21. Вещно укривателство.

Основен състав на вещното укривателство като вторично и субсидиарно престъпление; квалифицирани случаи /чл. 215/. Отношение към “изпирането” на пари по чл. 253.

1. A) Вещното укривателство за разлика от другите престъпления против собствеността е една производна престъпна дейност. Нейният основен състав е очертан в чл. 215, ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба, „Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с...”.
Вижда се, че вещното укривателство представлява най-напред едно вторично престъпление. Както за да има приготовление или някаква особена форма на предварителна престъпна дейност (представляваща сама по себе си завършено престъпление), така и тук – за да има вещно укривателство, необходимо е някакво друго основно престъпление. В този смисъл всички тези престъпни дейности са производни (зависими) от него. За разлика обаче от една предварителна престъпна дейност при вещното укривателство основното престъпление трябва да бъде не само намислено, а и извършено. Нещо повече, това престъпление, наричано първоначално, трябва да бъде и довършено, защото тъкмо придобитото от него служи по-нататък за предмет и на вещното укривателство. Затова вещното укривателство е не просто вторична, а винаги и само последваща престъпна дейност.
Предмет на вещното укривателство е онази движима вещ, фактическата власт върху която е била получена чрез друго, първоначално престъпление.
Най-често то е престъпление против собствеността – кражба, присвояване, измама, изнудване. Няма обаче пречки то да бъде и престъпление по друга глава – контрабанда по чл. 242 НК, подкуп по чл. 301 НК и пр., щом чрез него се е получило владение върху движимата вещ.
Нещо повече, не е нужно това първоначално извършено деяние да съставлява непременно някакво престъпление и негов субект да е наказателноотговорно лице. Неговият субект може да бъде и наказателнонеотговорен като малолетен или невменяем, или макар наказателноотговорен да не е осъществил престъпление и от субективна страна. Както за другото или другите деяния при необходимо съучастие, така и тук е достатъчно първоначалното деяние да осъществява престъпление само от обективна страна. Вещно укривателство може също така да бъде извършено по отношение на едно първоначално деяние и тогава, когато то съставлява престъпление, но наказателната отговорност за него е била погасена поради смърт, давност или амнистия. По тези съображения още по-малко може да се изисква присъда за първоначалното деяние – преди извършване на вещното укривателство или дори само преди осъждането на дееца му за него. Най-сетне, ако първоначалното деяние е било извършено в чужбина, няма също така значение дали българският НК намира, или не намира приложение по отношение на него. Достатъчно е той да се прилага за самото вещно укривателство.
Следователно щом деянието осъществява обективната страна на някакво престъпление, то винаги може да бъде първоначално престъпление за вещно укривателство по смисъла на чл. 215, ал. 1 НК. Необходимо и достатъчно е чрез него да се е получило владение върху движима вещ, която да послужи след това като предмет на вещното укривателство.
По довод за противното обаче деянието не може да бъде първоначално престъпление за вещно укривателство по смисъла на чл. 215, ал. 1 НК, когато владението върху движимата вещ е придобито не през него, а само по повод на него, без да спада към престъпния му резултат, например парите, които деецът е получил, за да извърши убийство по поръчка, т.е. парите по повод на убийство с користна цел по чл. 116, ал. 1, т. 7 НК.
На второ място, първоначално престъпление за вещно укривателство по смисъла на чл. 215, ал. 1 НК може да бъде само такова престъпление, чрез което движимата вещ се получава във вида си преди неговото извършване, не такова, което я произвежда. Може да има вещно укривателство само на придобита чрез престъпление движима вещ и никога на произведена чрез престъпление движима вещ. Укриването на произведена чрез престъпление не по общо правило, а само по изключение, например укриване на незаконно добит дървен материал (чл. 235, ал. 2, пр. І НК).
И на трето място, първоначално престъпление за едно вещно укривателство може да бъде само такова престъпление, което го предхожда непосредствено. Затова не може да има вещно укривателство, когато придобитата чрез първоначалното престъпление движима вещ е била междувременно предмет на друга дейност – престъпна или не. Няма също така значение дали тази вещ е била въпреки това запазена в своя първоначален вид, или е била подложена на физическа преработка или юридическа трансформация – с учредяване или прехвърляне на права върху нея.
