23. Международните отношения след ВСВ до 90те години на ХХ век.

Международните отношения след ВСВ се развиват под влиянието на множество военни, икономически, политически и национални фактори. Водещо място в тези отношения заемат САЩ и СССР. Те влизат в световната политика с амбициите да наложат своите ценности в 1те отношения на Европа и света. В качеството си на водачи или ръководители на двата разделени свята, Запада и Изтока, те налагат своите отношения и противоречия като определящи фактори в международните отношения. Двете Велики сили с противоположни идеологии утвърждават:
• на първо място, разделението на света;
• на второ място, поставят началото на неудържима конфронтация, която обхваща човечеството в продължение на 50 години.

Те двете се налагат като супер сили, от които зависи целият останал свят. По времето на ВСВ американския президент Рузвелт възприема Великобритания и СССР като постоянни съюзници, с които ще се изгражда следвоенната система на международните отношения. След неговата смърт през април 1945 г. неговият заместник, американският президент Хари Труман, не споделя това разбиране и променя ориентацията на политиката на САЩ. Този субективизъм оказва силно въздействие върху развитието на американо-съветските отношения и върху целия свят. Този субективизъм се засилва и от съобщението на американските учени за откриването на ново оръжие в лицето на атомната бомба. Именно переспективите за използването на това оръжие в политиката засилват агресивността на президента. Само 3 дни след смъртта на Рузвелт, Труман възприема твърд курс спрямо СССР, наречен от американските изследователи Американска студена война. На 22.04.1945 г. във Вашингтон се провежда работна среща с президента Труман, съветския външен министър Молотов и посланика в САЩ – Громиков. Президентът нарушва всички протоколни изисквания, като се дължи грубо и арогантно. Поставя ултиматум на СССР да се откаже от споразуменията в Ялта. Така Труман проваля политическите разговори и поставя начало на открита конфронтация. САЩ възприемат формулата „сдържане до открита конфронтация”. Концепцията за съдържанието на комунизма предвижда край на сътрудничеството между САЩ и СССР и създаването на фронт от съюзници в рамките на Атлантическо обединение, което да се основава и да се опира на безусловната зависимост от атомното оръжие на САЩ.

На 5 март 1946 г. във Фултън (САЩ), Чърчил произнася реч, съгласувана с Труман, в която представя модел на англосаксонски железен военен съюз, който трябва да промени реалностите в Източна ЕВропа, да разруши съветската политическа система и да подчини света на своята воля и сила. Редица изследователи смятат, че речта на Чърчил поставя началото на Студената война, но фактите говорят, че тя започва значително по-рано. На 12 март 1947 г. президентът Труман представя в конгреса на Щатите своята доктрина, наречена „Труман”. Тя включва бъдещето на Европа, планове за доминиране в световната икономика и политика, най-добрите средства за сдържане на Съветският съюз и левите сили и накрая пълен контрол над стратегически важни райони по света. Доктрината е гласувана и в двете камари на конгреса. В долната камара на представителите гласуват ЗА 287 депутати, а ПРОТИВ 107, в сената гласуват ЗА 67 и ПРОТИВ 23. От този момент доктрината ускорява конфронтацията и политиката на Студената война.

За разлика от САЩ, СССР не приема специална доктрина, но в основата на външната си политика поставя интересите на своята национална сигурност и тази на социалистическите страни. Мярата за сигурност е военната сила и военното присъствие на една от двете държави във важни стратегически райони в Европа и света. СССР започва военно съревнование със САЩ до постигането на паритет (относително равновесие), което продължава до средата на 80те години на ХХ век. На 25 септември 1949 г. СССР извършва успешен опит с атомна бомба. Съобщението за притежаването на ядрено оръжие на СССР в САЩ се възприема като шок, защото според американските физици СССР трябва да се сдобие с него чак през 1965 г., а това става 16 години по-рано. В следващите години двете държави усилено работят върху нови видове ядрени оръжия, до което достигат едновременно – това е водородната бомба , а също така и самолети, които могат да я пренасят. Следва нов етап в съревнованието.

