21. Теория за икономическия детерминизъм

Икономеческият детерминизъм като водеща идея за обясняване произхода и природата на престъпността има значение на самостоятелен промлем в Кр. Много често той се отвърждава с теорията за конфликта или я подменя изцяло.
Превържениците на икономическия детерминизъм поставят в основата на обществения живот и живота на отделния човек икономическия фактор. Според тях той има господстваща роля, а всички останали- сложните взаимовръзки между икономическите явления.
Невъзможността да се даде задоволително обяснение на проблеми, които в социалния живот са по-видими, но нямат фундаментално значение за обществения живот дава основание да се търсят причините на социалните явления и процеси чрез навлизане в икономиката. Засиленият интерес към иконом.отн-я през първите десетилетия на 19 век идва от иконом.подем в страните от Западна Европа и качествено новите капиталистически отношения, които съществено се различават от досегашните отношения на манифактурното производство. Това са глобални обществени проблеми и въпросът за пр-та има страничен хар-р, главно когато трябва да се обяснят негативните последици за човека и обществото от новия начин на производство и нововъзникналите общ-ни отн-я.
А.Смит и Д.Рикардо създават нова иконом.теория. 1ят търси вътрешната връзка между икономическите явления, 2ят изследва ролята на наемния труд за създаване стойността на обществения труд.
От гледна точка на учението за обществото Сен-Симон, Ш.Фурие и Р.Дуен търсят в частнособственическата природа на обществото причините на бедността и пр-та.
След критичен анализ на изложените икономически и социалистическоутопични възгледи и на Хегеловата диалектика Маркс, Енгелс, а по-късно и Ленин изграждат своя философска теория.
1. Марксистката теория за престъпността- марксиската теория на Маркс, Енгелс и Ленин за пр-та дава обяснение за възникването, същестуването и ликвидирането на пр-та като соц-но явление. В основата на общественото развитие е материалното производство. Крайна причина и решаваща движеща сила на всички исторически процеси и събития са материалните условия на живот- икономическото развитие на обществото, начинът на производство и размяна. Историческия материализъм разглежда производството на материални блага като единство от:
а/ производителски сили- средства за производство, създадени от обществото и най-вече оръдия на труда, хората, които ги привеждат в действие с цел производство на материални блага, използвайки опита и навиците;
б/ производствени отношения- отношенията между хората в процеса на производство. Към тези отношения се отнасят: формите на собственост върху средствата за производство, произтичащото от това положение на различните соц-ни групи в произв-но и техните взаимоотношения. Собствеността е отношение.
Маркс изследва диалектиката между производителните сили и производствените отношения и стига до извода, че на определен етап от своето развитие материалните производствени сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения, или които се явяват само юридически израз на последните- с отношенията на собственост. Тогава настъпва епохата на социалната революция.
Основополагащо значение за марксиската Кр. е разбирането за самата същност на човека като част от обществото и активен участник в обществения живот. Маркс пише „Същността на човека е съвкупност от всички обществени отношения”. Той се обявява против култа към абстрактния човек и обвинява Фойербах в това, че се абстрахира от хода на историята и разглежда религиозното чувство у отделния човешки индивид по-скоро като биологически вид, за да бъде разбран само в контекста на конкретното отношение. С това допуска диалектическите изменения в хода на историческото развитие. По-късно този тезис има основно значение за марксиската теория за личността, а от там и за учението за престъпника.
Творчеството и дейността на Ленин е нов етап в развитието на марксистката теория. Той извършва анализ на обществото и закономерностите на неговото развитие в условията на „империализма”. Ленин също разглежда „надстроечните явления” като резултат от сложните изменения в базата т.е. приема тяхната икономическа детерминираност.
Престъпността, както и другите надстроечни явления има класов характер, а коренната причина за съществуването й е в „нарушаването на правилата на общежитие”, в „експлоатациятя на масите, нуждата и тяхната нищета”, следователно престъпността ще бъде премахната с премахване на тази причина, което може да стане само при комунизма. Идеите на Ленин за борба с престъпността в последствие заляга в основата на съветската превантивна и наказателна политика.
Основоположниците на марксизма не изграждат своя собствена теория за пр-та. Основанията за създаване на такава теория са дадени в цялостното учение, чиито 3 съставни части са: диалектикоматериалистическа философия, политическа икономия и научен социализъм.
Вилем Бонгер е 1ят кримонолог-марксист, които се опитва да изгради пълна теория за престъпността. Той отхвърля биологичните фактори и счита,че човешкото повед.ение е изцяло социално обусловено и престъплението е нормално човешко поведение, доколкото е отражение на конкретните условия на живот. Според него престъпленията са антисоциален акт, отражение на господстващия морал, а престъпността е детерминирана от икономиката. Класовото разделение на обществото прави една класа зависима от друга само защото последната притежава средствата за производство. Капиталистичното производство деморализира личността и обществото и така мизерията и цикличните иконом. кризи раждат престъпността.