Вещното укривателство е също така и субсидиарна престъпна дейност спрямо първоначалното престъпление. Това означава, че за вещно укривателство може да отговаря само онзи, който по никакъв начин не е участвал в първоначалното престъпление, включително обещавайки вещно укривателство след извършването му, което би било интелектуално помагачество в него съгласно чл. 20, ал. 4 НК. Затова, ако някой обещае по такъв начин помощ и след това изпълни своето обещание, той ще отговаря само за помагачество в първоначалното престъпление и никога за вещно укривателство. Осъществената от него посткриминална дейност ще се вземе предвид само като отегчаващо обстоятелство при определяне на наказанието му за първоначалното престъпление. Така между съставите на първичното престъпление и на вещното укривателство е налице такова отношение на субсидиарност, което изключва реалната съвкупност, водейки до мнима реална съвкупност.
Субект на престъплението вещно укривателство може следователно да бъде не всяко наказателноотговорно лице, а само такова, което не е участвало в първоначалното престъпление.
Изпълнителното деяние на това престъпление може да се осъществи в някоя от следните три форми: укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, придобити от другиго по престъпен начин. Укриването е фактическа дейност, която се изразява в поставяне на вещта на такова място или в такова положение, в което нейното откриване при оглед от нейния владелец и от органите на властта е значително затруднено. Придобиването представлява такава юридическа дейност, която води до прехвърляне на вещта в полза на самия деец – той ги купува, получава ги вместо изпълнение на дълг от друг вид и пр. Спомагане да бъде отчуждена вещта е също юридическа дейност, но води до прехвърляне на вещта в полза на трето лице. Така например деецът помага за нейната покупко-продажба.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се осъществява, когато съответно на разгледаните форми на изпълнителното деяние се стигне до установяване на вещта на такова място или в такова положение, в което тя трудно може да бъде забелязана или се стигне до нейното придобиване от самия деец или от трето облагодетелствано лице.
Формата и видът на вината при вещното укривателство са прекият умисъл. Деецът трябва поначало да съзнава, че вещта е била придобита чрез престъпление, но тук, за разлика от останалите престъпления, умисълът не се изключва дори когато лицето не знае, че вещта е била придобита чрез престъпление. За да има умисъл, необходимо и достатъчно е той само да предполага, че вещта е била придобита по такъв начин. Това очевидно е отклонение от общия принцип за грешката по чл. 14 НК, според който всяко незнаене на обстоятелство от състава на престъплението, каквото тук е и първоначалното престъпление, води до изключване на умисъла.
Като допълнителен субективен признак на вещното укривателство е предвидена и присъщата на измамата и на изнудването специална цел – да набави за себе си или другиго имотна облага.
Б) Квалифицираните случаи на вещното укривателство са предвидени в чл. 215, ал. 2 НК. Те са следните четири:
- ако укривателството е в големи размери;
- ако вещите са под специален режим;
- ако укривателството се извършва по занаят;
- ако е извършено в условията на повторност или опасен рецидив.
2. Вещното укривателство си прилича с т.нар. престъпление по изпиране, предвидено в чл. 253 НК („пране на пари”). И за двете престъпления се изисква наличието на едно извършено вече престъпление, чрез което да се получи движимата вещ – техен предмет. И двете следователно представляват вторична, при това последваща престъпна дейност.
Но за разлика от вещното укривателство престъплението по чл. 253 НК не е и субсидиарна престъпна дейност – деецът не отговаря по този член независимо дали е участвал, или не в първоначалното престъпление. Ако е участвал, между двете престъпления ще се получи реална съвкупност. Следователно от обективна страна не се изисква деецът по чл. 253 НК да не е участвал по никакъв начин в първоначалното престъпление.
Друга разлика между двете престъпления е в тяхната субективна страна. Разликата се състои в това, че при престъплението по чл. 253 НК няма специална цел деецът да набави за себе си или другиго имотна облага. Поради това нейното поставяне от дееца не подлежи на установяване, за да се докаже осъществяването на това престъпление.
Най-после престъплението по чл. 253 НК се отличава и по това, че при него укриването на предмета като фактическа дейност не са разграничими като отделни алтернативи, както е при вещното укривателство. Престъплението по чл. 253 НК е своеобразна комбинация между двете дейности – то изпълва предназначението на първата от тях посредством осъществяването на втората, защото служи за укриване престъпния произход на предмета чрез осъществяване на правни действия. Съгласно чл. 253, ал. 1 НК, „Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с...”.