Към края на 50те години става ясно, че надпреварата във въоръжаването се превръща в основен фактор на международната политика. На 4 април 1949 във Вашингтон се подписва Северноатлантическият договор, в който влизат 10 западноевропейски държави и САЩ и Канада – това е така нареченото НАТО. И през 1952 г. в НАТО влизат Гърция и Турция, а през 1955 влизат ФРГ и Италия, с което се създава западноевропейският съюз. В отговор на това на 14 май 1955 г. 7 източноевропейски държави подписват Варшавския договор.

Съревнованието между Великите сили и създадените вече военноблокови структури поддържат и развиват политиката на Студената война. Център на конфронтацията става границата между НАТО и Варшавския договор. Границата се превръща в своеобразна фронтова линия, по която двете страни избягват да развиват Студената война в „гореща”. Това те правят извън европейския континент, като участват във всички локални конфликти по света. Студената война и заплахата от глобална война довеждат до промяна в мисленето на европейските народи. Старите поколения вече не желаят да живеят със страха, че ужасите на ВСВ могат да се повторят. Младите поколения искат да общуват със своите връстници навсякъде по света. Новите елементи в мисленето на европейските нации довеждат до появата на морални и психологически предпоставки за начало на прехода към намаляване на напрежението в международните отношения. Безумната надпревара във въоръжението и натрупаният ядрен арсенал може случайно да избухне, от което биха пострадали най-вече европейските народи.

Пример за случайната искра остава събитието от 1 май 1960 г., когато американски шпионски самолет, известен като Ю2 навлиза дълбоко във въздушното пространство в СССР. В началото на 60те години след този инцидент американската теория за първия ядрен удар се обезценява или се отхвърля, тъй като младият американски президент Джон Кенеди възприема доктрината за гъвкаво реагиране, т.е. за преки договори със СССР. 60те години са десетилетие на надпреварата в ракетно-ядреното оръжие. В същото време това е период на нови политически инициативи, насочени към намаляване на напрежението. Така през лятото на 1961 г. във Виена се срещат Джон Кенеди и съветският ръководител Никита Хрушчов. Тази среща довежда до прилагането на нови методи в дипломацията.
• На първо място, това е личната кореспонденция между двата.
• На второ място, преки телефонни линии между тях.
• На трето място, това са мисиите на специалните пратеници.

През 1963 г. САЩ, СССР и Великобритания подписват договор за забрана на ядрените опити в атмосферата, космоса и под водата. Към този договор се присъединяват 100 държави без Китай и Франция.

На 1 юли 1968 г. между трите държави САЩ, СССР и Великобритания се подписва договор за неразпространение на ядрените оръжия. През 1971 г. Великите сили подписват договор за забрана складирането на ядрени оръжия на морското и океанското дъно и техните недра. Тези договори подписани под егидата на организацията на обединените нации значително съдействат за предвижването на света към преодоляване на Студената война. Трябва да кажем обаче, че политическото мислене в Европа и САЩ е различно. Европейските народи са преживели на своя територия ужасите на двете световни войни и са твърде чувствителни към проблемите на войната и мира, отколкото американската нация, която не познава военни действия на своята територия, освен гражданската война. Ценностните системи на европейските демокрации и американската демокрация имат своите особености. Затова Западна Европа показва готовност за преодоляване на студената война за разлика от САЩ.

Към края на 60те години в Европа се заражда нов политически климат, като се разширяват контактите между правителствата и са насочени към преодоляване противоречията между Запада и Изтока. Така в края на 60те години се постига договореност за организиране на съвещание за сигурност в Европа. Финландия предлага да стане домакин, а 24 държави декларират готовност да участват в него. През пролетта на 1972 г. американският президент, Ричард Никсан, посещава Москва, където двете страни подписват договор за ограничаване на системата за противоракетна отбрана. През декември 2001 г. САЩ се отказват. Широка гласност придобива идеята за политическо и военно разведряване, в САЩ и Европа има противници на тази идея, но новият президент Форт и държавният секретар Кисинджър продължават линията на Никсън за съобразяване на САЩ с новите реалности.

Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа се провежда на 3 етапа от 1873 г. до 1875 г.: първият етап е в Хелзинки – Финландия, вторият етап е в Женева – Швейцария и третият също е в Хелзинки, когато на 1 август 1875 г. в Двореца на нациите, когато се подписва заключителният акт. Той постановява 10 принципа на европейските международни отношения. Той няма юридическа сила, но в продължение на 5 години след това правителствата на европейските държави подписват около 400 споразумения с над 2000 клаузи, които потвърждават постановките на заключителният акт. Преходът в Европа към разведряване се извършва изключително трудно. Той поражда надеждите за намиране на надежди и гаранции за мира в целият свят. В отношенията между двете Велики сили продължава военното съревнование. Преговорите между двата блока (НАТО и Варшавския договор) почти не се развиват, идеологическата конфронтация придобива нови прояви като пропагандни кампании и идеологически войни. Непосредствено след съвещанието в Хелзинки двете супер сили започват нова надпревара. Първи започват САЩ с ракетата „КРУЗ”, изстрелвана от самолети и подводници, скоро след това и СССР демонстрира такава ракета. Президентът Джими Картър започва пропагандна кампания и реклама в Европа на нов вид ядрено оръжие – това е неутронната бомба. Президентът рекламира това оръжие и настоява западноевропейските държави да приемат неутронната бомба на своята територия. След отрицателният отговор на европейските народи, САЩ оттегля това решение. Скоро след това СССР обявява, че и те притежават същата неутронна бомба. Скоро след това САЩ демонстрират летящата крепост „АУАКС”. След това Съветският съюз отговаря със подобен самолет „МИГ-29”. По идеята на САЩ двете държави завършват подготовката на споразумение за ораничаване на стратегическите оръжия, известни като „SALT 2”. През лятото на 1879 г. във Виена Джими Картър и Леонид Брежнев подписват това споразумение, но то остава без значение, не влиза в сила, защото американският президент не го представя в конгреса за ратификация. От края на 70те години и началото на 80те двете Велики сили повишават заплахата от унищожителна катастрофа за човечеството. В началото на 80те години идеологическата и военната конфронтация надхвърля досегашните мащаби и опасности. Новият американски президент Роналд Рейгън открива нова атака срещу СССР. Всичко това създава условие за започване на Втора студена война. Двете супер сили достигат предел, наречен „фатална и взаимна унищожимост”. Ядреното оръжие и военностратегическият паритет не гарантират световния мир. Ядрената война се превръща в абсурд. В края на 1983 г. 14 000 физици от целия свят предупредиха, че натрупаните 50 000 ядрени заряда еквивалентно се равняват по 3 тона тротил на всеки жител на планетата. От средата на 80те години след масовите антивоенни и антиракетни движения в Западна Европа и в Сащ двете политически сили са принудени да започнат диалог. През 1983 г. Рейгън нарича СССР „империя на злото”, която трябва да се унищожи. За тази цел той задейства проектите „звездни войни”. Това извеждане високо в космоса на ядрено оръжие довежда до унищожаване на противниците. Този проект е наречен „инициатива за стратегическа отбрана”. Две години по-късно през 1985 г. Рейгън дава съгласието си за първа среща с Михаил Горбачов. Започва труден процес на излизане от състоянието на Студената война, като двамата ръководители провеждат три срещи: първата е през 1885 г. в Женева, следващата година 1886 г. в Рейкявик и през 1987 г. във Вашингтон. В резултат на тях се постига взаимно доверие между двамата, което създава условия за подписване на първия американо-съветски договор на 8 август 1987 г. за ликвидиране на ракетите за средни и малки действия. В света вече се налага новото политическо мислене, а главното в него е отношението към човешкото право за живот и мир за запазване на хората. Признаването на ценностите на хуманизма означава признаване на нравствените критерии за международните отношения.

Заключение: Разпадането на социалистическата система премахва двуполюстното разположение на силите в света. Този факт разкрива нови възможности за хуманизиране на международните отношения в името на мира и човешката цивилизация.