23. Превенция и контрол над престъпността

Чрез превенцията и контрола съвремената Кр. осъществява задачата за изменение на действителността, която престъпността поражда и поддържа. Това обяснява особената важност, която превенцията и контрола придобиха за държавата през последните десетилетия. Основанията са няколко: нарастване на общата пр-ст в света и в отделните държави; неблагоприятното развитие на пр-та сред непълнолетните и младежите и нейното ювентизиране; увеличаване дела на тежката насилствена пр-ст в резултат на агресивните тенденции в обществото; поява на нови, нетрадиционни и малко познати в социалната практика престъпни прояви; засилване на най-негативните характеристики на пр-та- нейната транслационност и организираност; неимоверното повишаване на виктимизацията в обществото; маргинализирането на големи групи от хора и развитие на социалната паталогия, която крие риск за криминализиране и виктимизиране на много хора.
Терминът превенция има латински произход- prevention и означава предотвратяване, предпазване.
В теорията има различия относно съдържанието на основните понятия превенция и контрол на пр-та. В световната криминологична литература и в официалните документи на ООН се употребяват единствено тези понятия - превенция и контрол.
1. Превенцията е дейност на държавата, държавните институции, обществените формирования и гражданите по прилагане на системи от мерки от икономически, социален, правен, религиозен и друг характер за отстраняване и ограничаване на причините за престъпността. Следователно превенцията е „система от мерки” и „система от действия”.
Превенцията е сложно понятие. Тя обхваща широка социално-политическа проблематика и проблеми на наказ.политика, наказателното, гражданското и административното правосъдие.
Сисмата от мерки не е задължително да бъде насочена непосредствено към пр-та и факторите, които я обуславят. Превантивните мерки могат да бъдат от най-общ социален, икономически и културен хар-р или ограничени по своя обхват и обем.
1.1. С оглед на съдържателната страна на системата от мерки могат да се обособят няколко вида превенция:
- общосоциална превенция- по своята същност тя е общата политика на държавата в областта на икономиката, социалния живот, правото, културата и др. за създаване на такива условия на обществен живот, които да изключват или да ограничават действието на факторите, пораждащи остри социални противоречия- източник на пр-ст. Тя е подчинена на изискванията за създаване на жизнен стандарт, които да изключва пр-та породена от материална нужда, тя изгражда общия фон върху, които се води превантивната политика;
- специална превенция- е специфична дейност по прилагане на системата от мерки, насочени непосредствено към ограничаване и предотвратяване на общата пр-ст или на отделните видове пр-ст. Мерките могат да са икономически, политически, правни и др.
- наказателноправна превенция- тя е превенцията на наказателния закон посредством наказанието като основно средство. В нея е залегнал принципа за неотвратимост на наказанието. Нашия НК предвижда: генерална /обща/ превенция- наказанието се налага с цел да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото; -индивидуална превенция- наказанието се налага с цел да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши др. престъпления;
- криминалистична превенция- обхваща система от методи и средства, използвани да се затрудни или изключи напълно извършването на престъпление /внедряване на техники; използване на средства, затрудняващи фалшифицирането на пари и др./. Тя се свежда главно до физическо противопоставяне и се използва най-често от полицията и др. органи на реда;
- пенитенциарната превенция- дейност на компетентните пенитенциарни органи за поправяне на осъдените и подготвянето им за реинтегриране в обществото посредством система от специфични мерки. Тя е насочена към изключване на рецидив при отделните осъдени.
1.2. Видове превенции според обекта/през 1976 Брантингън и Фост формулират 3 вида превенции/:
- първична превенция- тя се осъществява посредством стратегии, насочени към социални, икономически и др. области на обществената политика. Това е специфично въздействие върху криминогенните ситуации и социалната практика;
- вторична превенция- тя се съдържа в политиката на наказателното правосъдие и мерките по неговото осъществяване. Тези мерки са свързани с генералната и специалната превенция на наказ.закон. Особена роля имат контролът на медиите, планирането на градовете и др.;
- третична превенция- нейните мерки имат репресивен характер и са насочени към рецидивизма и дейността на полицията и органите от системата на наказателното правосъдие. Тук се отнасят същи и мерките от неформален хар-р, условията, при които се обезщетяват жертвите от страна на дееца.
Тази класификация се възприема в документите на ООН и с есчита за основна с оглед на разработване на нови стратегии.
1.3. Обща превенция- тя е насочена към неограничен кръг хора, поради което мерките имат най-общ характер, независимо дали са от сферата на икономиката, социалното дели и т.н. Превантивните мерки могат да бъдат от кръга на общосоциалната и специалната /криминологична/ превенция.
1.4. Групова превенция- насочена е за въздействие върху по-ограничен кръг хора. Групите могат да са различни и обособяването им като обект на превантивно действие, независимо дали са формални или неформални, дава възможност да се провежда целенасочена превантивна дейност. Характерът на мерките е съобразен с хар-ра на групите- малки или големи социални групи. С оглед на конкретните задачи, които трябва да бъдат решение чрез групова превенция, могат да се изграждат целенасочено групи при добро познаване на социологическите и социалнопсихологическите закономерности. Груповаат превенция може да се осъществява по отношение на непълнолетни, младежи, рецидивисти и др., като особен обект са маргиналните групи.
