20. Политическо лидерство. Типологизация на лидерите.

Проблемът за лидерството или водачеството има различни измерения и различни значения. Във философско-исторически аспект е свързан с ролята на великата личност. В социологията се търси връзка на водача със социалната среда и структурата. В социалната психология се разглежда водача като фактор в междуличностните отношения. В Политологията се разглежда ролята на водача в политическата система и политическия процес.

Определение.
• Лидерството (водачеството) – функция от силната личност или следствие от силата на личността.
• Средище, фокус на груповия контрол.
• Лидерство = осъществяване на влияние.
• Може да отразява поведението на индивида в управлението на една групова дейност.
• Способността да се влияе на хората.
• Израз на позитивно влияние.

Особеното положение на един човек или няколко души по отношение на мнозинството; като такъв тип взаимоотношение в групата, при които планирането, координирането на дейността са прерогатив на един или няколко лидери.

Необходимост от изучаване на политическо лидерство.

Явлението се разпростира във всички сфери на обществения живот. Интерес е лидерсвото в политиката. Корените се търсят в тезата за вечното социално и политическо неравенство на хората. В това неравенство се търси и пораждането на управленския елит. Мнозинство – елит – лидери. Управление на лидерите при наличието на опит и маса. Политическото управление се осъществява от:
• от един човек – монарх, директор, тиран, автократ;
• от няколко души – олигархия, хунта, регентство;
• от много хора – колегия, парламент.

Въпросът за лидерството е свързан с търсенето на равновесие между управляващи и управлявани. Управляващите се определят като управляваща прослойка, тъй като са малко на брой по отношение на обществения брой на управляваните. Такъв е случаят на груповото лидерство. Когато обаче субект на политическия процес, управляваща е една личност, тогава става дума за индивидуално лидерство. Делението е условно. Елитът е този, който излъчва и груповите и индивидуалните лидери, затова той се разглежда като лидерска каста.

Методики за установяване на лидерите.

Проблемът за лидерството се осъществява на две равнища:
• Решаване на проблема чрез философско-исторически и политически концепции за лидерството.
• Чрез емпирични изследвания в малки групи. Концепции за емпиричен анализ:
o Теория за чертите на лидера. Критерии: качества на лидера – съвкупност от психични и биологични черти. В редица случаи този критерии е неприложим, защото има различни мнения за тези качества на лидера.
o Теория на ситуационализма. Основна цел – да открои лидера благодарение на ситуацията, определяща е и оценката на другите в групата.
o Теория за определяща роля на последователността – акцентът се поставя върху управляваните, върху ония, които изпитват върху себе си ефекта на управлението и качествата на лидера. Лидерството се разглежда по-скоро като характеристика на групата (каквато е групата, такъв ще е и лидера). Теорията разглежда лидерите като хора, способни да задоволяват и изразяват интересите на своите последователи.
o Теория за релационизма (релация – отношение). Обяснява лидерството с взаимоотношенията между лидер, ситуация и група.
o Теория, основаваща се на взаимоотношението лидер – граждани. Валидна е само където съществува гражданско общество. Връзката е двупосочна и лидерите влияят и въздействат върху решенията на избирателите (в първата посока)

Лидерите търпят тяхното въздействие като се стараят да отговарят на предпочитанията им. За постигане на целите си лидерите се опират на т.нар. сублидери (заместници, полулидер) и на избирателите си. Обикновено процесът на информиране и на изразяване на мнение тръгва от избирателите, минава през сублидерите и стига до лидерите, като те всички са взаимно зависими.

Определение: лидерството трябва да се разглежда като взаимоотношение, при което за да упражнява власт, лидерът се нуждае от привърженици и последователи, т.е. лидерството, разглеждано като взаимоотношение от страна на лидера, е упражняване на власт или влияние към неговите последователи.

Видове лидерства.
• фиктивно лидерство – отразява отрицателните черти в личността, вреди както в индивидуална изява, така и в обществена изява;
• фактическо лидерство – решения, които са резултат от положителната нагласа и необходимите положителни качества на лидера;
• формално и неформално лидерство – отнася се до начина на подбор.

Формиране на политическите лидери.

Това е един сложен процес. Не всички политически дейци, дори да са начело на партии, държавни институции, са политически лидери. За да стане един политик лидер, му трябват не само качества, но и последователи. Някои черти на политическия лидер са:
• да има собствена политическа програма;
• да има способността да се бори за нейното изпълнение;
• да има популярност;
• да има качествата да води масата;
• да има достатъчно време да посвети на каузата и време да докаже своите качества на масите;
• да има харизма – обаяние, т.е. качества, които привличат масата.

Има значение и обстоятелството дали лидерът е профсъюзен деятел, политик или интелектуалец. Оптимизъм – абсолютно качество за всеки лидер.

Типове лидери.

От типа на лидера често зависи дейността на избирателите му. Предпоставки за характера и типа на лидерството са:
• мащабност и стил;
• да има обща култура, също и специална партийна култура;
• да бъде информиран;
• да бъде стабилизиращ фактор в отношенията;
• да бъде отговорен човек;
• да бъде убеден демократ;
• да бъде авторитетен.

Според най-разпространените типологии лидерството бива:
• традиционно;
• рационално;
• харизматично – особено съществен тип, защото има чисто личностен характер. Основава се върху вярата за особените възможности на лидера. Най-често харизматичните типове лидери възникват при кризисните ситуации.

Ролята на лидерството.
Схващане, че лидерът не е всичко, а елитът е всичко. Отношението лидер – маси също е много важно за значението на лидера. Печели онзи лидер, който е спечелил доверието на масите. Проблема за ролята на лидера в обществото и историята зависи от това чия е определящата роля в процеса на политическото развитие – на индивидуалното действие на личността или на действието на институциите. Проблемът за ролята на личността в дадена политическа ситуация е свързана с няколко основни характеристики на лидера. В национален и международен мащаб нерядко се поражда култ към личността на лидера. Това явление е вредно, то подменя естественото уважение, с цел да се внуши на тълпата, че нейното благополучие зависи само от този лидер. Този култ се поражда от групи около лидера, които са заинтересовани.