20. Основни характеристики на правовата държава

Днес в политико-правната литература се сочат множество съставни елементи на правовата държава. Най-често за такива се обявяват: върховенството на Конституцията (като особен закон), водещата роля на закона (схващан като акт на парламента); изискването за неприкосновеност на естествените и неотменими права на човека; разделението на държавните функции ("власти"); съдебният контрол за конституционосъобразност на законите и за законосъобразност на подзаконовите актове; обвързаността на всички държавни органи със правото и закона; съразмерността на действията на държавните органи на реалните обстоятелства; съдебната защита за правата на гражданите; многопартийната система; взаимната отговорност между гражданина и държавата; защита на правата на останалите в малцинство; обезпечаване на суверенитета, на върховенството на държавата в обществото спрямо другите политически организации; обезпечаване на върховенството на позитивното право сред другите нормативни регулатори; съответствие на позитивното право с правото (доколкото някои автори разграничават двете неща); обезпечаване на безпрепятствената реализация на правото чрез преустройство на съдебната власт; използуване на общопозволителния тип правно регулиране; усъвършенствуване на процесуалните позитивноправни норми; установяване и гарантиране чрез закона на обективно необходимата мяра на свобода; фактическа реализация на правовия закон, и др.

Степента на реализация на всички тези изисквания и критерии за това една държава да бъде наречена правова, е различна за различните държави в различните етапи на тяхното развитие. Ето защо може да се говори за степени на правовост на държавата или за стадии на правовата държава. Самата правовост на държавата е не само и не толкова моментно състояние, колкото процес. Тя не е някаква неизменна характеристика, която може да се завоюва веднъж завинаги. Всяка държава е правова само тогава и дотолкова, когато и доколкото в нея и в политическото общество, което тя обединява, се реализира обективно необходимата мяра за социална свобода на социалните субекти.
В този смисъл напълно неправова държава няма, както няма и изцяло правова държава. Във всяка държава законодателството допуска известна защита на обективно необходимата мяра на свобода. Но в никоя държава тази мяра на свобода не е напълно осигурена от държавата и не е налице в политическото общество в пълна степен. Затова стремежът към правовата държава е своебразен вечен "стремеж на Човечеството към свобода" Правовата държава не се провъзгласява; тя е процес на постигане на свободата на социалните Категорията господство на правото достатъчно добре може да отрази както, първо, изискването отделните правни субекти да се подчиняват на правото, така и, второ, необходимостта държавата да действува в рамките именно на правото, а не просто в рамките на установените от нея позитивни норми.
Върховенството на правото действително предполага правова държавност, правово осъществяване на политическата власт, така както е склонно да го тълкува континенталната правна доктрина. Но, , върховенството на правото не се изчерпва само с правовото осъществяване на политическата власт, на политическата дейност. То предполага и правово, т. е. съобразено с обективно необходимата мяра на свобода, осъществяване на всички дейности в гражданското общество. Ето защо използуването на термина "върховенство на правото" дава повече предимства и методологични възможности в сравнение с по-тясното понятие "правова държава". Тази особеност на смисловите оттенъци на двете понятия не случайно е довела до възприемане, превръщане и доразвитие на правовата държава във по-широката и по-точна съвременна, общочовешка доктрина за господството, върховенството на правото. Разбира се, за това в значителна степен е допринесло и подчертаното разграничаване в семейството на общото право на съвършеното право и несъвършения закон. Същевременно протича и обратния процес. Правовата държава вече не се разглежда само като съобразеност на дейността на държавата с правото, но и като държава, чиято цел е осигуряване на върховенството на правото, на обективно необходимата мяра за свобода.
С оглед на всичко понятията правова държава и господство на правото се употребяват изключително като синоними, т. е. в смисъл на правово, а именно - съобразено с обективно необходимата свобода, - осъществяване на дейността на социалните субекти, като правовата държава не се схваща само в традиционния смисъл като правова държавност, а и като правово общество, като общество на свободата.
Върховенството на правото означава да се постигне такова обществено състояние, в което всички социални субекти да действуват съобразно с обективно необходимата им мяра за свобода на техните действия. Върховенството на правото е необходимо за да се запази и развива обществото. То се налага от социалните закономерности, стоящи зад него. Ето защо, веднъж осъзнато, върховенството на правото става един от идеалите на човешката цивилизация. Нещо повече, не са малко авторите, които считат, че понятията "либерална демокрация", "истинска демокрация", "конституционализъм", "господство на правото" и пр. са почти синоними.