23. Държавата и правата на човека

Съвременната концепция за правата на човека акцентира на правата на живот и неприкосновенност на живота, свобода на мнението и действието, социална сигурност. Първоначално правата на човека са били пренебрегвани, за сметка добруването на общността. Отделният човек е бил просто неин член - абсолютно безличен и безвластен. Постепенно родовите отношения прерастват в държавно-властни. Държавата се явява еволюционна форма на организация на обществото, чрез която се цели сигурност. Разглежданият период е в зората на зараждането на обществени отношения. Последващ е периодът, който издига като ценност теорията за обществения договор - легитимиране на властта.
Една друга революция дава тласък за развитие за идеята за правата на човека. Това е техническата революция. След периода на първоначално натрупване на капитал, когато човешката личност всъщност е по-безлична от която и да е производствена машина, настъпва период на центриране върху човека като основен фактор на производството. Палитрата от осигурителни случаи е достатъчно показателна за развитието на възгледа за права на човека. Първите осигуровки са били насочени изцяло към компенсирането на трудови злополуки и въобще са тясно обвързани с трудовия процес. Постепенно осигурителните рискове се обогатяват количествено и качествено. С времето се обхващат различни социално-икономически рискове; рискове, свързани със здравето и други.
След Втората световна война, плахо пробиващите си път идеи за права на човека се развиват още по-настъпателно. Икономическият, политическият и социалният погром в страните по света е решаваща предпоставка за поставяне на въпроса за правата на наднационално равнище.
Всеобщата декларация за правата на човека на ООН е базисен документ, на чиято основа се надграждат последващите (конвенции, декларации, протокoли и други
Човекът е основна единица на обществото и неговите права са елемента, около който да се центрира международноправната система.
Какви могат да бъдат тези права.
Право на социална сигурност. Това означава всеки гражданин, като член на обществото, да има условия за живот, съответни на човешкото му достойнство, с необходимите му материални и духовни блага. Благата от своя страна могат да се осигурят чрез гарантиране право на труд. А при невъзможност за полагането му чрез право на социално подпомагане и осигуряване.
Друг аспект на социалната сигурност е наличието на жилище и подходящи хигиенно-битови условия.
Правото на социална сигурност включва осигуряването на възможности за сключване на брак, раждане и отглеждане на деца в нормални условия с достатъчно необходими ресурси.
След края на трудовата дейност, социалната сигурност се изразява във възможността за достойно съществуване с подсигурени минимум материални средства.
В грижата си за него, с оглед нестабилната икономическа и политическа обстановка в отделните краища на света, международните организации, като представители на човека на наднационално ниво, търсят начини за по-леко понасяне на промените.Това са системи за обществено подпомагане, обществено осигуряване и социална закрила. Като цяло техният механизъм на действие включва определяне на социални рискове, критерии за настъпването им, контингент от носителите им и мерки за облекчаването им. Стремежът е във всички краища на света да се осигурят основните рискове - закрила при безработица, подпомагане при невъзможност за самостоятелно осигуряване на необходимите достатъчни доходи, осигуряване при невъзможност за доставяне на каквито и да е доходи. Ролята на международните институции е да следят за осигуряването на тези права от отделните правителства.
Държавните институции в системата на осигуряването трябва да придобият статута на страна в субект-субектно отношение с индивидите. А самите индивиди да осъзнаят отговорността си за собствената сигурност. От тази гледна точка финансирането на системите за осигуряване трябва да има доброволен характер, т.е. всеки от позицията си на отговорност към себе си да се включи в изграждането на системата за закрила. Използването на построените механизми да става при настъпването на осигурителния риск. Това дава допълнителен аспект на социалната сигурност, от психологическа гледна точка - понижаване на стреса. Държавата трябва да е гарант за еднаквото третиране на всички нейни граждани. За ефективното функциониране на системата за социална закрила е необходимо да се предвидят краткосрочни и дългосрочни мерки; периодичен контрол на реалното положение на осигуряваните, с цел незлоупотреба със системата, т.е. справедливост и различни форми за подпомагане според нуждите на индивидите.
Вземайки предвид теорията за "трите поколения права" трябва да причислим правото на социално осигуряване, подпомагане и закрила. Тя е следствие от развитието и взаимодействието на предишните две групи - граждански и политически права и икономически, социални и културни права. Изразява становището за системен характер на човешките права или признаването им във всички сфери на човешката дейност.
Сравнително нов, но бързоразвиващ се елемент в защита правата на човека са неправителствените организации. В тях последният играе едновременно ролята на член на обществото и член на властта. Целта е да се постигне компромис между интересите на двата полюса. В тези неправителствени организации човекът изразява и своята наднационална принадлежност - към човечеството. Във връзка с това международното сътрудничество по отношение осигуряване равенство на възможностите за достъп до права, гарантиране на правата и защита на правата и е все по-силно.