22. Други престъпления против собствеността.

Унищожаване и повреждане на чужда вещ /216/; отношение към диверсията и безстопанствеността. Злоупотреба на доверие /чл. 217/; отношение към присвояването.

1. Унищожаването и повреждането на чужда вещ е престъпление по чл. 216 НК. Съгласно неговата ал. 1, „Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението могат да бъдат всякакви чужди, непринадлежащи на дееца (субекта) вещи – както движими, така и недвижими вещи. Както и при кражбата обаче тези вещи трябва във всички случаи да бъдат в нечие владение. Иначе ако се намират в свободно състояние – дървета извън границите на населените места, едър или дребен дивеч, риба и пр., тези вещи могат да бъдат предмет само на престъпления против стопанството, предвидени в Глава шеста, и в частност на престъпления против горското, ловното или рибното стопанство.
Изпълнителното деяние на разглежданото престъпление е в две форми – унищожаване или повреждане.
Повреждането представлява такова засягане на субстанцията или структурата на вещта, при което временно или частично се отнема възможността тя да се използва пълноценно съобразно нейното нормално (първоначално) предназначение. При унищожаването засягането на вещта е такова, че тя става безвъзвратно и изцяло негодна за използване по нейното нормално (първоначално) предназначение.
И в двата случая следователно става дума за привеждане в някаква негодност по какъвто и да е път – механичен, химичен, биологичен и т.н. То може да стане не само с действие, но и с бездействие, като деецът остави своя собствена или поднадзорна вещ – одушевена или неодушевена, да засегне предмета.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е негодността на вещта – невъзможността тя да се използва по своето нормално (първоначално) предназначение.
При повреждането негодността на вещта да се ползва по своето нормално (първоначално) предназначение е или временна, или частична. Негодността е временна в смисъл, че след ремонт вещта може да бъде възстановена и да се ползва по своето нормално предназначение; докато негодността на тази вещ е частична в смисъл, че тя още може да се ползва по своето досегашно (нормално) предназначение, но не и в пълен обем, а непълноценно.
При унищожаването негодността е такава, че вещта губи окончателно и напълно своето нормално (първоначално) предназначение. Тук няма значение дали останалият материал може да се използва като суровина след унищожаването.
Формата на вина е всяка от двете възможни. Престъплението може да бъде извършено както умишлено, така и по непредпазливост, съгласно чл. 216, ал. 4 НК. При непредпазлива форма на вина обаче случаят не трябва да бъде маловажен, т.е. вредата не трябва да бъде под три минимални работни заплати по време на засягането на вещта.
2. Престъплението по чл. 216 НК прилича на диверсията (чл. 106 НК), защото при двете престъпления е налице повреждане или унищожаване на чужда вещ. За разлика от диверсията обаче разглежданото престъпление няма за свой предмет винаги и само такава чужда вещ, която едновременно с това е обществена собственост по смисъла на чл. 93, т. 4 НК и има значителна стойност. Освен това, пак за разлика от диверсията, разглежданото престъпление няма и специална противодържавна цел – отслабване на властта (включващо и подравянето й) или създаване на затруднения на властта. Съставът на диверсията съдържа в себе си винаги и поради това поглъща този на умишленото унищожаване или повреждане на чужда вещ. По същите съображения и съставите на общоопасното засягане на транспортно превозно средство (чл. 340 – 341 НК) например поглъщат тези по обсъждания чл. 216 НК.
Престъплението по чл. 216 НК прилича и на безстопанствеността (чл. 219 НК), тъй като и при двете има увреждане на чужди вещи. Разликата е в субекта и в предмета на престъпното посегателство. При безстопанствеността субект може да бъде само длъжностно лице, като увредените от него чужди вещи се намират в служебния му обсег – те са му поверени или са свързани с него по повод на възложената му работа. Освен това при безстопанствеността тези чужди вещи не се увреждат пряко. Нарушава се само нормалният ред за осъществяване на стопанска дейност, след което като вторична последица се стига и до засягане на чуждите вещи.
3. Злоупотребата с доверие е предвидена в чл. 217 НК. Тя има два състава – по ал. 1 и по ал. 2.
А) Съгласно чл. 217, ал. 1 НК, „Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението по ал. 1 могат да бъдат само поверени чужди материални ценности (движими вещи или други ценности както при длъжностното присвояване) или поверени чужди вземания (най-често банкови сметки). Това следователно е едно индивидуално определено перо от актива на имуществото на доверилото се лице. Тук няма значение как са възникнали отношенията по повод на предмета между дееца и пострадалия, притежател на имуществото – по силата на договор или на друго основание, например родство.
Изпълнителното деяние се изразява в ощетяване на повереното чуждо имущество. Това обаче не означава своене на имуществото, защото в противен случай налице ще е присвояване на чужда вещ по чл. 201 – 206 НК. Ощетяването не означава също така и нарушаване на забраната да се вреди другиму с дейстие или дори с бездействие, като деецът остави своя собствена или поднадзорна вещ да засегне предмета на настоящото престъпление, защото тогава ще е налице унищожаване или повреждане на чужда вещ по чл. 216 НК. Така че съставът на престъплението по чл. 217, ал. 1 НК има субсидиарен характер спрямо съставите на посочените престъпления. Той остава да се прилага за случаите на неизпълнение на задължението деецът да се грижи за повереното му чуждо имущество, което той неминуемо е поел пред доверилия се притежател. Деецът въпреки доверието не се е проявил като добър стопанин и не е дал онова, което дължи съгласно ЗЗД и обичая по отношение на имуществото, например не дава храна и лекарства на поверено му животно, не прибира поверена му реколта, не предявява в давностния или преклузивния срок поверено му вземане. Липсата на дължимите грижи води на свой ред и до престъпния резултат.
Тук следователно има две последователни причинни връзки:
- заради бездействие на дееца в нарушение на ЗЗД се получава неизпълнение на задължение по отношение на повереното чуждо имущество; и
- заради неизпълнението на това задължение се стига и до щета за имуществото.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се изразява в причиняването на щета – намаляване стойността на предмета. Престъпният резултат се свежда само до претърпяна загуба (щета), и то единствено в рамките на повереното имущество и никога до пропусната полза.
Формата на вината  е умисълът – пряк или евентуален.
Б) Съгласно чл. 217, ал. 2 НК „Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.”
Субект и на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението не е, за разлика по ал. 1, някакво индивидуално определено перо от актива на имуществото на представляваното лице. Предмет е цялото му имущество. Тук също няма значение как е възникнало представителството – въз основа на упълномощителна сделка съгласно чл. 36 и сл. от ЗЗД или по силата на закона.
Изпълнителното деяние се изразява в увреждане на законните интереси на представляваното лице. Увреждането му може да се осъществи по най-различни начини – чрез предприемане на правнозначими действия, с които се намалява активът или се увеличава пасивът на имуществото, чрез непредприемане на правнозначими действия, с които да се увеличи активът или да се намали пасивът на имуществото на представлявания пострадал. Увреждането следователно може да води не само до претърпяване на загуба, както е по предходната ал. , но и до пропускане на полза при това за цялото имущество.
Престъплението е безрезултатно, на просто извършване. То няма предвиден престъпен резултат – за довършването му не е нужно имуществото на представлявания пострадал да бъде ощетено.
Формата и видът на вината са поради това винаги и само прекият умисъл.