23. Разделение на властите: дж.лок, ш. Монтескьо, новото време.

Определящ принцип на властовия ред на модерната държава е установяването на разделението на властите. Чрез разделението на властите те преследват същатат цел – ограничаване на монархическата власт и включване на обществото в осъществяването на държавната власт. Държавната власт е една, тя е единна и не може да се разделя.
Разделението на властите, като теория и практика съществува исторически и се появява в два плана – политически и организационен.
В епохата на Буржоазната революция Джон Лок и Шарл Монтескьо излагат формулата за политическо разделение на властта. Те изхождат от факта, че третото съсловие (гражданското общество, гражданите) е реална обществена сила и предлагат начин за нейното включване в управленската сфера. Випреки известни различия между двамата автори, теорията на разделението на властите има общи параметри.
Първо, обща е идеята за ограничаване на кралската власт и нейното поделение с други субекти на властта. Лок обособява основно две власти – законодателна и изпълнителна, (третата съюзната е придатък на изпълнителната). Монтескьо разделя властта на три части – законодателна,изпълнителна и съдебна. Разделението на властите има за цел – да се обособи власт, която да се предостави на третото съсловие. Така Лок поделя властта между краля плюс аристокрацията и третото съсловие. Така Лок поделя властта между краля плюс аристокрацията и третоот съсловие. По този начин гражданската общност, теоретично получава своя власт.
Второ, общ е критерият, на основата на които се предлага разделенито на властите. Според Лок, индивидите сключват обществениядоговор за да запазят сжоите естествени права. Така хората в държавата са граждани, ане поданици; те са свободни а не подчинени на властта. Според лок, гражданите запазват своята лична свобода чрез закона. Там където няма, няма свобода – постулира Лок.
Също така Лок, Монтескьо отстоява позицията, че естествените права, които дават обема на личната свобода трябва да се налажат чрез закона. Законъ е израз и гаранция за свободата. Злоупотребата с власт е злоупотреба със закона – нарушаване или игнориране на свободата. За да се избегне едновластието, което лесно се превръща в тирания, Монтескьо формулира тезата за разделяне на властта, за нейното поделяне между няколко титуляра.
Монтескьо обособява в три власти. Това са: властта да се създаде закона; законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Трите власти Монтескьо предоставя на три отделни титуляра – Законодателно събрание, в което намира място третото съсловие; краля и неговия административен апарат; съда (в осъществяването на чиято дейност включва дворянството).
По този начин монтескьо постига пряката политическа цел, като осигурява участието на “гражданството” във властта.
Победата на буржоазните революции установява свободното гражданско общество и променя структурата на политическата общност. Проявяват се нови политичеси субекти – партиите, представители на различни групи в гражданското общество (политически сили).
В организационен план, разделението на властите се осъществява като разделение на управлението, разделение между институциите за осъщестяването на държавната власт. Този аспект е определящ за правната наука.