21. Суверен и субект на властта. Отношение.

С приемането на Конституцията не се създава автоматично държавна власт. Конституцията определя кой е носител на държавната власт, как той я установява и кой е упълномощен да я осъществява.
Властта произтича от народа. Той е суверен, той упражнява общата воля, чрез която установява държавна власт и затова той е неин носител, неин титуляр. Самото установяване на държавна власт става чрез избори.
Корпусът на съверена е постоянна, но динамична съвкупност. При всеки нов избор тя е количествено и качествено различна. Ето защо, с всеки нов избор Новият съверен установява и нова власт. Чрез избори суверенът определя пряко субекта на държавната власт. Народът осъществява едно първично волеизявление, чрез което установява държавна власт. На тази основа той предава вече установената власт в ръцете на избранниците.
Субектът на държавната власт е група от хора, които я осъществяват като управляват държавата. Тази група е организирана в държавни органи и институции, съществува и действа като държавен апарат.
Суверенът, носителят на държавната власт формира, определя субекта на държавната власт, но от гледна точка на позициите спрямо властта не съвпада с него.
Отношенията между суверена и субекта почиват по принцип върху института на представителството. В съвременната държава отношението суверен – субект е включено като съдържание на “Обществения договор”, който е материализиран в Конституцията. Общественият договор има за задача да уреди ясни отношения между управляваните и управляващите в дуржавата. Това е част от предмета на всяка съвременна Конституция.
По силата на обществения договор гражданите (суверенът) учредяват държавна власт и предоставят нейното реализиране на определени органи за да управляват. Субектът (органите на управление, държавния апарат като цяло) осъществява властта в качеството си на представител на суверена.