1.5. Индивидуална превенция- обект на въздействие е отделния човек, но не само правонарушителят защото и спрямо отделния човек се прилагат и общосоциални мерки. Предимството й пред общата и груповата превенция е, че резултата от превантивното въздействие може да се определи като положителен, отрицателен или съмнителен с оглед на социалното поведение на индивида. Обект на индивидуалната превенция са отделни лица: а/неделиквенти, които се намират в рискова среда; б/лица с отделни противообществени прояви, но не извършили престъпление; в/лица осъдени за престъпление; г/лица настанени в места за лишаване от свобода или изтърпяване на наказание.
Индивидуалната превенция с оглед на времето може да бъде:
- ранна- чрез нея се неутрализира или изключва напълно действието на фактори, които могат да доведат до криминализиране на личността и извършване на престъпление или противообществени прояви. Тя е особено важна при малолетните и непълнолетните, като в системата от мерки в тези случаи акцентът е върху социалните, педагогическите и психологическите моменти;
- текуща- тя е значително ограничена поради обстоятелството, че се осъществява в такъв период от живота на правонарушителя, през който той е обект на процесуално въздействие от страна на органите на наказателното правосъдие или органи, оправомощени да разглеждат противообществени прояви и санкционират извършитерите им. Мерките обикновенно са неотложини или са свързани с превантивната роля на процеса. Такава мярка е медиацията;
- последваща- неин обект е правонарушителя след санкционирането му от компетентния орган. Този орган може да бъде съдът, прокурорът, когато използва дискреционните си правомощия и др.органи, прилагащи задължителни мерки за въздействие. Важно място в нея има пенитенциарната превенция и системата за ресоциализация на правонарушителя, независимо от вида и размера на наказанието.
2. Контрол над престъпността- контролът е дейност на държавни или други институции, неправителствени организации и обеществени формирования по прилагането на система от мерки за най-общо наблюдение и въздействие върху престъпността и престъпниците. Т.е контрола е системно наблюдение над поведението на определена група граждани и използването на средства за действие срещу криминалното им поведение.
Контролът има винаги превантивен ефект, особено когато е навременен и целенасочен, но той не е идентичен на превенцията. Контролът може да бъде: социален и държавен. Той е институционален, независимо дали се осъществява от държавни институции- министерства, ведомства и др. или обществени /църквата/ институции. Гражданите също осъществяват контрол, но в рамките на закона и съответната институция или формирование. Обществените наблюдатели напр. са включени в системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, но винаги действат институционално.
2.1. Държавният контрол над пр-та се осъществява главно от органите на реда и съдебната власт. Те използват специфични мерки за пряко въздействие върху пр-та. По принцип тази дейност е нормативно определена и се осъществява в граници и със средства, определени от закона т.е. за дър-я контрол над пр-та е характерна институционалността и определена санкционност, главното средство за контрол е наказанието, предвидено в наказ.закон, както и другите санкции, в т.ч. възпитателни и други мерки, предвидени в специален закон.
2.2. Социалния контрол се стои в прилагане на мерки от религиозен, морален, възпитателен и т.н характер за въздействие върху хората с цел да се спазват правните, моралните и др. норми, установени в обществото. Тези механизми мотивират гражданите към конформизъм.
Посредством соц-я контрол се осъществява властта на обществото над индивида. Той е един в големите градове и друг в малките градове и села. В по-малките населени места социалният контрол е определен фктор за по-ниската пр-ст. Там, където контролът е разстроен или практически неосъществим, той не съдейства за ограничаване на пр-та.
Към социалния контрол трябва да се отнесат и системите за алтернативни процедури, субекти на които са обществените формирования. Органите на медиация се явяват междинно звено между социалния и държавния контрол над пр-та. В определени случаи този контрол също е институционализиран, използва определени средства, но не е включен в системата от държавни органи.
Механизмите за контрол над престъпността се изграждат в сложен и продължителен процес, които зависи от характера на обществотто и неговото държавно устройство, националните традиции и народопсихологията.
3. Принципи на превантивната политика- принципите на превантивната политика отговарят в най-значителна степен на общата политика на държавата, изразени и в наказателноправната система. Превантивната политика трябва да е хуманна, съобразена с действащите закони и да отговаря на изискванията за демократичзъм. Това се постига, ако е отговорна за участие на гражданите в превенцията и контрола над пр-та и се основава на принципа на научност. Всички мерки трябва да бъдат научно обосновани.
4. Управление на превенцията и контрола- пр-та може да бъде обособена като относително самостоятелен обект на управление. Управлението на превенцията и контрола се извършва на научна основа. Това изисква да се изучават: закономерностите, определящи общото развитие и вътрешните процеси на изменения на пр-та; закономерностите, определящи съществуването на системата за превенция и контрола; усъвършенстват способите и формите за ефективно социално упр-е на процеса на превенция.

В управлението на процеса на превенцията основно място заема взаимодействието. Често се налага да се разграничават взаимодействието от координацията или съгласуваността. Те се разглеждат във връзка със съществуването и функционирането на социални системи, изграждащи единния субект на упр-е.
Взаимодействието е причината за възникването функционирането и развитието на системите. Координацията е метод на управеление на превенцията с цел постигане на единодействие в системата на превенцията.
Съгласуваността конкретизира или допълва координацията с определени форми на дейност, от които не всички могат да бъдат предмет на социално планиране. Неговата разновидност е сътрудничеството.
Взаимодесйтвието има нормативна основа- това може да бъде общ закон за превенцията или други актове или отделни норми в наказателните закони.
В Б-я след 1975 се утвърждава разбирането, че превантивната политика може да се провежда ефективно чрез програми, които осигуряват по-голяма оперативност. Превантивната политика трябва да се осъществява на национално и регионално равнище чрез децентрализация и изграждане на превантивни и контролни системи според особеностите на престъпленията на съответния регион.