22. Проблеми на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България.

В продължение на 45 години след ВСВ Съветският съюз, 8 източноевропейски държави, Китай, Виетнам и Корея се обединяват в т.нар. Световна социалистическа система. Историческият опит в тези страни в изграждането на ново общество, основано на философските идеи на комунизма като социално справедливо общество, претърпява неуспех. Проверката във времето доказа разликата между идеите и социалната практика на съответните страни.
• На първо място, в практиката се допусна нарушаване принципите на демокрацията, на хуманизма и на индивидуалната свобода.
• На второ място, наложената политическа система в тези страни беше в противоречие с националните интереси.
• На трето място, наложения модел на властване вътре и на международната арена нарушава суверинитета на съответните нации.

Въпреки тоталното отрицание на редица изследователи, обективно трябва да признаем, че всички тези страни успяха да поддържат движението си напред и постигнаха определено равнище на живот, но не достигнаха онова, което биха могли да достигнат при по-демократична и хуманна система на властване.

Положението в Съветския съюз – центърът на световната социалистическа система. Започват опити за реформа, но това трае твърде кратко. След смъртта на Сталин през 1953 г. на власт е поставен Никита Хрушчов. През 1964 г. една част от партийното ръководство го свалят от властта и слагат Леонид Брежнев. Името му е свързано с укрепването на системата на неговия личен авторитет и постепенната ресталинизация (процес обратен на сталинизацията). В режима на Брежнев партийната и държавната номенклатура има дълбоки интереси и експлоатира останалата част от обществото. Тази голяма управляваща група достига около 18 милиона души, а заедно със семействата си и приближените си достигат до 26 милиона, което представлява 10% от тогавашния Съветски съюз. Общо взето управлението на Брежнев, въпреки опитите за реформи, се оценява като време на застой със огромни противоречия.
• На първо място, огромно национално богатство и скъпоструващо строителство със стари технологии.
• На второ място, почти пълна заетост на населението и социални гаранции, но със твърде нисък социален стандарт.
• На трето място, огромно производство на стомана и суровини и огромно разточителство.
• На четвърто място, голямо производство на зърнени храни и в същото време внос на такива.
• На пето място, водеща научна мисъл в света и в същото време изоставане в прилагането на научните открития.
• На шесто място, екстензивно развитие (свързано е с нарастване на количеството) и техническа изостаналост.
• На седмо място, духовна криза и застой.

В началото на 80те години Съветският съюз преживява тежка икономическа, политическа и морална криза. На 10 ноември 1982 г. умира Брежнев. На негово място е избран Юрий Андропов, той почива през януари 1984 г. След това поставят Константин Черненко (също немощен и стар), той управлява само 13 месеца. Неговото управление показва ослепителен сигнал за катастрофата на системата и нейната обреченост. Интересното е, че масите не осъзнават това, а партийният елит им е напълно ясен.

През март 1985 г. за генерален секретар на КПСС е избран М. Гурбачов. Стратегията остава неясна и поради това не се прилага. Икономическите реформи са „козметични”, създава се „икономика във сянка” („сива икономика”), а корупцията се превръща в правило. Резултатът от това е икономически и административен хаос. Гласността, независимо от първоначалния си устрем, не оказва масово въздействие – тя се разпространява главно сред интелигенцията, мнозинството от населението остава равнодушно.

През март 1990 г. се провежда конгрес на КПСС. Той отменя чл.6 от Конституцията, който регламентира монопол на КПСС във властта. Избран е Михаил Гурбачов за първи и последен президент на Съветския съюз.

На 8.12.1991 г. държавните ръководители на Грузия, Украйна и Беларус подписват споразумение за общност на независимите държави (ОНД). Същия ден, на 8.12, Азърбайджан, Армения, Казахстан, Кюрдистан, Молдова, Тъджекистан, Туркменистан и Узбекистан подписват протокол за участие в ОНД.

Съветският съюз просъществува 74 г. В своята история народът му е преживял революция, гражданска война, външна интервенция, тоталитарен и авторитарен режим, отечествената война, икономичеси подем и застой, преустройство и разпадане. Съветският модел на социализма се оказа нежизнеспособен, съветската империя остана в историята.

Какво е положението в Европа? – В 8те източноевропейски страни в началото на 80те години се налагат политическите системи по принципа на единството и неделимостта на държавната власт. Трите власти се намират под прекия контрол на Комунистическите партии. Те изграждат своите управленски структури, които дублират държавните органи на властта. Икономическото развитие на тези страни се извършва по модела на Съветския съюз. Във всички тях се изгражда тежка промишленост.

През 50те години промишленото производство дава положителни резултати. Чехословакия става най-развита промишлена страна в Европа, а останалите страни задоволяват потребностите на Съвета за иконом взаимопомощ (СИВ) и успешно излизат на европейските пазари. В следващото десетилетие некомпетентните бюрократи и механичното прилагане на стопанската структура на Съветския съюз в малките държави на Източна Европа довеждат икономките до стагнация и застой. В края на 80те и началото на 90те години спира растежът на реалните доходи на населението, изостават социалните програми, появява се недостиг на стоки. Голяма част от средствата се прехвърлят в бюджета на управата. В началото на 80те години нараства работническото недоволство в Полша. Като цяло през 80те години се задълбочават кризите, нарастването на националния доход е неравномерно и след 1985 г. пада катастрофално. През ноември и декември в Чехословакия започва Нежната революция. В Полша промените започват през януари 1989 г., в Германия – на 10 ноември е разрушена Берлинската стена, а обединението на Германия се обявява на 3.10.1990 г.. На същата дата в България Тодор Живков е свален от властта. Нежните революции в Източна Европа разрушават старите режими на политическата власт. Те премахват системата на еднопартийното управление и създават условия за демократизиране на обществата. В Европа възникват нови реалности. В тези реалности Западна Европа придобива по-големи възможности за участие в световната политика. Това става благодарение на 2 важни обстоятелства – на политическата сцена се появява ново поколение леви политически лидери с нови програми за управление. В края на 90те години за първи път от времето на голямата Икономическа криза през 30те години на XX век правителствата на Франция, Великобритания и Германия се оглавяват от представители на левицата. Във Франция – Лионел Жостен, във Великобритания – Тони Блеър, в Германия – Герхард Шрьодер и в още 10 държави. Изброените трима изработват т.нар. Трети път за обновявания на демокрацията. Вариантите са 3, но общото между тях е да се избегне комунизмът, като са заложили на либерализма и социалдемокрацията. Втората важна реалност в Европа е процеса на интеграция на източноевропейските държави в западноевропейските структури.

Спектърът на противоречие в света и Европа е твърде голям, но съвременните поколения са длъжни да отстояват и да се борят за правото на живот на всички хора, а политиците са длъжни да намаляват рисковете.