20. Народен суверенитет. Суверен. Суверенитет и учредителна власт.

Народния суверенитет не противоречи на националния и държавния суверенитет. Нацията и държавата са носители на суверенитета, те са суверенни по отношение на другите държави и нации, но суверенитетът принадлежи на народа. Той е носител на държавната власт. Поради това, определянето на държавния суверенитет като върховенство вътре в рамките на държавата е неправилно. Това вътрешно върховенство принадлежи на волята на суверена, а не на държавния апарат; то е израз на народния суверенитет, а не на могъществото на държавните органи.
Възприемането на народа като суверен изисква известни уточнения. ”Народ” е етническо понятие и неговата употреба и налага някои ограничения в съдържанието на понятието. В народа като суверен се включва само онази част от етническата общност, която се намира в правна връзка с държавата – само нейните граждани. От друга страна, корпусът на суверена обхваща само онази част от гражданите, които имат право да участват във формирането на общата воля. Това е кръгът от лицата признати от закона за дееспособности. Този кръг може да бъде ограничен според различни критерии. В съвременното законодателство се използват три от тях:
- Възраст – българското законодателство изисква 18 годишна възраст.
- Психическо състояние – за упражняване на суверенитета се признават само лицата с нормално психическо здраве.
- Съдебен статус
Исторически са съществували и други критерии за ограничаване достъпа до суверена: ценз – образователен и имуществен; пол – в края на ХХ век жените получават първите си избирателни права.
Народният суверенитет е установяването чрез волята на народа на държавна власт. Учредяването на държавната власт е акт на резлизиране на народния суверенитет. Тъй като съвременната държавна власт е юридическа власт, то и първоначалният акт на упражняване на народния суверенитет се свързва с приемането на конституцията на държавата. Огромното значение на Конституцията като Обществен договор извежда идеята, че нейното приемане е акт на учредяване на нов обществен ред, че тя е продукт на една учредителна власт. Посредством Конституцията учредителната власт легитимира както властническите правомощия на суверена, така и държавните органи, които след това осъществяват държавната власт, действащи като учредени власти.
Създаването на Конституцията е акт на учредителната власт, то безсъмнено трябва да се съгласим, че тя е най – висш израз на народния суверенитет. Учредителната власт принадлежи на народа, а учредените – на държавните органи.
Прякото участие на народа в приемането на Конституцията се заменя с политическо представителство. Събранието е обявено за учредително, за единствен изразител на волята (суверенитета) на народа и в тази връзка, и като политически и правно пълновластно.
Този модел е възприет в държави, включително и в Бълагрия, където Търновската Конститиция и Конституцията обособяват Обикновено и Велико Народно събрание.