22. Неокласическа икономическа теория за престъпността. Теория за благоденствието като причина на престъпността

1. Неокласическата иконом.теория- проблемът за иконом.детерминизъм на пр-та придобива нови социални аспекти в светлината на неокласическата иконом.теория, чиито основни принципи са формулирани от представителите на Чикагската иконом.школа, сред които изпъква името на Гари Бекър. Неокласическата икономическа теория за пр-та се изгражда върху възгледа за икономиката като интеграция на социалноикономическата наука, разглеждана като всеобхватна програма на познанието. Самата иконом.прогрома, чиято проява е рационалният избор, обхваща различни човешки дейности. Интегративният характер на икономиката се проявява в самия подход. Изтъква се че икономиката традиционно се разглежда като специална обществена наука, чиито познавателни интереси се ограничават до предмета на „стопанството” и поради това тя се разграничава от другите обществени науки. Наред с това традиционно определение на икономиката се дефинира и като „наука за човешкия избор”.
За разлика от класическата иконом. теория за правото, която разглежда правото като продукт на противоречиви претенции и очаквания в един континуиран процес на размяна, новата иконом. правна теория отхвърля възгледа, че механизмите на размяна са факторите, които осигуряват социалния ред и отреждат на правото задачата да компенсира нарушенията в процеса на размяната, допускани между участващите лица.
Неокласическата икономическа правна теория разкрива голямо сходство с теорията на играта. Участващите в пазарните отношения лица са играчи и правоно трябва да осигури рационалното пазарно поведение на стопанските субекти.
Бейкър изследва вариантите на иконом-то поведине т.е на поведението на отделния участник на пазара и отнася това поведение към третото направление в иконом-та програма. На тази основа формулира общо учение за поведението, а също и неикономически форми на поведение- брак, любов, религия. Според него външното поведение е проява, външен израз на едно рационално решение. Доколкото престъпното и иконом-то поведение са проява на рационален избор измежду възможни варианти, то престъпното поведение по своята същност е икономическо поведение. На тази база представителите на Чикагската иконом.школа правият извода, че престъпността не е нищо друго освен проява на икономическа активност. Този подход се характеризира като подход на рационалния избор, който в крайна сметка е икономически подход.
Анализът се осъществява на общо и индивидуално ниво. Според тази теория потенциалния престъпник излиза на „пазара” с определени, но не много на брой комбинации на поведение, като едни от тях са допустими от закона, а други забранени. Извършването на престъпление означава, че в конкретната ситуация рационалният избор на съответния „играч” е бил за противозаконният вариант на поведение. Този избор е повлиян от соц-ни предпоставки като бедност, безработица и др.
Претенцията на неоикономическата доктрина е чрез рационалния избор като универсален подход да се даде обяснение на човешкото поведение, независимо дали то е съобразено или не със закона.
Новата иконом.теория за пр-та е все още много слабо позната, особено в светлината на възгледите на Бекър. Трудно е за няколко години да се оцени рационалното в една теория, особено ако тя е нетрадиционна. Съмненията идват и от несъгласието на съвременните криминолози за утвърждаване на иконом.детерминизъм катоводеща идея за изясняване същността на престъпното поведение на престъпника.
2. Теория за благоденствие- тя възниква за да обясни тревожния ръст на младежката престъпност в периода след ВСВ, когато се осъществява т.нар.„икономическо чудо” и Западна Европа и Япония развиват политика, осигуряваща балагоденствие на гражданите. Но едновременно с положителните процеси застрашително нарасна и пр-та, особено младежката престъпност. Стигна седо остър конфликт между младата геренация и правния ред.
Независимо от политиката на „социалната държава”, за каквито някои страни бяха обявени в новоприетите си конституции, а други де факто провеждаха такава политика, свързана с непознато в миналото преразпределяне на обществените блага, младежката престъпност отбелязва своята кулминация около 1955-1957 и продължава да се развива с нарастващи темпове. Опитът за обяснение на този „социален парадокс” беше концепцията за престъпността, породена от изобилието на метериални блага. Опит за такова обяснение е концепцията за пр-та, породена от изобилието на материални блага. По своята същност тя противостои изцяло на възгледа че бедността ражда престъпност.
На пр-та на бедните, извършващи престъпления породи материална нужда беше противопоставена пр-та, породена от материалното благосъстояние на хората, живеещи в новите високоразвите страни.
Концепцията за „престъпността на изобилието” има подчертано социологически характер. Тя се основава на възгледите, че пр-та нараства пропорционално на увеличаващото се благосъстояние.
Ф.Шафщайн изследва пр-та в страната на европ.икон.чудо- Германия и заключава, че иконом.нужда не може повече да бъде причина за пр-та. Фалк добавя, че богатството, също както и мизерията, носи зло и ражда пр-ст. Според Фалке високият жизнен стандарт стимулира желания за ново забогатяване и завоюване на нов социален статус като един от начините за постигането му е престъплението. „Желанието да се живее по-добре” е стимулът да се използва противоправно средство.
Концепцията за материалното изобилие като причина на пр-та би могла да обясни негативните процеси в обществото на двете страни, достигнали „икономическото чудо” след ВСВ- Германия и Япония.
Критиците на тази теория посочват основателно немалкия брой безработни и особено безработните в млада възраст. Рецесията и в най-развитите страни поражда соц-но напрежение и несигурност за професионалното и материалното положение на гражданина или неговото семейство. Техническия прогрес и свързаните с него индустриализация, урбнизация и миграция породиха висок ръст и непозната по вид в миналото пр-ст. И тъй като изобилието от материални блага е също резултат на икономическите, социалните и културни изменения, обяснението за ръста и хар-ра на пр-та може да бъде материалното благосъстояние.
Концепцията за криминогенната роля на благоденствието възниква, за да обясни състоянието и причините на младежката престъпност. Понастоящем с нея се обяснява престъпността изобщо. Тя е особено актуална за новите видове престъпност, свързани с екологията, новите производствени технологии, използването на компютърна и друга съвременна техника, моторизациата и др. и най-вече за престъпността на „белите яки”.
В действителност концепцията за пр-та на изобилието е един съвременен възглед за пр-та в съвършено нови икономически и социални условия. Но тя не може да даде обобщен отговор на въпроса защо нараства пр-та заедно със значителното подобряване на материалните услоия на живот на хората и дали „благосъствието днес” не е само степен, съотнесена към миналото, но не и към бъдещето.