Вижда се, че стопанският подкуп, подобно например на двубрачието по чл. 179 НК, включва две насрещни престъпления, които също са на необходимо съучастие.
5. Нарушаването на ценовия режим е обявено за престъпление в чл. 225 НК. Съгласно неговата ал. 1, „Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Преди всичко това са продавачите в магазини или лица, извършващи услуги, но може да бъде и лице извън техния кръг.
Изпълнителното деяние се осъществява в някоя от следните три форми:
- продава стока на цена, над определената; или
- продава стока, преди да има определена или утвърдена цена по установения ред;
- получава възнаграждение за услуга, което е по-голямо от допустимото.
Това става със знанието и неопороченото съгласие на купувача или съответно на ползващия услугата. Иначе ще е налице обикновена измама по чл. 209 НК или търговска измама по чл. 232 НК.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се изразява в получаване на по-голяма от дължимата сума срещу предадената стока или извършената услуга.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Ако деецът представлява другиго, получавайки сумата, и не му я отчете (предаде), а я присвои, той най-често ще осъществи усложненото (съставното) длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК. Така нарушаването на ценовия режим, предвидено в чл. 225, ал. 1 НК, се явява едно от типичните улесняващи длъжностното присвояване престъпления по смисъла на чл. 202, ал. 1, т. 1 НК.