22. Легитимно и нелегитимно управление. Право на съпротива - същност, проявления.

Властта е предпоставка за управление.Човешкото общество изработва свои социален механизъм за защита като поставя граница между управлението и произвола. Тази граница е легитимността. Легитимността е нравствената оценка, признаването на управленското действие като нещо полезно, като ценно и на това основание тези рещения се изпълняват като обществено необходими. Съществуват три критерия за легитимност на управлението:
- според начина на овладяване
- целите и резултатите от управлението
- ценностната относимост на правото
Държавното управление се обосновава като легитимно и нелегитимно. Легитимното е легалното законното управление. Няма разделение между суверен и субект на властта. Суверен (владетел) той е носител или титуляр на държавната власт и я управлява едногодишно. Въпреки това властта му не може да премине в произвола и се подчинява на определени правила, това са правила на обичаите и традициите. Тези правила, тези норми трябва да спазват. Ако се наруши този ред управление се приема за нелегитимно. В модерната държава суверена и субекта на властта се разделят .
Приема се, че народът е суверен, а властта произтича от волята на народа, принадлежи на народа, а той като суверен прехвърля управлението върху държавните управници. Прехвърлянето на властта става чрез определен законов ред. Преди това всяко нарушаване на реда, на гражданските закони означава нелегитимност на управлението. Ето защо казваме, че легалността на изборите, едновременно легитимира управлението. И обратно нарушаване на законодателството, когато предприети действия подмяна на волята на суверена, управлението е нелегитимно.
Втория критерии за легитимност са неговите цели и резулатати. Всяко управление си поставя цели и постига определени резултати. Държавата се нуждае не от управление въобще, а от “добро управление”. Държавното управление може да се оцени и приеме като добро или лошо. Легитимно е само доброто управление, лошото е нелегитимно. Критерия за добро и лошо управление съответно са целите и резултатите. С оглед на целите добро и легитимно е съобразено подчинено на общите и обществените интереси. Ако обществото признава целите като свои то тогава приема управлението като легитимно. Освен с целите управлението се легитимира с оглед на резултатите, целта е това, което се иска и се обещава, резулататът е това, което се постига. Възможно е резултатите да се разминават с целите.
Третия критерии за легитиност е ценностната обоснованост на правото. Правото е ценност като ред, като отрицание на произвола. Правото обаче не е единствения ред, които спазват хората. Човекът има нравствена същност и следва правила, които са подредени чрез самостоятелна система от ценности. Тази система е подредена в йерархията и човек се ориентира към тази цел, която е по- висока в йерархията. Правото трябва да бъде в унисон със съответната ценностна система. Затова ценностния ред седи преди правото. Правото се легитимира тогава когато е внесен ред в управлението. В съвременната държава от средата на ХХ вексе възприема системата на правото на човека, които се обявяват за критерии на легитимност на съвременното законодателство.
Нелегитимното управление не е желателно, но е възможно. Обществото изработва механизъм, с които да се противопостави на нелегитимното управление.
Съвременните дуржави порзнават правото на съпротива. Това е правото да си отстояваш правата срещу държавата и това да ти е позволено официално.
По своята същност то е осъществяване на политическата свобода. То е своеобразен вот на недоверие към онези, които реализират суверенната държавна власт.
Съпротивта може да се прояви в различни форми. Нейната интензивност и конкретните и проявления зависят от два вида фактора: степента на нелегитимност и нивото на общественото правосъзнание. В българското законодателство са установени две форми на съпротива:
- правото на протестни демонстрации
- право на стачка
Правото на събрания, митинги и манифестации е уредено в Конституцията и в нарочен закон. Събранията са средство да се изработи едно общо групово мнение и то да се обяви открито и публично.
Митингът е вид събрание, което се провежда на открито, като дава възможност на всеки да се присъедини към него.
Манифестациите са начин да се покаже, да се изрази формирана обществена оценка.
Правото на стачка също е уредено в Конституцията и в съответни закони. Гражданското неподчинение е специфична форма на проявление на право на съпротива. То има за цел да блокира реда на управлението на държавата и в последна сметка да наложи смяната на политическия субект на управление.