21. Учението за гражданското общество

Държавата и обществото като политически образувания разполагат с реална власт, с която извършват своите функции. Властта на държавата е различна от тази на обществото. Обществената власт е първоначалната, основополагащата, а държавната власт е производна от нея. Тя е своеобразно продължение на обществената власт посредством нови организационни механизми. Двете власти се различават и от гледна точка на техните носители.Те изпълняват различни дейности. Общото между тях е, че се проявяват върху основата на една и съща социална реалност.
Но обществената власт е по-близо до човека и до неговото естествено състояние. Тя е средата, в която се развиват правата на човека, а държавата ги санкционира с помощта на правни норми и така ги защитава. Обществената власт е определяща, защото в нея човешкият фактор е по- силен и защото в обществото стои по-високо от държавата.Властта на обществото включва правни, морални и организационни компоненти. Тя се осъществява от цялото общество. Властта се простира върху всички части на социалната среда, но най-пълноценно се изявява, при защитата и организацията на личната сфера на човека. За тази цел обществената власт създава свой защитен механизъм. Само гражданско общество е онази форма на обществото, в която честният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения. В икономически план частната собственост е субстанцията на гражданското общество. Частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата е духовната субстанция.
Социални регулатори в гражданското общество са правото и моралът, като важна роля играе моралът. Членовете на това общество постигат своята самостоятелност и независимост от държавната власт. Същевременно държавата запазва за себе си само най-главните функции. Поради това се поддържа становището, че гражданското общество притежава относителна “автономност”. Но в гражданското общество действа субсидираният принцип, съгласно който организацията на гражданското общество замества в някои случаи държавната власт. Държавата се възприема като форма на асоцииране на хората под върховенството на закона. Целта е да се постигне максимална хармония между общия и частния интерес, между обществената и държавна власт.
Ако някой гражданин може да прави това, което е забранено от законите, той не би разполагал със свобода. При липса на закон индивидите се подчиняват на собствения си разум. Следователно разумът и моралът са също регулатори за човешките постъпки.
В един общ политико-философски план е на пълно възможно и логично да говорим за отделяне на властта на обществото от властта на държавата. Принципът за разделение на властите дава юридическия и политическия ориентир за развитието на връзките между държавната организация и гражданските общества.
На първо място, регулатор на отношението държава – гражданско общество си остава правото. По този начин държавата и обществото се подчиняват на един и същ ред.

Правовият ред включва два задължителни елемента, които държавата регулира:
1. Това, което се отнася до законодателството, администрацията и съда;
2. Каталог от права и свободи, за които държавата поема обществения юридически ангажимент, че ще ги спазва, охранява и гарантира.
Правото е базата, върху която държавата и гражданското общество добиват различни правомерни форми. На второ място, връзката държава – гражданско общество почива върху разбирането, че обществото е определящо. Обществото създава свои институции, излъчва свои представители, санкционира собствени норми за регулиране. Критерий за нарушаване на обществената независимост е правото. Политическото отделяне на обществото от държавата е един от сигурните белези за степента на демокрацията и за свободата на гражданите.